- 10 Sep 2020
- 42
- 5
„Как посмяхте да назначите съдии в Конституционния съд, без поне наужким да проверите дали са толкова корумпирани, колкото се твърди?“ Ето така щеше да звучи изявлението на Европейската комисия от сряда, ако разговорът със София се водеше на махленското ниво на кабинета „Борисов“.
<p> </p>
<p> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Официалното изявление на ЕК беше направено с други думи, но и те стигат за следния извод: България е на крачка от правосъдния борд. В историята на отношенията България – ЕС никога не е имало толкова остра и публична оценка за съсипаната от корупция, неумение, страх и търговия с влияние съдебна власт.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Изявлението на говорител на ЕК от сряда е провокирано от последните назначения в Конституционния съд. В сряда парламентът избра за конституционни съдии Венета Марковска и Анастас Анастасов, като изборът беше направен без дебат и на фона на публично изразявани притеснения за почтеността и неподкупността на Марковска, както и за окончателно превземане на съдебната власт от хора на МВР.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Във вторник Европейската комисия отправи остри предупреждения към българските власти, но също и надежда, че твърденията за корупция на кандидатите за съдебната власт ще бъдат разследвани. Дори и само това да беше казала комисията, пак щеше да е достатъчно, за да заключим, че българската изпълнителна власт е подозирана в насърчаване на корупцията. Защо иначе би била съветвана да прави нещо толкова очевидно за правене като проверка на уличаващи твърдения?</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Нещата обаче не спряха дори дотам. След като този жълт картон беше пренебрегнат от парламента, който с военна дисциплина гласува спорните кандидати, днес картонът вече е червен. Според говорител на ЕК, цитиран от БТА, Еврокомисията е призовала „Народното събрание да поеме отговорност и да извърши проверка по твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. Днес комисията отчита, че гласуването в пленарната зала не бе съобразено със сигналите на Брюксел от последните дни“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">По тази причина ЕК заяви, че е възможно да напише допълнителен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието, а не да изчаква определения за това срок, който е краят на 2013 година. Това предупреждение е подсилено и от следното изречение: „Комисията е загрижена, че репутацията на КС и други ключови български институции сега са поставени под въпрос“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Както казва депутатът от Синята коалиция Веселин Методиев пред вестник „Дневник“, „случаят излезе от нашата кухня, не помня такъв случай".</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Всъщност такива случаи има, но те досега не бяха се отнасяли до България. Европейската комисия много остро се намеси в Румъния, когато по неприкрито арогантен начин парламентът промени законите, за да може с тези промени да свали законния президент на страната и да остави премиера да управлява Румъния с декрети. За разлика от българския случай румънското превземане на цялата власт беше осъществено мълниеносно – за няколко месеца беше сменен съставът на всеки орган, който може морално или правно да попречи на премиера. „Всеки“ орган означава, че в Румъния бяха подменени цели институции като омбудсмана или конституционния съд.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Тогава Европейският съюз реагира с пределно ясни думи и действия и макар да го направи късно, както е сега и в българския случай, успя да предоврати окончателното срутване на румънските институции. Това струваше на Румъния целия й престиж на бореща се за достойно място в ЕС държава.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Също толкова остра намеса имаше в Унгария, когато новият медиен закон практически легализира цензурата.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Сега България се подреди на същата безславна опашка.</p>
