- Автор: Гласове
- 28 Апр 2026
- 2698
- 18
Автор: Александър Яковенко, ria.ru
Думата „капан“ все по-често се повтаря в самата Америка за описание на ситуацията, в която се оказа Доналд Тръмп по отношение на Иран по инициатива на Бенямин Нетаняху, но по-правилно е да се каже - поради тясната обвързаност с Израел на самия процес на формулиране на американските интереси, а там през последните 10-15 години настъпи политическа радикализация. И този капан, изглежда, се оказа фатален за съвременна Америка. Вашингтон не може да действа така, както Тел Авив в Газа и Ливан: тогава ще бъде безвъзвратно изтрита разликата между тях - не Израел ще се издигне до нивото на Америка, а Америка ще се свие до размерите на Израел. Това са залозите, които не могат да не осъзнават в американския истаблишмънт и лично онези, включително военните, които непосредствено участват в случващото се по иранското направление. Както признават в самия Израел, с тази политика страната започва да губи подкрепата на САЩ.
Озовал се лице в лице с Корпус на стражите на ислямската революция (резултат от залога за унищожаване на политическото ръководство на страната), Вашингтон е принуден да легитимира този силов сегмент от иранската политическа система, влизайки с него в опосредствани преговори. При това сегмент, обявен от американците за терористична организация, който очевидно не желае да пропусне историческата възможност, щом тя се е появила, еднолично да сложи край не само на американоцентричния ред в Близкия изток, но и на цялата глобална хегемония на САЩ, а също така се намира в позиция на ескалационно доминиране. Кой би могъл да предположи, че съдбата ще отреди на Техеран ролята на старозаветния Давид в този двубой с новоявения Голиат!
На равнище техника се оформя ситуация, аналогична на първата половина на 70-те години, когато Вашингтон се отказа от златния стандарт и използва петролния кризис от 1974 г. за въвеждане на петродоларовата система, при която цената на петрола на световните пазари се определяше в долари, предизвиквайки изкуствено търсене на американската валута. През всички 70-те години САЩ се намираха в състояние на изключително тежка икономическа криза. Затваряйки Ормузки проток, което с право наричат иранската ядрена бомба, Техеран се оказва в състояние да предизвика глобална рецесия с катастрофални последици за американската икономика и демонтаж на петродоларите като такива.
Китай и без това вече започна да купува петрол от арабските страни в Персийския залив в юани, но сега, след разрушаването на тяхната енергийна структура (което може да бъде тотално при повторен рунд на силово противопоставяне), на тях не им достигат именно тези долари за възстановяване и просто за живот по стандартите на мирното време. Обединените арабски емирства поискаха от американците суап-линия на Федералния резерв - в противен случай те ще бъдат принудени да преминат към юани, което ще означава ни повече ни по-малко стратегически дрейф към Пекин, тоест „Сбогом, Америка!“. Нищо лично! Всичко се оказа изградено върху пясък - в буквалния и преносния смисъл. Защо тогава беше нужно да се рискува с всичко това?
Вашингтон се оказа пред избор: да започне втори рунд удари по Иран, който очевидно желае това и разбира, че изходът от конфликта трябва да има окончателен характер и затова да бъде силов, без никаква дипломация, или под едно или друго прикритие да приеме условията на иранците и мълчаливо да се изтегли от региона, без да плаща за нищо, връщайки се в лоното на електората MAGA, докато все още не всичко е загубено за републиканците с оглед на междинните избори през ноември. Ясно е, че определянето и администрирането на режима на Ормуз остава за иранците във всеки случай.
Избор, който или окончателно ще разруши уважението и доверието към Америка, или ще ѝ върне и двете, но при условията на нейната нормализация като една от водещите глобални държави - статус, който ще трябва денонощно да се доказва с успехи в собственото развитие, включително технологично, и с отказ от съществуване за сметка на целия останал свят. В противен случай нищо няма да се получи, както не се получи през последните десетилетия, когато американските елити смятаха, че прословутото „лидерство“ им е дарено свише завинаги и че да доказват правото си на него изобщо не е необходимо. Още преди 20 години Збигнев Бжежински пишеше, че на Америка, за да запази статута си в световните дела, ѝ е необходимо във външната си политика да се ръководи от нещо повече от тясно разбирани национални интереси и това виждане за бъдещия свят трябва да се споделя от други страни.
Само американците могат да отговорят на предизвикателството на ситуацията, възникнала в конфликта с Иран. Всички останали, включително съюзниците, вече заеха отстранена позиция, и тази отстраненост, а не военната и друга мощ, своеобразно италианско farniente, което вече фактически разруши НАТО, е сродна на иранската мирна ядрена бомба. Да си припомним, че именно отстранеността на страните от Глобалния юг и Изтока от западната политика обрече на провал санкционния натиск върху Русия във връзка с украинския конфликт.
Остава и онова, което може да се нарече цивилизационна война за унищожение (ние я преживяхме през 1941–1945 г., когато германските нацисти действаха от името на „цивилизована Европа“), тоест извън международноправното поле, включително хуманитарното право. До това се свежда манифестът от 22 пункта на компанията Palantir Technologies, в който, по-специално, се предлага да се забрави моралната страна на политическите решения и да се действа безпощадно спрямо враговете, представени от други цивилизации, изхождайки от това, че сред културите има успешни и има „вредоносни“. Сред такива врагове се назовават Иран и Русия. Този апотеоз на милитаризма с уклон към изкуствен интелект („Нека той воюва!“ - връх на дехуманизацията на войната, път, по който американците тръгнаха още в своята „война срещу терора“, разчитайки на безпилотници) и на тоталитаризма провъзгласява за цел създаването на нова, високотехнологична корпоративна държава („технологическата република“ на Алекс Карп) начело с BigTech, чиито жреци знаят по-добре от всички останали. Сякаш на света не му е достатъчен опитът на корпоративната държава във формата на европейския фашизъм/нацизъм! А с какво от това се различаваха колониалните империи, управлявани от частен бизнес? Същата тази Британска Ост-Индска компания доведе Индия до въстанието на сипаите през 1857 г., след което Лондон пое управлението на колонията в свои ръце.
Оттук не е далеч и до използването на ядрено оръжие (добре е, че Тръмп отрича това, заявявайки, че той „и без това вече е победил“), щом в разбирането на основателя на „Палантир“ Питър Тийл антихристът вече ходи сред нас: религиозната есхатология ще оправдае и това. В своя „Апокалипсис на нашето време“ Василий Розанов написа много горчиви неща за християнството и за историческите съдби на Русия, но той признаваше, че в катастрофата на европейската война „всичко пропада в пустотата на душата, която се е лишила от древното съдържание“, каквото е било християнството. Нито на него, нито на когото и да било досега в християнския свят (нацистите се обърнаха към окултизма) не му е хрумвало да се заеме да управлява произволно обявен апокалипсис, тоест да поеме върху себе си ролята на Бог (оттук и конфликтът с Ватикана). Или наистина елитите, в които първоначално е съществувало дълбинно съзнание за собствената им изключителност във формат на самоизбраност и самоправедност и във връзка с това на тяхното право на геноцид, наследено от протестантските фанатици, не могат да предложат нищо друго нито на своя народ, нито на останалия свят?
Работата е и в това, че, както пише в есето си „Америка - това е религия“ (в списание The American Conservative) военният историк Майкъл Влахос, исторически Америка е била нещо повече от съвременна национална държава и в своя месианизъм е била близка до източните цивилизации, призвана да запълни тази розановска „пустота на душата“. Съвременността отнема, а не дава. Преценката за „примитивизма“ на другия създава условия за неговото обезчовечаване (както и тезата на Израел за предполагаемия „ядрен холокост“). Съответно, отричайки правото на Иран на онова, което Америка някога е била (но е разпиляла в резултат на шест десетилетия неуспешни войни), Вашингтон по принцип не е в състояние да изработи стратегия за победа над Иран. Настоящият „изкупителен наратив“ на елитите се свежда до лозунга „мир чрез сила“, чиято реализация трябва да укрепи легитимността на самата американска власт, поела вътре и навън по пътя на „принуда и наказание“. Тази взаимовръзка, както смята Влахос, представлява „взаиморазрушителна динамика“.
Въпросът е - готови ли са самите американци за предлаганата от IT-милиардерите трансформация на тяхното общество и държава. Времето ще покаже. Но ако Америка поеме по този път, тя по най-решителен начин ще се противопостави на целия останал свят, ще се превърне в световен изгнаник. Никой няма да наблюдава отстранено този трансхуманистичен завой на саморазрушителната политика на американските елити. За съжаление, изявлението на Тръмп за намерение „да унищожи иранската цивилизация“ е в унисон с посочените рецепти. Би искало да се надяваме, че зад тази реторика не стои нищо, освен раздразнение от това, че Техеран се държи „нечестно и неправилно“, разрушавайки първоначалните и на нищо не основани очаквания на Вашингтон и Тел Авив.
Ако се каже по-просто, изборът пред Америка остава същият, какъвто го формулираха независими политолози още при Барак Обама: или да се вкопчи в съществуването в затворена система (тоест все по-илюзорен контрол над света), или да се научи да живее в отворена система, конкурирайки се/съперничейки с всички останали страни. И изглежда, че именно Иран ще помогне на американските елити да направят правилния избор - в духа на времето и съобразно реалните възможности на самата Америка, които за първи път в съвременната история са толкова ясно извадени на показ в Близкия изток и по-широко.
Източник: ria.ru
