- Автор: Изабел Ласер, “Фигаро”
- 05 Фев 2022
- 1558
- 42
Северноатлантическият алианс може да благодари на Владимир Путин. В състояние на “мозъчна смърт” според Еманюел Макрон, смятан за “остарял” от бившия американски президент Доналд Тръмп, той бе загубил компаса си и дори обмисляше да намери ново призвание с Китай. Днес той сe връща към основната си дейност, както и към нова жизненост, благодарение на заплахите от Кремъл.
След края на Студената война НАТО премина през периоди на екзистенциални съмнения. Създаден преди седемдесет години, за да защитава Западна Европа от съветската захлаха, той първо загуби основанието за съществуването си с рухването на СССР, което бе придружено от изчезването на Варшавския договор. Преди да намери нови полета за действия: външните операции и nation building (национално изграждане).
Този период, през който се увеличиха интервенциите на НАТО на фронтовите линии в Европа и Близкия изток, на свой ред е към края си. Провалът на повечето операции, особено по време на войната в Ирак през 2003 г. и тази в Либия през 2011 г., породи известна стратегическа обърканост в рамките на Алианса. Но именно афганистанското фиаско с прибързаното изтегляне на американските войски през август 2021 г. разклати най-много основите на НАТО. Бившият лидер на германските консерватори Армин Лашет видя във връщането на талибаните на власт в Германия “най-лошото бедствие за НАТО от създаването му” през 1949 г. След двадесетгодишни усилия, въпреки по-скоро добре водената война в началото, всички западни цели в Афганистан се сринаха като пясъчен замък. Афганистанският провал не само сложи спирачка на миротворческите мисии на Алианса, но и показа политическото безсилие на европейците, които не бяха консултирани за едностранно решеното изтегляне на американците.
След Афганистан
През последните години НАТО беше отслабен също отвътре от провокациите на Турция, немирен член на Алианса, която закупи противоракетна отбрана - С-400 - от Русия, възпрепятства работата на антитерористичната коалиция в Сирия и засили напрежението с Гърция в Средиземно море. Що се отнася до Доналд Тръмп, неговият отпор и атаки срещу Алианса, заплахата му да затръшне вратата и съмненията, които хвърли върху надеждността на американската защита, всяха смут, понякога дори паника сред членовете на НАТО. Старата организация също беше разделена между мнозинството нейни членове, които се кълнат само в него, и онези, като Франция, които биха искали да развият европейска отбрана.
Руската заплаха, която отново стана конкретна, възстанови нейната увереност и жизненост. Според генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг рискът от въоръжен конфликт в Европа вече е “реален”. Исканията на Кремъл, който настоява НАТО да се оттегли на запад, да се откаже от приемането на нови членове на изток и да се върне към старите си граници от 1997 г., допълнени от военния натиск на границите на Украйна, предизвика подем на Атлантическия алианс. Често разделени по руския въпрос, този път западните страни са относително единни срещу Владимир Путин. Джо Байдън не само, че не отстъпи на исканията му, но и оказа много силен натиск върху Кремъл, обмисляйки санкции срещу газопровода “Северен поток 2” и блокиране на достъпа до финансови транзакции.
Приспан от афганистанското изтегляне, НАТО отново се активизира: няколко западни страни обявиха изпращането на нови контингенти в Източна Европа. Джо Байдън постави 8500 военни в повишена готовност. Борис Джонсън ще предложи разполагането на войски на НАТО следващата седмица в отговор на нарастването на руската “враждебност”. Лондон възнамерява да удвои британския контингент от 1150 души в Европа и да даде “отбранителни оръжия” на Естония. Париж иска да изпрати “няколкостотин” войници в Румъния в рамките на евентуално разполагане на НАТО. САЩ, Великобритания, Канада, Чешката република, Дания, Испания: обещанията за продажба на оръжия на Украйна се умножиха от няколко седмици.
Швеция и Финландия
Новите руски заплахи срещу Украйна дори съживиха дебата за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Излизайки от статута си на неутралитет, когато се присъединиха към ЕС през 1995 г., тези две страни се противопоставипа на замразяването на разширяването, поискано от Москва. Те потвърдиха правото си да се присъединят към НАТО, ако желаят. В Швеция поддръжниците на присъединяването към Алианса натрупаха точки през последните седмици. Руската активност по границите засили и пронатовските настроения на украинците.
След падането на Берлинската стена, когато попитаха Михаил Горбачов какво очаква от НАТО, бащата на перестройката отговорил: “Да изчезне”. Изчезването на Северноатлантическия алианс е и една от целите на Владимир Путин. Но методите му за постигането ѝ ще предизвикат обратния ефект. Вместо да отслаби и раздели НАТО, неговата политика съживи Алианса, който се връща към първоначалната си цел: да се изправи срещу руската заплаха.
Превод от френски: Галя Дачкова
