- 10 Sep 2020
- 57
- 23
Кои са тези двамата на снимката с Бойко Борисов и Вежди Рашидов? Това се запитах в първия момент, в който видях фотото, което виждате и вие и което увековечи срещата между българския премиер и министъра на културата и холивудските звезди Робърт де Ниро и Джон Траволта. Направих си експеримент и показах тази снимка на няколко души, които в първия момент също не можаха да се сетят какво точно виждат.
Трябва да признаем, че Де Ниро и Траволта стоят малко безлично на тази фотография, а Борисов и Рашидов имат излъчването на харизматици в групата. И това е така, защото дори и холивудските звезди си почиват, когато не играят и не са в образ. Докато Борисов играе дори когато си почива.
<p> </p>
<p>Не бих се обзаложил за това кой по-често е заставал пред камери и фотообективи - Робърт де Ниро в половинвековната си кариера или Бойко Борисов, и то само от последните десетина години, но съм сигурен, че от двамата той обича повече да се снима. Не случайно Вежди Рашидов в простодушния си стил, малко по Фройд, се изпусна със следната грешка на езика: „Бойко дойде да поздрави тези велики мъже, пък и той им е кумир. Какъв е проблемът?”.</p>
<p>Винаги съм казвал, че животът в България е по-силен от изкуството и всякаква литература, в това число и вицовете. Никога не бих си помислил, че старият лаф, който завършваше с репликата: „Кой е този до бай Пешо?”, отнасяща се до папа Йоан-Павел Втори, ще ни застигне в живота с „Кои са тези до Бойко Борисов?”.</p>
<p>Моля този коментар да не бъде схващан иронично. Бих дал мило и драго да присъствам на вечерята на четиримата, защото такава конфигурация не би хрумнала дори в главата на Недко Солаков, известен на Запад със своите авангардни инсталации.</p>
<p>Чудех се дали Борисов не се е изкушил да имитира Марлон Брандо след втората ракия и каква ли е била любезната реакция на Робърт де Ниро. Но май си прекъснах мисълта. Исках да кажа, че България е уникално място във Вселената, в което и най-великите неща някак си се пречупват и стават по домашному близки и уютни като печени чушки и шопска салата с ракия. </p>
<p>Тук всякакви значими събития, личности и идеи губят ореола, очарованието, дълбочината и възвишеността си и зазвучават по нашенски, като във фолклорно предаване. Един приятел ми обърна внимание, че на снимката и четиримата имат едно и също интелектуално излъчване.</p>
<p>Това ме подсети за атентата в Бургас, който пак мина и замина някак си между другото, все едно че не беше един от най-големите терористични атентати в Европа след 11 септември 2001 г. Изобщо цялата глобализация, която нахлу в последните години у нас, ни направи още по-задръстени и провинциални, а не обратното. Имам суеверното убеждение, че нещата в Европейския съюз тръгнаха на зле, след като ние влязохме в него, и той ще приключи само защото ние присъстваме там, а не заради дълговете на Гърция. </p>
<p>Но да не бъдем толкова черногледи. Страстта на Бойко Борисов, уловена много добре от американските посланици в техните секретни грами, е суетата. Той е готов да размени кралство срещу една снимка. Кабинетите му на главен секретар на МВР, кмет и министър-председател представляват всъщност музейна експозиция на снимките, които този човек си е правил с известни и не толкова известни, но важни личности. Всъщност това е единствената автентична експозиция, която Вежди Рашидов може да сложи в „българския Лувър” и която ще заеме доста голямо място в него. </p>
<p>Същинската политическа биография на Борисов е историята на неговите снимки и срещите с хората, с които е позирал пред обектива. Проблемът е, че това са туристически, а не исторически снимки. В историята Бойко Борисов е случайно попаднал турист, на когото му е провървяло да обиколи всички забележителности, без да чака на опашка и без да си купува билет. От него нищо и никога не е зависело, а въпросните фотографии само отразяват физическото му присъствие до някакъв значим сюжет или голяма личност. Той дори не е премиерът на България или кметът на София, въпреки че е попаднал в тях благодарение на поста си. Той си е Бойко Борисов, автентичен изразител на българите в днешното историческо време, който много добре олицетворява случайното им и бих казал, безцелно лутане в този свят. </p>
