- Автор: Георги Вулджев, ekipbg.com
- 02 Ное 2022
- 2446
- 32
Георги Вулджев, ekipbg.com
Следвайте "Гласове" в Телеграм
На изслушване в парламента миналата седмица станахме свидетели на поредния позорен цирк по отношение на въпроса за бъдещето на валутния режим в България. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев се опита да избяга от отговорността за предоставяне на анализ на последствията от потенциалното присъединяване на България към еврозоната.
В изслушване относно евентуалното въвеждане на еврото през 2024, Радев изненадващо заяви, че решението за влизане в еврозоната е политическо, а не експертно, съответно няма нужда от анализ на централната банка по темата. Дори каза, че вече има достатъчно анализи и още един няма с какво да допринесе.
Бяга ли от отговорност управителят на БНБ?
Това поведение на управителя на БНБ е същевременно изненадващо и изключително тревожно по ред причини. На първо място защото комисията по бюджет и финанси към миналото (47-мо) Народно събрание взе решение, че БНБ трябва да изготви и представи публично доклад относно икономическите последствия от присъединяване към еврозоната. Това бе вписано в плана за приемане на еврото. От БНБ тогава нямаше възражения, но сега изведнъж самият управител на централната банка изглежда се опитва да отхвърли тази отговорност, която ѝ бе възложена от самия парламент.
Освен това, не е вярно, че има „достатъчно анализи“ по темата. В действителност БНБ няма актуален и задълбочен анализ относно макроикономическите последствия върху България от евентуалното присъединяване към еврозоната, конкретно на настоящата целева дата 1 януари 2024 г. Някой въобще някога да е чувал за фокусиран анализ на БНБ по темата? Дори някога да е бил правен такъв, то той със сигурност не е актуален към настоящата дата. Откакто аз следя темата за еврозоната (от 2017) не съм видял нито един публично представен анализ на БНБ относно евентуалните последствия от приемане на еврото.
Въпросът за валутния режим със сигурност е експертен
Не е вярно и, че валутният въпрос е политически, а не експертен. Той със сигурност е и политически, най-малкото защото в крайна сметка зависи от вземането на политическо решение, но безспорно същевременно с това е и експертен. Дори за лаици е очевидно, че валутният режим на една държава е от първостепенно значение за нейното икономическо развитие. Мисля, че и самият Радев ще се съгласи, че по отношение на решения, които могат да имат много съществени дългосрочни икономически последствия върху България, е силно препоръчително политиците първо да се консултират с икономическите експерти.
Нещо повече, експертното логично предхожда политическото. За да могат политиците (и/или гражданите, които представляват) да вземат възможно най-информираното и адекватно решение по темата, първо трябва да се изкажат експертите и тяхната експертиза да бъде подобаващо отчетена. Уви, досега институцията, която би трябвало да представлява най-високото ниво на експертиза в сферата на икономиката и паричната политика особено – Българска народна банка – все още не е предоставила свой обективен експертен анализ на последствията от предложената промяна във валутния режим.
Поради някаква причина Димитър Радев се опитва да избяга от естествената експертна отговорност, която носи като управител на БНБ. Но защо? Може би Радев се притеснява, че един обективен анализ ще покаже, че негативите на еврото далеч надхвърлят позитивите? Това е много вероятно. Радев не е невежа, той е наясно със структурните икономически проблеми и вътрешни противоречия на еврозоната. Знае, че откакто съществува вместо да подпомогне икономическата конвергенция, разликата в икономическото развитие между държави като Италия и Гърция от една страна и Германия и Холандия от друга, е по-голямо отколкото преди приемането на общата валута. Знае и че всички икономически проблеми на еврозоната предстои да се задълбочат още повече от енергийната криза, която генерира екзистенциална заплаха за стопанския модел на основния икономически двигател на еврозоната – Германия.
Какво всъщност казват експертите?
Относно икономическите проблеми и структурни недостатъци на еврозоната е изписано много в експертната икономическа литература и провалът на проекта се счита за очевиден факт от нобелови лауреати като Пол Кругман и Дзоузеф Стиглиц. Милтън Фридман, може би най-влиятелният икономист на 20-ти век, още през 1997 г. казва, че държавите, които няколко години по-късно приемат еврото, не формират оптимална валутна зона.
Не трябва да се забравя и критичният принос на Ашока Моди, професор в Принстън, и бивш помощник-директор в Международния валутен фонд, в книгата му озаглавена „ЕвроТрагедия: Една драма в девет акта“. Отвъд тези имена, като представител на по-неортодоксална критика на еврозоната, от перспективата на австрийската икономическа школа, се отличава Филип Багус, професор в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид, който се прочува именно с книгата си „Трагедията на еврото“. Като друг виден неортодоксален критик, но от доста различна перспектива, няма как да не споменем Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, който в рамките на академичната си кариера е преподавал в Кеймбридж и Глазгоу.
Има ли нужда да споменаваме и българските експерти, които са остри критици на еврозоната? Позицията на нашата организация, ЕКИП, по темата е ясна от години, но до нашите критики на еврото и опозиция към приемането на тази валута се нареждат експерти с иначе много различни икономически възгледи. Ярък пример е доц. Григор Сарийски от института за икономически изследвания към Българска академия на науките, който от години също е остър критик на еврото. Или Любомир Христов, бивш главен икономист на БНБ, изпълнителен директор на Централния депозитар и съветник на изпълнителния директор на Световната банка, който нарече еврозоната „капан“ в последното си интервю за БНР.
Може би експертният дебат наистина вече е приключен
Забележително е колкото много уважавани икономисти, и то от различни школи, с различни убеждения – от кейнсианци като Кругман, през монетаристи като Фридман, та чак до представители на австрийската школа като Багус – са на мнение, че еврозоната страда от дълбоки структурни противоречия и проблеми, които правят общата валута провален проект. Димитър Радев би трябвало да е добре запознат с тази литература и най-вероятно е наясно, че критиците на евро проекта са едни от най-уважаваните имена в сферата на икономическата наука през последните десетилетия. И също така е наясно, че аргументите на подобни критици са по-убедителни от тези на защитниците на еврозоната.
Най-вероятно именно затова управителят на БНБ иска да отбие номера и да не предоставя анализ относно плюсовете и минусите за България от приемане на еврото. Защото знае, че такъв анализ, ако е обективен, няма да е в полза на неговата експлицитна про-евро позиция. Ако пък анализът не е обективен, много бързо ще бъде разобличен като такъв в публичното пространство и престижната репутация на БНБ и нейният управител ще бъде опетнена. Може би Димитър Радев наистина е прав, когато твърди, че има достатъчно анализи по темата за еврото. Може би експертният дебат по валутния въпрос наистина е приключил. И е спечелен от евроскептиците.
Източник: ekipbg.com
