- Автор: Валерия Новодворская, Грани.ру
- 10 Sep 2020
- 66
- 42
Сега, докато пиша тези редове, съветските мародери разпределят на части украинския и татарския Крим. Както някога палачите на Голгота са си поделяли скромните дрехи на Христа. Сергей Гоблинович Аксьонов се кара с Рамзан Кадирович и руските бандитски компании. Всеки, който се полакоми за чуждото, е бандит. Изблъсквайки с лакти дребните бандитчета, те завличат каквото им попадне: санаториуми, винзаводи, Ливадийския дворец, „Лястовиче гнездо”, Артек”, Карадаг, Стария Крим, гроба на Волошин, гроба на Грин, моето детство.
<p>Откъде се намери у тях такава сръчност и ловкост? Да, те по същия начин си поделиха ЮКОС, като сдъвкаха и изплюха акциите на собствениците. Това е страна, която има опит в разкулачването, в обира на чужди дворци, чужди изби, чужд порцелан и чужди крави, издокарвала се е с чужди рокли, като атаманшата Лариса Рейснер. Проклета страна, изолатор за съветските прокажени. Издъхващ октопод, който се простуди от ходене по погребения.</p>
<p>Нашата Русия бере душа, като се почне от 11 декември 1994 г., когато танковете минаха границата на Чечения.</p>
<p>Това, което видяхме на 18 март, беше не просто отвратително и нагло, то бе нахален пир на победителите от бандитското съзаклятие. Беше не просто страшно, но и смешно. „Записките на един луд” от Гогол. Помните ли чиновника Попришчин, който сам лишен от разсъдък, предлага на другите умопобъркани да спасят Луната, която трябвало да се настани на Земята. И лудите бодро се измъкват от креватите, почват да „ловят” Луната и никой не се отказва. Добре че дотичали санитарите. На всеки испански крал се полагал санитар от подобно богоугодно заведение. А ние не взехме мерки и не се запасихме.</p>
<p>Нищо ли не ви напомня Гогол? Жадуващите да разкулачат някого с ентусиазъм крещяха за спасението на руснаците в Крим. Но това е същото като спасяването на Луната, макар че нито руснаците, нито Луната се нуждаеха от спасение.</p>
<p>Ние не сме там, където си мислим, не и в ХХI век. У нас вече вместо враговете на народа ще се клеймят „националните предатели”. Лично Путин го измисли.</p>
<p>Виктор Шендерович обаче недооцени Путин. Той го мислеше за Трошицата Цахес. А Путин е Дракона. Спомняте ли си началото на пиесата на Шварц? Ланселот решава да защити Елза, но се явява Дракона – прилично облечен олисяващ блондин. И когато разбира, че битката с Ланселот е неизбежна, губи всякакви задръжки, изскача от вратата и надава рев, в който няма нищо човешко. Забележка на Шварц: „Това е ревът на огромно, древно, злобно чудовище”. Ревът на фашизма, хитлеризма и сталинизма в малките, страхливи, празни съветски душици. Ритуално пиршество! Концерт и фойерверки!</p>
<p>Някои се чудят: накъде Путин се е разбързал толкова, преглъщайки цели юридически процедури, като че ли го гонят. Честно казано, те наистина го гонят. Гони го историята, гони го ХХI век. Западът няма вечно да търпи мезозоя в Русия. Защото, за разлика от Китай, руските динозаври много грубо отмъкват чуждия бизнес, вкопчват се в него със зъби и нокти.</p>
<p>Но Дракона усеща, че времето му изтича. Времената на драконите и динозаврите отминаха. Може, разбира се, да се появи някое отделно взето чудовище, възползвайки се от факта, че Западът отдавна е отвикнал да се бори с динозаври.</p>
<p>Но не навреме оживелите динозаври имат всички шансове да свършат живота си в бункер с ампула цианкалий в ръка. А какво се случи на техните държави? Съюзниците си ги поделиха. А нас сигурно ще ни разделят на 15-20 парчета.</p>
<p>Но при нас е ядреното оръжие. Небето над планетата започна да притъмнява. Какво е това, древно наказание или предчувствие за ядрена зима?</p>
<p>Досега мирът се крепеше на едната гаранция, записана на скрижалите на крилатите ракети „Томахоук” на американската военна мощ. Нашите страхове затихнаха на широките палуби на американските самолетоносачи. И всичко си дойде на мястото. Дракона в Кремъл и Мармота във Вашингтон. Буш спря Путин през 2008 г. на 40 километра от Тбилиси. И не на думи: корабите отплаваха, отлетяха транспортните самолети с личния състав на Путин.</p>
<p>Но Обама страшно закъснява за среща с предизвикателствата на времето. Досега изучавахме фашизма по учебниците. А ето ви тук нагледно помагало във вид на огромна държава. Фашизмът – това даже не е Хитлер, това е „Кристалната нощ” на 18 срещу 19 март, това са „колорадските бръмбари” с шарените лентички, това е перманентен Нюрнберг, но не по време на процеса, а по време на конгреса на националсоциалистите през 1933 г. Може и без свастики, важно е да има възторг и да си поделят каквото и да е: еврейски магазини, църковна собственост, както в началото на 1920 г., чужди коне и чужди пилета, както в началото на 30-те, ЮКОС или украинска територия.</p>
<p>Пиратите са били честни хора, защото за пиастрите са рискували собствения си живот. А тези тълпи и тези фюрери рискуват само чуждия.</p>
<p>Няма да крием: преди путинска Русия ние най-накрая намерихме своята национална идея в завоюването на „жизнено пространство”, беше времето на съветската Империя на злото. Даже в по-благите елцински времена ние се провалихме в Чеченската война.</p>
<p>А какво е било преди Империята на злото? Руски затвор за народите, където разделихме Полша и смазахме полските въстания, където завоювахме две царства в нещастния Кавказ и обесихме чеченския герой Байсангур. Излиза, че нашата родина – зачената в Новгород, е престанала да съществува в 1470 г. Доста отдавна, значи, съществуваме без родина.</p>
<p>Естествено, няма да ни търпят безконечно. Ще доузреят през април глупашките закони за обожествяване на Червената армия и забраната за никому неизвестната предателска „колаборационистка символика”. А на 9 май чакаме да влезе в сила поправката в закона срещу екстремизма – и несъгласието с разчленяването на Украйна ще се смята за „сепаратизъм” със срок на излежаване 5 години.</p>
<p>Остава ни само достойно да умрем заедно с нашите любими книги и с напразната мечта да имаме родина, която да не проклинаме. В краен случай няма да видим развръзката. Развръзката ще я види нашият Повелител на мухите и неговият „колорадски бръмбар”.</p>
<p>И ще ни трябва да се учим да превеждаме. Когато Путин казва, че Крим никога няма да бъде бандеровски* (защо ли го произнася „бендеровски”), той има предвид не загиналите отдавна в сражение с хитлеристите или със съветската армия членове на УПА и ОУН. Тези, които споменава, отдавна са в по-добрия свят. Той има предвид друго: че никой няма да посмее да оказва въоръжена съпротива на неговите пълчища и всички ще клекнат пред силата. Да даде Бог той да греши. Ние не успяхме да защитим своята страна през 1920 г., нито през 2000 г. Нека поне Украйна се спаси!</p>
<p>Разправят, че внуците ще престанат да вярват в СССР и в съветския фашизъм тогава, когато умре и последната съветска бабичка. Но бабите биват различни. Една баба от Харков на 70 години се записала на курс по украински език. А едно „внуче” от Севастопол, напротив, смята, че трябва да се върне Съветският съюз, и искрено вярва, че Аляска е била част от него. Но общата тенденция е вярна.</p>
<p>Червени шапчици! Не слушайте бабите си, които ви казват, че в СССР е било хубаво да се живее и че Крим е руска територия. Такава бабичка най-вероятно е преоблечен сив вълк. И тя има много големи зъби!</p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p> </p>
<p><em>*</em><em>Съветско-руската пропаганда налага мнението на територията на СССР, че бандеровци и воините на украинската армия са служили на немците. Малцина знаят, че братята на Степан Бандера – Василий и Александър, са били арестувани от гестаповци и са загинали в концлагера в Освиенцим. Тези хора не са служили нито на немците, нито на болшевиките. </em></p>
<p> </p>
