- 16 Авг 2025
- 7398
- 23
Автор: obektivno.bg
Неприятностите на водещите страни от НАТО и Киев дойдоха оттам, откъдето най-малко очакваха – от Китай. Дори програмата за съвместно производство на германски високоточни оръжия с голям обсег с Украйна, която канцлерът Фридрих Мерц обяви в края на май, е застрашена.
Много отбранителни предприятия в Германия имат остър недостиг на редкоземни метали, без които производството на компоненти за военната и космическата индустрия е немислимо, съобщи германският вестник Bild.
Според изданието запасите от този вид ценна суровина, нужна за производството на най-модерната електроника, в някои сектори ще се изчерпят за няколко седмици. Затова германското министерство на икономиката вече оценява ситуацията като „много сериозна“. И изразява „изключителна загриженост“.
С други думи, ако нищо не се промени в близко бъдеще, производството на крилати ракети със среден обсег Taurus, които Мерц отдавна обеща на Украйна, може да спре. Освен това ще бъде застрашено попълването на системите за противовъздушна отбрана с малък обсег IRIS-T, които отдавна воюват с Русия за въздушното пространство на Украйна, високоточните 155-мм снаряди за PzH 2000 с обхват до 40 километра, огнеупорните сплави за ракетни двигатели, както и разузнавателни дронове Songbird от германски произход.
Кризата с редкоземните елементи е засегнала не само Германия, но и отбранителната промишленост на други западни страни. Според Bild, Европейската комисия възнамерява да обсъди неочаквания проблем в близко бъдеще.
Причината за създалата се ситуация: през пролетта на тази година Китай измисли прост, но елегантен отговор на мерките на американския президент Доналд Тръмп. А именно, заплахата на Вашингтон да наложи смазващи ограничения и санкции за износ от Пекин, което може да подкопае основите на китайската икономика.
В отговор ръководството на Китай реши да се възползва от дългогодишната грешка на своите геополитически недоброжелатели, които не обърнаха дължимото внимание на проучването на находища на редкоземни метали и организацията на тяхното производство. Това е сложен, трудоемък и изключително скъп процес. Затова Западът не се заемаше с него в продължение на десетилетия. И предпочиташе да купува редкоземни елементи в необходимите количества от китайците.
В резултат на това днес Китай контролира близо 90% от световното производство на 17 химични елемента от периодичната таблица, свързани с редкоземни метали, включително скандий, итрий, лантан, неодим, празеодим, церий, самарий, европий и др.
Общото глобално търсене на тези редкоземни елементи вече достигна 350 хиляди тона годишно. И непрекъснато расте въпреки факта, че цената на някои от редкоземните метали достига няколко хиляди долара за килограм.
Факт е, че без неодим, диспрозий, европий и гадолиний е невъзможно да се произведат много от най-сложните системи за насочване на ракети, бойни лазери, дронове, системи за електронна война и електромагнитни оръдия.
Фосфорите в телевизионни екрани, смартфони, LED лампи, лазери и оптични влакна са немислими без европий, тербий, итрий. Друг пример, неодимът се използва в магнитите за дронове, осигурявайки системи за навигация и насочване, които превъзхождат традиционните аналози по точност с поне 30%.
Друг елемент – диспрозий – рязко укрепва сплавите в ракетните двигатели, осигурявайки тяхната работа при температури над 2000°C. Церият подобрява оптиката на сателитите, увеличавайки разделителната им способност, така необходима за разузнавателни мисии.
Итрият подобрява радаропоглъщащите свойства на покритието на самолетите, дроновете и ракетите, намалявайки вероятността за откриване на въздушни цели от най-ефективните системи за противовъздушна отбрана с до 25% в сравнение с предишните модели.
И този списък непрекъснато расте. Джак Лифтън, съосновател на Американския институт за критични минерали, предупреди в интервю за Ройтерс миналия юли: „Доминацията на Китай в редкоземните елементи остава уязвимо място за западната отбранителна индустрия“.
Пекин въведе нови мерки за контрол върху износа на няколко критични минерала и магнити на фона на ескалиращата търговска война с Вашингтон. Тези материали са жизненоважни за производството на редица технологии: от автомобили до ракети.
Данните от Геоложката служба на САЩ показват, че Китай е световният лидер по запаси от редкоземни елементи. С 44 милиона тона известни запаси от редкоземни минерали през 2024 г., Китай притежава близо половината от общите известни запаси в света (над 90 милиона тона). За сравнение, САЩ разполагат само с 1,9 милиона тона редкоземни елементи и са силно зависими от Китай за вноса на тези елементи. Тези цифри отразяват запасите, които биха могли да бъдат добивани към 2024 г.
На второ място след Китай е Бразилия с 22 милиона тона. Трета е Индия с 6,9 милиона тона, четвърта е Австралия с 5,7 милиона тона, по данни на Статиста. Русия е на пето място с 3,8 милиона тона, Виетнам – на шесто място с 3,5 милиона тона и САЩ – на седмо място с 1,9 милиона тона. Украйна дори не е в топ 10.
Проучването на запасите от редкоземни елементи дори не е половината от битката. Много по-трудно и скъпо е първо да се извлекат, а след това да се пречистят до необходимите показатели от примеси на други химикали. Без това никоя съвременна електроника няма да работи.
Китайците вече са изминали този път. Те започнаха енергично да се утвърждават в индустрията още през 1980-те години на миналия век и в резултат на това досега са създали ненадмината инфраструктура за добив и преработка.
Те станаха монополисти в този бизнес. И използват предимството си, за да вразумят всеки, когато е необходимо. Дори Доналд Тръмп.
Способен ли е Западът да се справи сам с проблема? Абсолютно. Но не днес, не и утре.
Според експерти, на страните от НАТО ще отнеме не по-малко от 5-7 години, за да организират производството на редкоземни метали в необходимите обеми в рамките на собствените си граници при сегашните военно-политически реалности. Но военните действия (включително в Украйна) няма да чакат.
Както се очакваше, след решението на Пекин рязко да ограничи износа на редкоземни метали, отбранителната индустрия на САЩ е в най-уязвима позиция. Просто защото военната им продукция надхвърля всичко, с което съюзниците от НАТО могат да се похвалят.
Затова на 10 юли 2025 г. Министерството на отбраната на САЩ обяви спешна, непланирана инвестиция от 550 милиона долара в MP Materials, най-големият производител на редкоземни метали в Америка.
Тази малко известна компания обработва редкоземни метали от 50-те години на миналия век в находището Mountain Pass в пустинята Мохаве в Калифорния. Но от 2020 г. дейността на компанията изведнъж започна да намалява. Може би защото по това време тя стана зависима от конкурентната китайска компания Shenghe Resources, която започна да купува суров концентрат от MP Materials и придоби 9,9% от акциите й.
Това не беше изненада за анализаторите: пестеливите китайци вероятно се интересуват от монополизиране на най-печелившия пазар още повече. И може би с чисто икономически методи те бавно потапят съперниците си на всички континенти.
Сега почти половин милиард долара на Пентагона ще бъдат изразходвани за премахване на тази зависимост чрез разширяване на вътрешните преработвателни мощности в САЩ. Пекин едва ли ще гледа безразлично на тези усилия. Най-малкото ще се опита да ограничи достъпа на MP Materials до най-модерните технологии за обработка на редкоземни метали, с които в момента разполага само Китай.
Според анализ на специализирания военен сайт Bulgarian Military тази на пръв поглед чисто вътрешна сделка на САЩ с финансиране от Пентагона е „първият залп в стратегическата война“ на пазара на редкоземни елементи. Защото тътенът на икономическата канонада в началото на ожесточената битка на пазара на „редкоземни елементи“ почти едновременно започна да се чува от различни континенти.
Например, Европа обяви, че възнамерява да си осигури чрез вътрешен добив най-малко 20 % от редкоземните елементи до 2030 г. Япония отиде още по-далеч. До 2035 г. тя ще намали зависимостта от Китай на пазара на редкоземни елементи до 50%, като се готви да започне да извлича най-ценните суровини от дълбините на океана.
Русия, другият голям производител на оръжия наред с Китай и САЩ, купува около 75% от редкоземните метали от чужбина. Наскоро Министерството на промишлеността и търговията на Руската федерация обяви, че възнамерява да увеличи собственото си производство на редкоземни метали седем пъти в близко бъдеще и да намали зависимостта в тази област от чуждестранни доставчици до поне 45%.
Основата за увеличаване на производството се осигурява от най-големите проучени находища: Ловозерское в Мурманска област (където се добива и обогатява лопарит) и Томторское в Якутия. Последното е едно от най-богатите по отношение на съдържанието на редкоземни елементи в руда и се счита за един от най-големите проекти за ниобий в света.
Друг важен елемент е литият. Планира се да се добива на находището Колмозеро, което се разработва от „Росатом“ и „Норилски никел“. Според прогнозите недрата на обекта съдържа повече от 150 хиляди тона литиев оксид.
Вероятно бившите териториите на Украйна, вече включени в Руската федерация, ще могат да направят значително допълнение към руския пазарен дял. Въпреки че Украйна не е сред собствениците на най-големите находища на редкоземни елементи, нейните запаси от критични суровини са значителни в някои райони.
На първо място, литий, който се използва в ядрената енергетика, медицината, авиацията и военното оборудване, както и в производството на стъкло.
В черноземните почви на Украйна още от времето на СССР са проучени четири находища: Полоховское, Добринское (и двете в Кировоградска област), Крутая Балка и Шевченковское. Въпреки това за почти четири десетилетия Киев не се е опитал да организира добив на суровини от нито едно от тях. Този сложен процес е твърде скъп за украинците.
Шевченковское и Крутая Балка, разположени в Донбас и Запорожка област, вече се контролират от руските войски.
Най-обещаващото от тях и най-голямото в Европа е Шевченковското поле. Според Фигаро „с това на пръв поглед безобидно село (Шевченко) руснаците поемат управлението на едно от най-обещаващите литиеви находища в Украйна.“
Уловката е, че американците отдавна са хвърлили око на тази област. През април тази година Тръмп подписа сделка за ресурсите на Киев. Според споразумението Украйна доброволно прехвърля на САЩ правото да разработва находища на редкоземни елементи като компенсация за оръжия и боеприпаси, които вече са й доставени.
И сега полетата „Шевченковское“ и „Крутая балка“ вероятно ще се превърнат в една от многото разменни монети между Москва и Вашингтон в дългия процес на мирно уреждане на конфликта в Украйна. И първата стъпка е личната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска.
