М. Ходорковски: Крим е сакрално място за руснаците, Севастопол – обетована земя

<p>Станахме свидетели на трагични събития, които засягат всеки украинец, всеки руснак и всеки европеец. Осъзнавайки мащаба на случващото, се реших да дойда в Киев и да говоря тук по три причини, за да покажа по този начин своята лична позиция, да проявя своята солидарност с народа на Украйна и да изразя гледната точка към случващото се на тази част от руското общество, която преследва действителните, а не мнимите национални интереси на Русия, и разбира се, на тази част от обществото, която не е зомбирана от пропагандата.</p> <p>Още веднъж искам да кажа: аз представлявам интересите и мнението именно на руското общество, които може и да се различават от вашите, но да ги знаете навярно ще е полезно.</p> <p>Веднага искам да обознача своята лична позиция: аз съм безусловен застъпник на построяването в Русия на правова демократична национална държава с единна гражданска нация и безусловно поддържам този стремеж на украинския народ.</p> <p>Трябва да съм последователен: и аз, призовавайки своите съотечественици да защитават принадлежащата на Русия територия, включително в Северен Кавказ, включително с оръжие в ръка (за което говорих веднага след като излязох от затвора), съм длъжен да призная това право и на украинския народ.&nbsp;</p> <p>В продължение на няколко месеца, както и стотици години преди това Украйна непрекъснато беше обект на усилия от страна на практически всички силови центрове в света, включвайки и Русия.</p> <p>Това е нормално - ние всички сме взаимосвързани. Но започвайки експанзията в Крим, чиято цел явно е анексирането или създаването на негова територия на псевдонезависима държава по подобие на Абхазия или Южна Осетия, руската държава (още веднъж подчертавам - държавата, а не руският народ) рязко напусна съществуващото международноправно поле, руската държава обърна срещу себе си голяма част от света (и това личи в чуждите медии).</p> <p>Правителството на моята страна се обръща към практиката на ХIХ век за разрешаване на &nbsp;териториални спорове. Тази крачка безспорно ще има най-сериозни последствия както за света, така и за самата Русия.</p> <p>За да съм справедлив, трябва да кажа, че въпросът за съдбата на Крим е крайно болезнен както за украинците, така и за руснаците.</p> <p>Това не е просто някакъв териториален спор за някакви си допълнителни квадратни километра. Крим не е богат на нефт и за икономиката на Русия е по-скоро тежест, отколкото придобивка.</p> <p>Но за руснаците това е сакрално място, важен елемент от нашата историческа памет и рана, която не можа да зарасне от разпадането на Съветския съюз досега.</p> <p>Няма да сбъркам, ако кажа, че за много руснаци Севастопол е като част от Обетованата земя. Това трябва да бъде отчетено, иначе няма да има никакво регулиране на кризата и умиротворяване.</p> <p>Но въпреки символичното значение на Крим в руското съзнание нито историческите права върху територията на Крим, нито гражданският конфликт в&nbsp;Украйна, нито смяната на политическия режим, нито позоваването на аналогични действия в трети страни не могат да оправдаят толкова груба намеса.</p> <p>Придобивайки територия, застроена с дворците на &bdquo;слугите на народа&rdquo;, в името на интересите на политици, искащи да влязат в историята като &bdquo;обединители на земи&rdquo;, ние губим приятелството на украинците.</p> <p>Ние, руснаците, губим приятелството на братски народ, губим финансов и морален ресурс, който ни е необходим за нашите собствени реформи.</p> <p>Хора, които не разбират значението на тези загуби (а у нас в Русия, за съжаление, не го разбират, боя се да го кажа, но не го разбират мнозинството от хората), неволно действат против националните интереси не само на Украйна, но и на Русия.</p> <p>Създаденият по този начин прецедент е опасен преди всичко за Русия - когато сееш вятър, жънеш бури. Русия е обременена с немалко сходни проблеми. Не бива да изключваме вероятността в бъдеще някой да се възползва от &bdquo;технологиите&rdquo; ни срещу самата Русия.</p> <p>На мен ми се струва, че най-доброто решение е да бъде запазен Крим в състава на Украйна, но с широка автономия и с предоставяне на правото на кримското население да използва родния си език.</p> <p>Би могло да се помисли и за съглашение между Русия и Украйна за създаването на съвместна икономическа зона на територията на Крим. В тази рамка Русия би могла да реализира програма за икономическото развитие на региона.</p> <p>Ако моята страна действително иска да помогне на съотечествениците ни, то тя трябва да има тази възможност. А за да го постигне, на Русия съвсем не й се налага да завзема чужда територия.</p> <p>Но във всеки случай Крим вече е проблем за десетилетия напред и той трябва да се решава. На мен ми се струва, че би било полезно да се свика международна конференция за Крим с широко представителство на изтъкнати, морални авторитети. Тази конференция би могла да помогне в разрешаването на конфликта и неговите неизбежни последствия.</p> <p>Но проблемът &bdquo;Крим&rdquo; е само преамбюл към въпрос, значително по-мащабен и важен. Това е въпросът за отношението към историческата памет на руския и украинския народ. Това е въпросът за отношението към общата ни историческа памет.</p> <p>Това е безкрайна тема, но предполагам, че историята на Кримската война е в такава степен история на Украйна, колкото и история на Русия. И в края на краищата, Севастопол е град както на руската, така и на украинската слава.&nbsp;</p> <p>На теория, разбира се, може да отхвърлим имперския период от историята като период на окупация и да започнем от нулата. Но много по-мъдро би било всички ние - и руснаци, и украинци - да се научим да извличаме полза от общия си исторически опит.</p> <p>Михаил Булгаков е толкова украински писател, колкото и руски, а Гогол и Шевченко толкова руски, колкото и украински.&nbsp;</p> <p>Королев, Менделеев, Челомей&hellip; как да поделим всичко това?</p> <p>Това е обща история и тя трябва да остане обща в тази си част, независимо че сега живеем в две независими национални държави.&nbsp;</p> <p>И още един съществен аспект: руските власти предпочитат да казват, че в Украйна се е случил конституционен преврат, старателно избягвайки да употребят думата &bdquo;революция&rdquo;. С това е много трудно да се съгласим.</p> <p>Преврат, преди всичко, може да има само там, където действа конституционен режим. Украйна при режима на Янукович, както впрочем и съвременна Русия едва ли могат да бъдат наречени правови държави независимо от наличието на писмен конституционен текст.</p> <p>Правовата държава съществува само там и тогава, когато и където съществува действително разделение на властите, независима съдебна система и реална смяна на властта като резултат от честни избори, където е осигурен правовият ред.</p> <p>Абсолютно очевидно е, че нищо подобно нито в Украйна при Виктор Янукович, нито в Русия при Владимир Путин не е имало и няма, а значи не може да бъде и премахнато това, което не е съществувало.</p> <p>Всъщност за никого освен за руските власти няма и съмнение, че в Украйна се случи истинска революция. И след тази революция в страната, както и извън нейните предели самостоятелно определят как да се отнасят към тази революция.&nbsp;</p> <p>Определящият аргумент трябва да бъде разбирането за това беше ли революцията справедлива или не?</p> <p>От времето на бащите, основатели на Американската конституция, се смята за общо признато, че народът има право на въстание против тези, които узурпират властта.</p> <p>Затова дълбоко бъркат тези, които предполагат, че революцията винаги разрушава правото, понякога тя го възстановява, когато е било отменено от предишната власт.&nbsp;</p> <p>Втората украинска революция е революция на справедливостта. Бях на Майдана и видях каква скъпа цена е платил украинският народ за тази победа.</p> <p>Трудно ми е да си го представя, макар че съм бил участник в конфликтите в москва през 91-ва и 93-та година. Позорът за тези, които използваха насилие срещу своя народ, и за тези, които ги покровителстваха. Но пролятата кръв не трябва да пропада даром. &nbsp;</p> <p>Хората, които стояха на Майдана, имат различни възгледи за живота, но имаше и две обединяващи цели. Те са напълно разбираеми и достойни.</p> <p>От една страна, това беше националната революция, борба на украинския народ за самоопределение, от друга - противопоставяне срещу обезумелия от алчност корупционен режим, който беше забравил, че съществуват и други интереси, освен да тъпче собствените си джобове.&nbsp;</p> <p>Искам да подчертая, че руският народ сега има нужда да реши същите проблеми. И именно това притеснява руските власти.</p> <p>Втората революция в Украйна е събитие от световен мащаб, нейното значение излиза извън границите на самата държава.</p> <p>Това, което се случва днес в Украйна, може да доведе до преформатиране на цялата европейска политика. За съжаление не всички разбират това напълно, а отношението към този проблем трябва да е много сериозно.&nbsp;</p> <p>За пръв път след Ялтенската конференция се преразглежда цялата европейска структура. Убеден съм, че заслугите на украинската революция като пример за подражание тепърва ще бъдат оценени в Русия по достойнство.</p> <p>Но като отдавам дължимото на заслугите на украинската революция, не мога да подмина с мълчание и нейните грешки.</p> <p>Както всяка друга революция, и украинската е сериозно изпитание за народа. Преди всичко, защото в хода на революцията неизбежно в първите редици излизат радикалите от двете страни, което може да отведе обществото в задънена улица или да го обрече на изтощително гражданско противопоставяне, където външният фактор - за който всички толкова обичат да говорят - според мен играе съвършено нерешаваща роля (знам, че има и противоположни гледни точки, но моето убеждение е именно такова).</p> <p><em><strong>Следва</strong></em></p> <p>&nbsp;</p>