- 10 Sep 2020
- 73
- 1
Еврото се превърна в барометър на кризата. Единната европейска валута е отстъпила с 6 на сто през месец май. Пропадането може да продължи, достигайки 1,10 долара за едно евро и дори по-малко.
<p>Може ли в бъдеще „евро” да остане само име на футболен шампионат, очевидно по-популярен, отколкото неизброимите европейски срещи на върха от две години насам, посветени на единната европейска валута?</p>
<p>Въпросът за частично разпадане, дори изчезване на еврозоната терзае пазарите от 6 май, датата на парламентарните избори в Гърция, когато</p>
<p><strong>икономическата трагедия се превърна в политическа буфоопера.</strong></p>
<p>„Нашето желание е Гърция да остане в еврозоната”, обяви десет дни по-късно Марио Драги, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Табуто по темата за излизането на Гърция от еврозоната беше вдигнато.</p>
<p>За четири седмици европейската валута мина от 1,32 на по-малко от 1,23 долара за евро миналия петък, най-ниското ниво от юли 2010 г. досега. Стремглавото слизане не е стигнало още границата си. Единната валута остава над курса при нейното въвеждане през януари 1999 г. (1.18 долара), както и над най-ниското й ниво, регистрирано през есента на 2000 г. (0,82 долара).</p>
<p>Тази съпротивителна сила е обект на учудване на финансовите пазари. „Текущото обяснение на устойчивостта на еврото е, че проблемите, в крайна сметка, ще се решат с</p>
<p><strong>една по-малка, но по-силна еврозона</strong>”,</p>
<p>обяснява Джонатан Лойнс, главен икономист в независимия лондонски институт „Capital Economics”. Но в атмосферата на крайна несигурност, в която потъна Европа, той очаква отношението евро – долар да падне до 1.10 до края на годината.</p>
<p>Наблюдателите са разделени по въпроса за трудно изчислимия апокалиптичен сценарий. Привърженик в началото на годината на едно масирано обезценяване, от порядъка на 30 на сто за евро, Нуриел Рубини, нюйоркският икономист, който се прочу с това, че предвиди финансовата криза, вече не вярва в това.</p>
<p>„И дума не може да става за рязко отслабване на еврото, като се има предвид стабилността на германската икономика и повече от скромната политика на ЕЦБ за смекчаване на валутните курсове”, обясни неотдавна Рубини.</p>
<p>Не би могло по-добре да се обобщи двусмислието на</p>
<p><strong>единната европейска валута с нейните многобройни лица. </strong></p>
<p>Докато Националната банка на Испания и тази на Италия обявиха изтеглянето на капитали на стойнот 160 и 100 млрд. евро съответно през 2011 г., Германия е изправена пред масирано влизане на капитали.</p>
<p>Не е лесно да се направи обща равносметка на движението на финансовите потоци. „Става дума не само за преразпределение на портфейлите на инвеститорите в рамките на еврозоната. Тревогата на чуждите фондове засяга европейския валутен съюз като цяло”, предупреждава Филип Арвизне, главен икономист в „BNP Paribas”. Ето защо еврото накрая падна под нивото от 1.30 долара, което държеше преди изборите в Гърция и Франция.</p>
<p>Остава основният въпрос: има ли „Евроленд” предимството да продава евтино своята валута, както стана в трите първи години от съществуването на общата валута, когато тя слезе под паритета спрямо долара и Германия се превърна в „болния човек на Европа”?</p>
<p><img src="/uploads/editor/DOLAR1.jpg" alt="" /></p>
<p>„ЕЦБ би могла да помогне да се обезцени още повече еврото, като намали основния си курс, или купувайки долари”, признава Патрик Артю, изследователски директор в Natixis. „За съжаление, това няма да промени с нищо неравновесието в конкурентоспособността на страните от еврозоната, което е основния въпрос. Не чрез спадане на цената на еврото ще се премахне търговският дефицит спрямо Германия, която е натрупала 1000 млрд. евро излишък от своите партньори за десет години”, смята Франсоа Шьовалие, икономист в Banque Leonardo.</p>
<p><strong>За щастие пада цената на петрола</strong></p>
<p>Понижаването на цената на еврото не надува петролната сметка, защото цената за барел мина отново под нивото от 100 долара, заради забавянето на САЩ и Китай, заразени от кризата в еврозоната. Барел „Брент” загуби 20 на сто от цената си от началото на април.</p>
<p>„Това е брутален спад, невиждан от 2008 г.”, коментира Жан-Луи Шилиански, президент на Френския съюз на петролната промишленост. Но в крткосрочен план „това е глътка въздух за френската икономика”, добавя той. През 2011 г. петролната сметка на Франция удари рекород: 62.4 млрд. евро, с повече от 30 на сто повишение за година. Шофьорите и индустриалците би трябвало да се радват. А намаляването на цената на петрола би могла да се отрази на сметката на газа, чиято цена частично се индексира спрямо цената на черното злато.</p>
<p>Превод: Галя Дачкова</p>
