- 10 Sep 2020
- 51
- 12
Съшит с бели конци тъп сценарий манипулира от няколко дни гражданството от най-старото висше учебно заведение.
<p>Студенти окипираха 272-ра аудитория на Софийския университет в знак на протест срещу професор Димитър Токушев, преподавател в Юридическия факултет на университета и председател на Конституционния съд, който преди дни със свое решение остави Делян Пеевски на депутатското му място. Група студенти с викове „Оставка” окупира най-голямата аудитория, 272, на Софийския университет. Те търсят морална отговорност на проф. Димитър Токушев за решението за Делян Пеевски.</p>
<p>Преди окупацията студенти разпънаха от балкона на парламента надпис „Не Ви ли е срам?”, след което бяха привикани на разговор с председателя на Народното събрание Михаил Миков.</p>
<p>Студентите разпространиха декларация, в която питат кой е предложил Делян Пеевски за председател на ДАНС и защо той беше върнат от Конституционния съд като депутат в Народното събрание.</p>
<p>Репортерът Даниел Петканов бе в университета и разговаря с няколко студенти за окупацията:</p>
<p>Първият беше Борис Рангелов: „Ами групата ранобудните студенти се хванахме и организирахме... правено е вече и в България, и по света, в много от балканските държави... в ключовата зала на СУ. Целият смисъл на мероприятието е да провокираме активността на студентите. Искаме морал в политиката, едно от ключовите искания е премиерът Орешарски публично и под клетва да каже кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС. Смятаме, че това е моралното, смятаме, че това е нещо, които ни дължат на нас като обяснение, това е политическа отговорност...”</p>
<p>„Тук съм, за да покажа, че студентите са будни млади хора, на които им пука за бъдещето на страната ни" – младежът се представи като студент от първи курс журналистика, но без име.</p>
<p>Студент от Историческия факултат, който пишеше на черната дъска някаква програма, се представи като Делян и заяви, че е убеден, че студентите имат какво да кажат и това е мястото, на което трябва да го кажат.</p>
<p>„Ние ще останем тук, докато не разберем, че има някаква чуваемост, че има някакви отговори на въпросите, които сме задали... това е окупация, която има някакви искания и трябва да продължи, докато не получи някакви отговори на тези искания.”</p>
<p>Председателят на Народното събрание Михаил Миков заяви в интервю, че окупацията е част от опита за режисиране на студентски вълнения и че обслужва определени политически интереси, които се стремят към предсрочни избори.</p>
<p>Това изявление на Миков отново ни напомни, че нормативните актове не са най-силната му част от юридическите познания. Защо твърдя това:</p>
<p>За СУ „Климент Охридски” има приет Правилник на вътрешния ред, който трябва да бъде прочетен на всички репортери, които поднасят микрофоните си на „окупаторите” студенти.</p>
<p>Ще се спра на няколко момента в този действащ Правилник:</p>
<p>Правилник за устройството и дейността на Софийския университет „Свети Климент Охридски”</p>
<p>приет на 30 юни 2003 г., в сила от 15 юли 2003 г.; изменен и допълнен на 20 април 2005 г., в сила от 15 май 2005 г.; на 31 март и 28 май 2009 г., в сила от 7 юли 2009 г.; на 24 март 2010 г., в сила от 6 юли 2010 г.; на 20 юни 2012 г., в сила от 10 юли 2012 г.; на 16 януари 2013 г., в сила от 30 януари 2013 г.</p>
<p><strong>Глава първа</strong></p>
<p><strong>ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ</strong></p>
<p><strong>Предмет на регулиране</strong></p>
<p>Чл. 1. (1) Този правилник урежда устройството и дейността на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Университета) като държавен университет – национално средище за висше образование, наука и култура.</p>
<p>(2) Университетът е юридическо лице със седалище София.</p>
<p>(3) Софийският университет „Св. Климент Охридски” е изследователски университет.</p>
<p><strong>Основни задачи</strong></p>
<p>Чл. 2. (1) Основни задачи на Университета са: 1. да подготвя висококвалифицирани специалисти с висше образование, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. да осъществява фундаментални и приложни научни изследвания, да създава и прилага научни продукти; 3. да укрепва и развива националните традиции в областта на образованието, науката, културата и спорта; 4. да осъществява подбор, подготовка и развитие на научно-преподавателския си състав; 5. да осъществява национално и международно сътрудничество в областта на образованието, науката, културата и спорта; 6. да осъществява повишаване на квалификацията на специалистите с висше образование.</p>
<p><strong>Автономия</strong></p>
<p>Чл. 3. (1) Университетът осъществява дейността си върху принципа на академичната автономия в съответствие с Конституцията и законите на Република България.</p>
<p>(2) Академичната автономия е прогласената и гарантирана от Конституцията възможност Университетът самостоятелно, свободно и независимо да решава всички въпроси, които се отнасят до академичното самоуправление на територията на Университета.</p>
<p>(3) Академичната автономия се изразява в академична свобода, академично самоуправление и</p>
<p>неприкосновеност на територията на Университета.</p>
<p>Академична свобода</p>
<p>Чл. 4. (1) Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на научните изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.</p>
<p>(2) Образованието в Университета е независимо от идеологии, религии и политически идеи. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и съвременните тенденции във висшето образование.</p>
<p>==============================================</p>
<p><strong>Неприкосновеност на територията на Университета</strong></p>
<p>Чл. 6. (1) Автономията на Университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му освен в случаите, изричано предвидени в закон.</p>
<p>(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност.</p>
<p>(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.</p>
<p>(4) Органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии само със съгласието на Ректора, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаи на природни или обществени бедствия и аварии.</p>
<p>==================================</p>
<p><strong>Неприкосновеност на територията на Университета</strong></p>
<p>Чл. 6. (1) Автономията на Университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му освен в случаите, изричано предвидени в закон.</p>
<p>(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност.</p>
<p>(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.</p>
<p>(4) Органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии само със съгласието на Ректора, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаи на природни или обществени бедствия и аварии.</p>
<p>(5) В сградите на Университета и прилежащите им територии се разрешава дейност на предприятия,</p>
<p>фондации, институти и други юридически и физически лица въз основа на договор и ако няма съвпадане на предмета на дейността им с този на Университета. Дистрибуторска и рекламна търговска дейност в сградите на Университета и прилежащите им територии се разрешава от Ректора в съответствие с целите и задачите на Университета.</p>
<p><strong>Задължения на студента</strong></p>
<p><strong>Чл. 135. Всеки студент в Университета е длъжен:</strong></p>
<p>1. да присъства редовно и да участва активно в задължителните форми на учебни занятия съгласно учебния план и учебните програми;</p>
<p>2. да подготвя задълбочено и да полага в определените срокове предвидените изпити и да изпълнява другите си задължения съгласно учебния план;</p>
<p>3. да спазва установените правила за поведение и вътрешен ред в Университета;</p>
<p>4. да се отнася с уважение към преподавателите, административното ръководство, работниците и служителите от административния и помощен персонал и останалите студенти;</p>
<p>5. да допринася със своята подготовка и гражданско поведение за опазване на доброто име и за издигане на престижа и научния авторитет на Университета;</p>
<p>6. да спазва правилата на добрите нрави и академичната етика на територията на Университета;</p>
<p>7. да изпълнява други задължения, установени в закон и вътрешните актове на Университета.</p>
<p><strong>Наказания</strong></p>
<p>Чл. 137. (1) За виновно неизпълнение на установените в закона и вътрешните актове на Университета правила на студентите се налагат предвидените в този Правилник наказания, независимо от другите видове отговорност.</p>
<p>(2) Наказанията, налагани на студентите са:</p>
<p>1. забележка;</p>
<p>2. предупреждение за отстраняване от Университета;</p>
<p>3. отстраняване от Университета.</p>
<p>(3) Наказания по предходната алинея се налагат от Ректора по предложение на декана, който преди да изготви доклада до Ректора трябва да изслуша студента или да приеме писмените му обяснения и да изясни случая от фактическа страна.</p>
<p>(4) Наказанието се налага в срок до два месеца от откриване на нарушение, но не по-късно от една година от извършването му.</p>
<p>(5) Наказанията се налагат с писмена заповед, която се връчва на студента, а при невъзможност за връчване му се изпраща на обявения при записването му домашен адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.</p>
<p>(6) При налагане на наказанието „отстраняване от Университета“ студентът дължи връщане на получените от него суми за стипендии.</p>
<p>(7) Отстранен студент, който не е възстановен, дължи връщане на държавните разходи по обучението му до деня на отстраняването.</p>
<p>Засега ще спра с гафовете на Миков и ще се съсредоточа върху самите протестиращи и тяхната „юридическа” подготовка:</p>
<p>Организаторите на окупацията заявиха, че блокадата им на 272 зала ще продължи до петък, 2 ноември, а окупирането може да продължи и до януари. До дни щяло да стане ясно какви ще са останалите им искания...</p>
<p>Един от организаторите, Ивайло Динев, каза, че протестът им е безсрочен.</p>
<p>Проф. Димитър Токушев: „Влязох в аудиторията, отпред имаше студенти и един от тях се обърна и ме попита „Вие ли Сте проф. Токушев?”, потвърдих, че съм аз. Студентите почнаха да излизат от 272 и аз излязох с тях.</p>
<p><strong>„Професор Токушев беше тук, когато ние окупирахме аудиторията, и си замина. Той не е изявил желание тогава да говори от катедрата...”</strong></p>
<p><strong>„Обективно, ние излязохме на катедрата, за да обявим окупацията, в същия момент проф. Токушев влезе, стоеше, гледаше, докато ние обявяваме окупацията. Разбира се, за всеки е шок, какво става, някакви хора говорят за окупация. Той не остана, наистина нямаше възможност, студентите му не са излизали, те влязоха в спор с нас. Когато стана ясно, че обявяваме окупация – проф. Токушев излезе...”</strong></p>
<p>Оказва се, че същите студенти не са искали екипът на Нова телевизия да влиза в аудиторията и освен това, че ще разговарят с професора само ако той им дойде на крака?!</p>
<p>Проф. Токушев е бил там, двамата студенти, които кой знае защо скриха имената си от репортера, слушаха объркани, тогава „спасително” се появи трети студент, който каза: <strong>„Проф. Токушев е идвал много пъти в тази зала, ако не го е страх от студентите – нека дойде. Студентите не сме хора, които са агресивни...”</strong></p>
<p>Обажда се и още един студент, който „уточнява” гафа на колегите си да пренебрегнат професора да си зададат въпросите очи в очи: <strong>„Докато беше тук и избяга, мисля, че това нещо почти никой не го видя. Само в гръб го видяха...”</strong></p>
<p>За има-няма и минута обясненията на студентите се разминаха в истинността – според едни – проф. е влязъл и изслушал Декларацията, а според друг – веднага се обърнал и си тръгнал...</p>
<p><strong>„Аз мисля, че няма смисъл да се задълбаваме – опита се да излезе от ситуацията един от студентите... – Всеки има възможност да дойде да обсъжда нещата в държавата...”</strong></p>
<p>Проф. Токушев обясни, че Решението на Конституционния съд е излязло в Държавен вестник и няма да го обсъжда, тъй като е публикувано неговото становище и на другите две групи съдии по въпроса. <strong>„Мисля, че ме въвличат в един спор, към който нямам отношение”.</strong></p>
<p>http://play.novatv.bg/play/329369</p>
<p><strong>Колко лесно било да се обижда един авторитет?!</strong></p>
<p>„Ние искаме да разговаряме с един от нашите преподаватели. Студенти, преподаватели заедно в университета – ние сме академична общност. Ако той не смее да дойде тук, това за нас е отказ по нормален начин със студентите, които сме част от академичната общност, и го възприемаме вече като отказ изобщо да се дава отговор от страх...”.</p>
<p>Цветозар Вълков – политолог, завъшил семестриално две магистратури по политически науки и международен туризъм. Живял е 5 години в Ню Йорк. Участва активно в протестите срещу правителството на Орешарски. На въпрос кой е организирал окупацията, живелият 5 години в Ню Йорк рипна: „Значи какво Ви засяга Вас? Цялата държава е блокирана от едно мнозинство, което не се знае по какъв задкулисен и механичен начин се е случило и просто студентите са недоволни, разбира се, че те търсят публичност... Значи този професор, техният, не му зная името, тези съдии се държат като някакви властелини и не дължат обяснения на никого...”</p>
<p>Наложи се Милен Цветков да обясни на въпросния Вълков:</p>
<p>„Правото не е "нещо" и Конституционният съд не е орган, който трябва да излиза и да дава морални обяснения за своите решения. Извинявайте, няма такова нещо, значи, няма такова нещо! Те са съдии именно поради тази причина и те трябва да обсъдят във връзка със закона, във връзка с Конституцията, във връзка с буквата, а не във връзка с това – някакви морални измерения. Моралните измерения за всеки са различни, ако случайно не знаете...”.</p>
<p>Вълков: „А не мислите ли, че той трябва да обясни на своите студенти...”.</p>
<p>Милен Цветков: „Тогава той няма да е съдия, а ще е някакъв разговорлив човек на определена възраст...”.</p>
<p>Стоян Боричев: „Цялата държава е хвърлена в анархия и хаос и няма никаква светлина в тунела, благодарение на действията на хора, които не осъзнават това, което правят".</p>
<p>Явор Никифоров: „По темата защо го правиме, защото не останаха други начини... Мафията контролира държавата и колкото и да се опитваме да очакваме разум от съдебната система или справедливост - явно това е начинът да се постигне каквото и да било... Никой не е започнал да харесва това правителство... Хората са изморени...”.</p>
<p>Цветозар Вълков: "Всеки универтитет си има своята автономия по закон. Това, което става вътре в това, това едно микрообщество, студентско, и си е тяхна работа и абсолютно оправдано е те да потърсят своята форма на протест не на улицата, а в някоя аудитория. Това е по закон си е така и по право. Така че аз не виждам някаква дилема, прави ли са студентите те да търсят своето право по този начин.</p>
<p>Спор – няма. Студентите са в нарушение на Правилника на Софийския университет!</p>
<p>Те не могат да поставят политически искания. Образованието в България е деполитизирано.</p>
<p>Така наречената окупация е тръгнала набързо с определен сценарий и цел и това е причината в присъствието на проф. Токушев така наречените протестиращи да не говорят с него, когато той се е появил в 272 аудитория, а да си четат Декларацията.</p>
<p>От едни искания за Делян Пеевски няколко дена по-късно въпросните „протестиращи” вече искат оставка на парламент, правителство и прочие...</p>
<p>Къде бяха тези студенти, когато хората на Цветанов просваха на земята и снимаха насилствени арести на български граждани?</p>
<p>Къде бяха тези студенти, когато българи предпочетоха да се превърнат в живи факли от отчаяние за живота, който им осигури ГЕРБ?</p>
<p>Какво се случва по окупацията – тепърва ще проверяваме и изнасяме като факти. Засега спирам дотук.</p>
