Коалиция на здравия разум

<p>Окупации, списъци, арести. Положението става трагикомично. България трябва да дойде на себе си, докато в делириума си не е направила важна грешна стъпка.&nbsp;</p> <p>Кризата е на недоверието във всичко, което се обозначава като публично и политическо - &shy;политици, партии, институции, медии. Това недоверие трябва да бъде снето, за да може демокрацията да функционира нормално.&nbsp;Това е в интерес на главните й действащи лица - &shy; партиите. Сегашната ситуация все повече&nbsp;ги дискредитира.&nbsp;</p> <p>Шансът за решение е в силната олицетвореност на българската политика. Тя е&nbsp;преобладаващо политика на лица, а не на каузи и на идеи. Когато кажем ГЕРБ, си представяме Бойко Борисов. Когато кажем БСП, си представяме&nbsp;Сергей Станишев. Когато кажем ДПС, си представяме Ахмед Доган и Лютви Местан. И т.н.</p> <p>Когато кажем ляво, дясно и център обаче, не си представяме нищо. Политическите посоки&nbsp;у нас нямат смисъл. Те са формални етикети, често в гротесков контраст с това, което ги&nbsp;носи.</p> <p>Историята за &quot;десни&quot; окупатори на университет, които се борят с &quot;лява&quot; олигархия, събира&nbsp;очите на когото и по света да я разкажете.</p> <p>Ако лицата на политиката пречат тя да бъде нормална, значи трябва да бъдат сменени.&nbsp;Това се налага, защото не е ясно как в близките месеци можем да се сдобием с нови&nbsp;партии и с нов народ. Налага се решението да се търси в рамките на наличния &quot;материал&quot;.</p> <p>Лицата, които предизвикват условни рефлекси сред публиката, тъй както звънецът е&nbsp;предизвиквал слюноотделяне у кучето на Павлов, трябва да отстъпят място на лица, които&nbsp;оставят покрай себе си място за идеи, рационално мислене и избор. Има ги във всички&nbsp;партии.</p> <p>Главната пречка пред такова решение е, че смяната на лидер у нас е отделна криза сама&nbsp;по себе си. Особено в част от партиите, които имат по-&shy;скоро главатари, отколкото лидери.&nbsp;Следователно, за да не се усложняват излишно нещата, смяната не трябва да е чрез &quot;о&shy;став&shy;ка&quot;, а меко, &shy; с почетна длъжост. Доган даде пример, но нямаше кой да го разбере.&nbsp;(Както винаги.) Т.нар. Сокол се оттегли навреме. Затова днес не той, а други подават&nbsp;оставки. А Доган продължава да прави това, което винаги е правил.</p> <p>Какво би пострадал например Бойко Борисов, ако се откаже от амбициите за изпълнителна&nbsp;власт? Ако рече: Аз вече ще си гледам кучетата и няма да пипам копчетата. Тях ги оставям&nbsp;на по-&shy;младите и по-&shy;учените, а аз един ден ще се кандидатирам за президент. Тъй като&nbsp;работата на президента е това, което мога най&shy;-добре &shy; - да режа ленти.</p> <p>Басирам се, че ако го направи, Доган първи ще му обещае подкрепата на своите&nbsp;избиратели.&nbsp;Сериозно препятствие пред &quot;меката&quot; оставка е страхът от твърди последствия. У нас&nbsp;падането от власт води към съдебно преследване, чийто изход пък зависи от&nbsp;непредвидимата политическа конюнктура.</p> <p>Следователно и в този аспект недоверието трябва да бъде снето. Партиите трябва да&nbsp;сключат споразумение, че няма повече да се месят в съдебната власт. Да, звучи смешно,</p> <p>но в конкретните обстоятелства се налага. Да си спомним как бяха употребявани&nbsp;следствието и прокуратурата в съвсем близкото минало.</p> <p>Такова споразумение не значи отказ от търсене на отговорност за минали действия и&nbsp;бездействия. А само, че то не би било политически мотивирано.&nbsp;Независимата и ефективна съдебна система е носеща колона на действащата демокрация.&nbsp;Само че за изграждането й трябват нормална политическа обстановка, парламент,&nbsp;обществено доверие. Това ще отнеме време.&nbsp;Докато стане, съдебната власт, такава, каквато е, трябва да има политически гаранции, че&nbsp;ще работи независимо. Това е необходимо заради санитарния минимум от обществено&nbsp;доверие.</p> <p>Втората стъпка в освестяването на нацията е да започнем да приемаме спокойно&nbsp;понятието коалиция. Социолозите не предвиждат в близко бъдеще у нас партии, които&nbsp;могат да управляват сами. Осъдени сме на коалиции. Следователно, колкото по&shy;-малко им&nbsp;се мръщим, толкова по-&shy;лесно ще живеем.</p> <p>Не сме единствените в Европа с такава съдба. Питате ли ги белгийците как я карат с&nbsp;тяхната шестпартийна коалиция? Която на всичкото отгоре говори на два езика. И отне&nbsp;година и половина преговори.</p> <p>За да имат доверието на обществото, коалициите трябва да почиват на ясно и прозрачно&nbsp;споразумение &shy; какво ще правят и какво няма да правят. Нещо напълно постижимо, дори и&nbsp;у нас.</p> <p>Коалициите предполагат компромис. Причината и оправданието за него често е споделен&nbsp;страх на участващите. В Белгия това е страхът от най-&shy;голямата политическа сила - &shy;фламандските сепаратисти, които искат да разделят държавата по езиковите й граници,&nbsp;ако вземат властта.&nbsp;За да не им го позволят, християндемократи, социалисти, либерали и зелени са принудени&nbsp;да се търпят и да управляват заедно. И в това съжителство да правят трудни неща, като&nbsp;например да режат бюджет или да извършват териториално-административна реформа.</p> <p>България също е благословена с общ страх. Има обратно на демокрацията. Има обратно&nbsp;на Европа. И едно от проявленията му е &quot;Атака&quot;, но не само. Здравият разум не бива да го&nbsp;допуска. Така че спокойно можем да имаме коалиция на здравия разум. Стига навреме да&nbsp;се върнем към него.</p>