Горещото политическо лято на Владимир Путин

<p>Този съдебен фарс, справедливо определен от мнозина като пиеса по Кафка, освен че разкри щрихи от руското политическо и обществено мракобесие, прикри протичането на далеч по сериозни процеси в страната. Властовата вертикала на Путин все повече се огъва под натиска на политически, социални и етнически противоречия, като нейното срутване е все по-вероятно да погребе под себе си и цялата страна.</p> <p>И ако полицейските палки и монтираните съдебни процеси задържат засега изблика на масово недоволство, самите елити започват да се чувстват несигурни и да търсят опора извън Кремъл.</p> <p>При това го правят по начин, който води най-малкото до дискредитация на централната власт. На все повече регионални шефове покровителството, от страна на патрона, не вдъхва достатъчно сигурност и те се опитват чрез популизъм да завоюват обществените симпатии.</p> <p><strong>Чеченския &bdquo;вицекрал&rdquo; Рамзан Кадиров заплаши съседната република Ингушетия с интервенция</strong>,</p> <p>ако не пресече терористичната активност на територията си. Какви асоциации е навяло това в душите на ингушетите е повече от ясно- кадировите главорезии са известни в целия регион. Но тези заплахи трябва да бъдат тълкувани в по-широк смисъл.</p> <p><img src="/uploads/editor/RAMZAN.jpg" alt="" /></p> <p><em>Рамзан Кадиров</em></p> <p>От една страна, стана ясно, че чеченските служби и досега са извършвали операции на територията на съседните републики, така че под "интервенция" Кадиров разбира много по-мащабна операция. От друга страна, подобни действия са знак за загниването на федералната тъкан на Русия като цяло. Нека си припомним как Армения и Азербайджан воюваха помежду си, докато бяха все още част от &bdquo;неразрушимия&rdquo; СССР. В допълнение към това,</p> <p><strong>между Грозни и Назран избухна териториален спор.</strong></p> <p>Причини за конфронтация между националните републики на Кавказ има в повече от необходимото, а е нужен само повод. Едно отслабване на властта на Путин или неговото сваляне ще освободи духа от бутилката. Тогава цялата бандитска върхушка в Казказ (а и не само там), вероятно ще се опита по пътя на отцепването от центъра да осигури политическото си бъдеще. Една демократизираща се Русия би била нетърпима за местните кървави елити.</p> <p>Но ако т.нар. руски юг е априорно възприеман като нестабилен регион, то вече е налице разгарящо се</p> <p><strong>етническо и религиозно противопоставяне в централната част на страната - Татарстан</strong>.</p> <p>Там само в рамките на един ден бе извършен атентат срещу местния духовен лидер, а в друг атентат бе убит негов помощник. На тези действия властта отговори с безогледно задържане на множество хора, само за да бъде отчетена някаква активност на &bdquo;правоохранителните&rdquo; органи.</p> <p>Бруталната полицейщина предизвика остра обществена реакция, в която се сляха протестите на обикновени граждани и радикални мюсюлмански групировки. В републиканската столица Казан, на централния площад, се развяха знамена на екстремиската групировка Хизб-ут-Тахрир. Митингът протече според законите на шериата и мъжете бяха отделно от жените, като в края на мероприятието бе прието обръщение до генералния секретар на ООН и председателя на Организацията "Ислямска конференция". Появиха се и кадри на местна въоръжена групировка, която пое отговорност за атентата.</p> <p>Местният политилог Раис Сулейманов прогнозира, че процесите, които протичат в републиката, скоро ще я превърнат в &bdquo;Дагестан-на-Волга&rdquo;. Според него &bdquo;Татарстан влезе в кавказкий сценарий. В горите има въоражени сепаратисти, взривове унищожават лоялните имами в центъра на града, уахабитското влияние си пробива път в мечтите, а мюсюлмански банди събират данък &bdquo;закят&rdquo; (в полза на бедните) и джизю (от &bdquo;неверниците&rdquo;) от почти всички по-големи пазари в региона&rdquo;. И всичко това се случва там, където догодина трябва да се проведе Универсиада.</p> <p>Но колкото и да е странно, сепаратизъм и радикализъм проявява не само мюсюманската част на страната.</p> <p><strong>Губернаторът на Краснодарския край предложи създаването на казашки части,</strong></p> <p>които да &bdquo;изтласкват&rdquo; хората с кавказки произход от региона. Целта е да не се позволи извършването на &bdquo;демографски&rdquo; преврат, което според губернатора Ткачьов ще доведе до ново Косово. Буквално думите му бяха &bdquo;тук живеят кубанци, тук живеят много решителни момчета, те си имат свои закони, по-добре кавказците да не се задържат тук&rdquo;. А именно в неговата област се намира домакинът на следващата зимна Олимпиада.</p> <p>Идеята му е копирана от православни фундаменталиси, които инсценираха създаването на отряди за защита на църквата. И докато по този повод се разгоряха остри публицистични спорове, на много места в Русия граждани бяха инквизирани от неформални групи, само защото носеха дрехи с лика на "Pussy Riot".</p> <p>Но политическата радикализация не върви само по пътя на регионалните елити и сепаратистите. Тя се масовизира. След като руската общественост е лишена от легални пътища за политическа изява, масовите страхове и настроения намират обиколни пътища, за да излязат на повърхността. При това те са с наистина екстремиска насоченост.</p> <p>Летните месеци бяха изпълнени с прояви на етническа нетърпимост.</p> <p><strong>В Перм имаше сблъсък между руснаци и азери с използване на огнестрелно оръжие</strong>,</p> <p>в Краснодар и Рязан се биха тълпи от руснаци и чеченци, а в Ставропол бе открита безогледна стрелба по местната зеленчукова борса, на която работят предимно имигранти от Средна Азия.</p> <p>Не по-малко смущаваща е и конфронтацията около футболните стадиони. След като на дагестанския клуб "Анжи" му се наложи да домакинства в Моска, на стадион "Локомотив", в мачовете си за Лига Европа, той бе посрещнат на нож от московските си &bdquo;сънародници&rdquo;. Мнозина фенове на "Локомотив" влязаха на стадиона и горещо подкрепяха противника на "Анжи" и засипваха с расистки обиди дагестанските футболисти. И ако след взетите мерки за сигурност, на самия стадион не се стигна до остри сблъсаци, то в много станции на московското метро се разиграха батални сцени. Със сигурност играчите и феновете на Анжи ще си спомнят дълго време за това свое &bdquo;домакинство&rdquo;.</p> <p>Нещо подобно се случи и при гостуването на "Анжи" в Санкт Петербург, където местните фенове, след като бяха лишени от възможността да упражнят юмручните си права във и около стадиона, се задоволиха да линчуват безогледно след края на мача всеки изправил им се случаен гражданин с кавказки черти.</p> <p>Ако сепаратизмът и екстремизмът обхващат засега малка част от руското общество, то икономическата ситуация може да породи много по-значим общественополитически протест. Последните данни говорят за забавяне на икономическия растеж, което само по-себе си не би било толкова опасно, ако не бе превърнато от путиновата клика в наркоза за руснаците. Днес, очевидно предстои &bdquo;събуждане&rdquo;. И което е още по-тревожно- в Русия липсват нови генератори за икономически просперитет.</p> <p><img src="/uploads/editor/NEFT.jpg" alt="" width="564" height="395" /></p> <p><strong>Страната е напълно зависима от цените на нефта и нищо друго не е в състояние да дръпне икономиката напред.</strong></p> <p>В отчаяното търсене на изход от задънената улица на руското стопанство, зам.-министърът на икономическото развитие предложи да бъде обезценена рублата, за да се стимулира износа - похват, използван при фалиралите държави.</p> <p>Кретащото до този момент съветско индустриално наследство, ще се превръща във все по- голям политически проблем. Около огромни и неефективни заводски комплекси са изградени цели градове със съпътстващата инфраструктура. Колапсът, пред който са изправени, е застрашителен, защото, от една страна, е неизбежен, а, от друга, в страната липсват значими инвестиции, които да създадан нови производства на мястото на умиращите стари. А работниците искат своето. Заради неизплатени заплати избухнаха гладни стачки в Урал - в автозавода "АМУ", в дървопреработвателното предприятие "Урал &ndash;Лобва", във Верхнесинячинския металургически завод.</p> <p><strong>Путиновият авторитаризъм все още не е преминал своя тест за резистентност</strong></p> <p>спрямо прояви на социално недоволство и не се знае как би се справил. Властта може да поддържа определени проблемни предприятия, стига обаче техният брой да не е много голям. При това се отваря опасен порочен кръг: колкото повече се разширяват социалните ангажименти на държавата, толкова по-обоснован е всеки нов призив за помощ.</p> <p>В тези условия полето за реформи се свива до минимум. Засега повечето системи в страната изглеждат &bdquo;замразени&rdquo;, но все по-видимо е тяхното загниване. Русия не е в състояние да предприеме никакви инициативи по отношение на образованието, здравеопазването и науката. И това е признание на Министерството на икономическото развитие.</p> <p><strong>Но за отбрана до 2020 г. са заделени 20 трилиона рубли. Без да доведат до никакъв ефект.</strong></p> <p>През тази година имаше цяла поредица от неуспешни космически стартове, един от най- амбициозните проекти - създаването на подводниците тип &bdquo;Ясен&rdquo;, също е пред провал, а и като цяло Русия отново се готви да води война според стандартите на вчерашния ден.</p> <p>Докато се рекламират мними военни постижения, цялата военна инфраструктура се оказа незащитена от кибератаки. Неофициални източници от руското Министерство на отбраната признаха, че армейските шефове са били буквално поразени от вирусната атака, на която бе&nbsp; подложена иранската ядрена програма. А какво би се случило при подобно &bdquo;въздействие&rdquo; върху руските военни комуникационни системи?</p> <p><strong>Целият този &bdquo;коктейл&rdquo; от провали най-после успя да пробие харизматичната &bdquo;броня&rdquo; на Путин.</strong></p> <p>Ако преди близо година неговия рейтинг пострада вследствие на желанието му да направи на глупаци всичките си сънародници, днес популярността му спада заради все по-налагащото се убеждение, че той е НЕЕФЕКТИВЕН лидер.</p> <p>Последното социологическо изследване на "Левада - център" показа много интересни резултати. Оказа се, че повече от половината руснаци смятат, че Путин не представлява техните интереси, затова пък 41 на сто смятат, че той стои на страната на силовите структури, а 39 на сто - на страната на крупния бизнес, на олигархията. Единственната ценност на руския президент се състои в липсата на ярка негова алтернатива, но политическите му основи са вече разклатени.</p> <p><strong>За обикновените руснаци е ясно, че в Кремъл те вече нямат &bdquo;свой&rdquo; човек.</strong></p> <p>Разклатени са тотално и медийните му основи. Публичните прояви на Путин се възприемат с такава огромна доза маразъм от активната част на руското общество, че той все повече се превръща в постоянен обект на присмех и охулване. От обширното му интервю пред <em>Rossian Today</em>, блогерите изведоха факта, че държавния глава явно е учил английски единствено от порно филми, защото стана ясно, че за Путин думата "pussi" има едно-единствено значение. Пиар-фиаско се оказа и полетът му с делтапланер, който трябваше да насочи младите жерави на юг. Загубата на медиен монопол тепърва ще оттеква болезнено в душата на руския самодържец.</p> <p><img src="/uploads/editor/PUTIN-DELTAPLAN.jpg" alt="" /></p> <p>Интернет пространството акумулира огромен масив от информация, чието разпространение ерозира властовата система. Преди около месец бяха огласени данни за множество роднини на Путин. Оказа се, че докато държавният глава се е трудил за възхода на страната си, братовчедите му също не са стояли със скръстени ръце.</p> <p><strong>Ето един списък на роднините на Путин, който далеч не е изчерпателен, но е показателен:</strong></p> <p>- Вера Путина (племенница)- член на питерския регионален парламент и член на борда на директорите на "Ханзаком банк";</p> <p>- Александър Путин- президент на кредитната организация "Ричфор кредит";</p> <p>- Роман Путин- шеф на рязанското пощенско управление и съветник на кмета на Рязан по сигурността;</p> <p>- Михаил Шеломов- акционер в "Согаз" и "Банка Русия";</p> <p>-Михаил Путин - началник на медицинското управление на "Газпром" и зам.-директор на "Согаз".</p> <p><strong>Руското общество вече няма ясен отговор на въпроса в чий интерес работи Путин.</strong></p> <p>Неговият образ на покорен слуга на народа все повече се разклаща. На преден план излизат белезите на едно властово разложение, обсебено от мания за комфорт. Няма как другояче да определим страстта на Путин, освен като неистов стремеж за разкош. Защо са му на руския президент набор от 29 резиденции, 42 самолета и хеликоптера, огромен автопарк? Появи се информация, че на заводите "ЗиЛ" и "ГАЗ" е поставена задача да създадат суперлуксозна президентска лимузина. Разходите по завършилата неотдавна среща във Владивосток на АТЕС са достигнали 699 млрд. рубли (32,9 млрд лв), като за сравнение предишната среща в Хонолулу е струвала на американските дънакоплатци само 27 млн. долара.</p> <p><strong>Губейки битката на политическото поле, руската власт се опитва да спечели служебна победа</strong></p> <p>посредством административни и репресивни хватки. От избирането на Путин за трети мандат тече непрекъснат процес на &bdquo;затягане на гайките&rdquo;, който трябва да омаломощи протестното движение. В наказателния кодекс бе върната алинеята за клевета; на неправителствените организации, които получават международно финансиране, бе наложен позорящия термин &bdquo;чуждестранен агент&rdquo;; гласуваха се текстове за налагане на цензура в Интернет и т. н. На арести и обиски бяха подложени лицата на политическия протест - Сергей Удалцов, Борис Немцов, Гари Каспаров, Алексей Навалний, Ксения Собчак...</p> <p><img src="/uploads/editor/PROTESTI.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Гоненията на опозицията носят само вреда на властта,</strong></p> <p>разкриват нейния отмъстителен и дребнав характер. Путин отчаяно се стреми да намери оправдание за своите действия, да влезе отново в ролята на целенасочен лидер, да предизвика ново национално обединение около фигурата си. Засега не успява. И колкото и да звучи абсурдно, склонен е да обвинява за това собствения си народ.</p> <p>Преди месец на среща с омбудсманите той изрази носталгия по... съветския народ. За него това е било една нова историческа общност, носител на набор от положителни качества и потенциали. Дни след това Путин призова военнопромишления комплекс да извърши &bdquo;пробив&rdquo; от рода на този, направен по времето на Сталин в края на 30-те г. Очевидно днешният руски господар изпитва известен срам от факта, че въпреки неограничената си власт, страната под негово ръководство не само не извършва &bdquo;пробиви&rdquo;, но все повече заприличва на пробито корито.</p> <p><img src="/uploads/editor/PUTIN-PISTOLET.jpg" alt="" /></p> <p>При това и самият образ на путиновото властване деградира.</p> <p><strong>Все повече се налага образа на едно котерийно управление,</strong></p> <p>разкъсвано от междуособици и водено единствено от стремежда да обогатява своите представители. Неслучайно в последните месеци се заговори, че ново Политбюро управлява в Кремъл, търсят се фигурите на новия РазПутин, чертаят се гранични разломи между силоваците и либералите и т.н.</p> <p>Не бива да се забравя, че вътрешните трудности на Русия неизменно ще се отразят на междунарадния ѝ статут. Вътрешно раздираната страна дава много възможности на останалите световни играчи. Русия може да бъде принудена да плати висока цена, само за да минимизира външните намеси в своите дела. Този лост за въздействие засега очевидно само се експериментира от монархиите в Персийския залив, но една победа на Мит Ромни може да го превърне в основно трасе на комуникацията Москва &ndash; Вашингтон.</p> <p>Путин лиши страната си от възможността да има мирно еволюционно развитие. Той затвори бъдещето на Русия в рамките на собствения си интелект. До преди една година това бе недостатъчно. С началото на третия му мандат вече стана опасно. За него, за Русия и за руснаците.</p>