- 10 Sep 2020
- 43
- 3
„Мюсюлманските братя”, чийто ръководен кадър Мохамед Морси е новия президент на Египет, е най-добре организираната политическа сила в страната, след като дълго време е била в нелегалност. След падането на режима на Мубарак на 11 февруари м.г., ислямисткото братство създаде политическа партия, за да може да участва открито в изборите. Наречена „Партия на свободата и справедливостта”, тя обяви, че няма теократична организация и увери, че е независима от братството.
<p>Мюсюлманските братя са най-старото ислямистко сунитско движение. Тяхната доктрина е организирана около догмата за „таухид” (единствеността на Бог), сливането на религиозното и политическото.</p>
<p><strong>Създадено през 1928 г. от Хасан ал Бана,</strong> <strong>през 1954 г. братството е забранено</strong>.</p>
<p>То се радва на относителна толерантност от страна на режима на Мубарак, но въпреки това неговите членове често са обект на кампанийни арести в този период.</p>
<p>През 40-те г. братството извършва кървави актове, сред които убийството на премиера Махмуд Фахми ал Нокрахи приз 1948 г. Тогава членовете му са подложени на жестоки репресии.</p>
<p>Отношенията на „Мюсюлманските братя” с армията, която е гръбначния стълб на властта след падането на монархията през 1952 г., са белязани от съперничество, а понякога и съучастничество.</p>
<p><strong>Президентът Гамал Абдел Насър им нанася много тежки удари в периода 1954 – 1970 г., </strong></p>
<p>след опит за покушение срещу него самия, който е приписан на „Мюсюлманските братя”. Тогава са арестувани хиляди членове на организацията.</p>
<p>През 1971 г. Ануар ал Садат, който наследява Насър, обявява обща амнистия и членовете на братството са освободени. Те обаче изживяват зле неговия политически завой и сключеното мирно споразумение с Израел.</p>
<p><strong>През 1981 г. Садат е убит от бивши членове на организацията, достигнали до екстремизъм.</strong></p>
<p>При режима на Хосни Мубарак „Мюсюлманските братя” издигат свои кандидати за парламента, които участват в изборите като независими.</p>
<p>След пробив на парламентарните избори през 2005 г., когато печелят близо 20 на сто от депутатските места, „Мюсюлманските братя” се оказват с празни ръце на първия тур на изборите през 2010 г. и решават да бойкотират втория, като обявяват, че са извършени масови измами.</p>
<p>Народният бунт срещу режима на Мубарак, чието начало поставиха млади, светски настроени египтяни през януари 2011 г., изглежда хваща „Мюсюлманските братя” неподготвени.</p>
<p>В началото само младите членове на братството участват в демонстрациите, но постепенно цялото ислямистко движение се включва.</p>
<p>По време на политическия преход организацията създава усещането, че редува конфронтация и съучастничество с военната власт, както и със светските партии и движения, опирайки се последователно на едните и на другите, за да прокара своите интереси.</p>
<p><img src="/uploads/editor/CAIRE.JPG" alt="" /></p>
<p><strong>„Мюсюлманските братя” се връщат в египетския парламент през зимата на 2011/2012 г.</strong>,</p>
<p>след като създадената от тях „Партия на свободата и справедливостта” печели почти половината депутатски места.</p>
<p>Разпускането в средата на юни на парламента в Кайро заради нередности в начина на избирането му лишава братството от неговия парламентарен бастион.</p>
<p>„Мюсюлманските братя” са особено активни в джамиите, в които провеждат различни</p>
<p><strong>дейности в помощ на бедните, в университетите и синдикатите в Египет.</strong></p>
<p>Братството се опира на мрежа от стотици хиляди активисти, чиято непроницаема организация отразява годините на нелегалност на „Мюсюлманските братя”.</p>
<p>В хода на своята история те минават от ожесточена опозиция на властта до сътрудничество, между пледоарии за ислямска държава и уверения, че спазват правилата на демократичната игра.</p>
<p>Намеренията на „Мюсюлманските братя” остават твърде енимгматични и пораждат страхове от установяването на ислямски режим в Египет.</p>
<p>От миналата година САЩ, както и други страни, започнаха открити контакти с братството, отчитайки новата реалност в египетската вътрешна политика.</p>
<p><em>Превод: Галя Дачкова</em></p>
