- Автор: Рено Жирар, “Фигаро”
- 21 Авг 2021
- 1581
- 21
Двадесет години след като започна война срещу тях, Америка върна Афганистан на талибаните. Тя би предпочела да имаше гратисен период и да не се налага да преживява отново в Кабул хаотичните сцени от евакуацията от Сайгон през 1975 г.
Колкото повече Байдън и Блинкен говорят в медиите, опитвайки се да оправдаят прибързаното изоставяне на един съюзник, толкова повече затъват, толкова повече се излагат, толкова повече засилват американския срам. Защото историята ще запомни датата 15 август 2021 г. и превземането на Кабул от талибаните като първото голямо геополитическо отстъпление на САЩ през ХХI век. Що се отнася до изявленията на Помпео, бившият държавен секретар на Тръмп, който си позволи да критикува настоящата администрация и се възмущава, че талибаните не са били задължени да спазят всички клаузи на споразумението, което той договори с тях през 2020 г., те са жалки. Но при американските началници се усеща най-вече желанието да изчакат, докато отмине опасността и медиите си изберат друга плячка. Тъй като те знаят, че в крайна сметка Европа - а не Америка - ще плати високата цена за тяхната непоследователност.
Стратегическа непоследователност
Защото американската политика в Афганистан, от четиридесет години насам, е белязана от голяма стратегическа непоследователност. След съветското нашествие в страната в началото на 80-те г. на ХХ век Америка - тогава управлявана от републиканеца Рейгън - видя в него възможност да отмъсти за унижението си във Виетнам. Въоръжени от СССР, северновиетнамските комунисти се впуснаха през 1975 г. в същата малка игра, като днешните талибани. През януари 1973 г. те бяха подписали в Париж мирно споразумение с американците, което впоследствие не спазиха. След като осъзнаха, че светските съветски граждани срещат силна съпротива в ислямските афганистански села, администрацията на Рейгън реши да въоръжи тези бунтовници, които наричаше freedom fighters (борци за свобода) и които сами се наричаха муджахидини. Но вместо да раздаде тези оръжия на движения, които сами е избрала, Америка направи грешката да възложи тази задача на ISI, всемогъщата пакистанска разузнавателна служба. ISI, командвана от генерал ислямист, реши да достави американските оръжия и пари на най-яростните ислямистки движения и да бойкотира по-умерените движения, като това на известния командир Масуд.
Въпреки това всеобхватната американска стратегия проработи и Червената армия напусна Афганистан през април 1989 г. В този момент афганистанският президент, покровителстваният от руснаците д-р Наджибула, предложи на Вашингтон мирен преход в полза на крал Захер. Вашингтон направи грешката да не улови протегнатата ръка и три години по-късно в Кабул настъпи хаос, в който муджахидинските милиции са избиваха взаимно.
Двойна игра
През 1996 г. талибаните завладяха Афганистан, сложиха край на разбойничеството, но установиха ислямско емирство от друга епоха, което закри училищата за момичета. По искане на ООН, главата на емирството, страшният молла Омар, забрани маковата култура. В замяна на това той поиска земеделски помощи. Макът наистина щеше да бъде изкоренен, но обещаните помощи така и не дойдоха.
След атентатите от 11 септември 2001 г. американците отказаха да говорят директно с талибаните, за да възложат отново посредничеството на пакистанското разузнаване… В продължение на четиридесет години Америка беше доброволна жертва на двойната пакистанска игра.
Кабул падна на 13 ноември 2001 г. в ръцете на Северния съюз, подкрепян от Америка. Американските командоси елиминираха арабските бойци интернационалисти. Но пропуснаха да изискат от Пакистан да разпусне талибаните.
Вместо да напусне страната, Америка се впусна тогава в амбициозна политика на “възстановяване, демокрация, развитие” на Афганистан. За тази цел тя отдели милиарди долари, много повече, отколкото компетентни експерти. Доларите прииждаха в изобилие, не не напояваха както трябва страната. Корупцията зарази правителството. Но се появи младеж, увлечена от модерността и вярваща в демокрацията. И без предупреждение, обръщайки се на 180 градуса, Америка ще изостави тази младеж.
Международният ѝ кредит на доверие ще бъде трайно накърнен. Новият ирански президент вече заяви, че това американско поражение е идеалната възможност за установяване на “мир” в региона. В Кабул вече руският посланик преговаря с талибаните. Но именно европейците ще платят двойно високата цена. Краткосрочно, Европа ще трябва да се справя с гигантския проблем с бежанците. Средносрочно, победата на талибаните ще подейства като елексир за сила на всички движения на “Мюсюлманските братя”, които тайно са се клели в погубването на западната цивилизация.
Превод от френски: Галя Дачкова
