- 10 Sep 2020
- 57
- 26
През 1928 г. Джордж Гершуин написва великолепната си симфония-поема „Един американец в Париж”*. Чух я за първи път през 1984 г. и оттогава съм я слушал в най-различни изпълнения. Внезапно я преоткрих обаче тези дни, през 2012 г., докато гледах репортаж от посещението на президента на Република България в САЩ. Бях поразен от откритието, че музиката на Гершуин сякаш е написана за Плевнелиев. Онези, които са го слушали, знаят за какво говоря. Започва много закачливо с флейти, обой и цигулки: Тра-та-таа, тра-та-та, тра-та-таа – ти- тра-тарара...Тириририри-тим-тим-тирири.....и т.н.
<p> </p>
<p> </p>
<p>По-късно по тази музика бащата на Лайза Минели - Винсънт - прави филм, в който легендарния Джийн Кели играе американски имигрант в Париж, който се опитва да преживява, работейки като художник.</p>
<p>Не ме разбирайте погрешно. Не искам да кажа, че Плевнелиев ми прилича на български емигрант в САЩ, който се опитва да преживява, представяйки се за президент. Не искам да го кажа, въпреки, че колегите журналисти, които бяха командировани да отразяват посещението му, направиха всичко възможно той да ни заприлича на Форест Гъмп – тук се снимал с Бил Гейтс, там влязъл в централата на Гугъл...Само дато не пуснаха негова снимка от сватбата на Марк Зукърбърг, но като нищо и тя може да цъфне във фейсбук страницата на Плевнелиев тези дни.</p>
<p>Искам да кажа, че от обилните телевизионни репортажи за участието на Плевнелиев в срещата на НАТО в Чикаго останах с впечатлението, че той е един безгрижен турист от Гоце Делчев, който открива Америка и на когото, кой знае защо, всички български медии са решили да следват всяка стъпка.</p>
<p>Не случайно споменах срещата на НАТО, защото тя е истинския повод за посещението на президента ни в САЩ. И от политическа и от журналистическа гледна точка, това събитие, протекло в рамките на един ден, представлява новина. И то такава, която влиза във втората половина на новинарските емисии.</p>
<p>Българските медии, разбира се, насърчавани от президентската администрация, обаче решиха да ни представят петдневен документален епос на тема: „Америка открива Плевнелиев”, който освен безвкусицата, ни показа и дълбоките ни комплекси за малоценност.</p>
<p>Да не говорим за излъчването на самия Плевнелиев. Неговата приповдигната ведрост и лековата безгрижност повече отиват на турист, попаднал случайно на хубаво място в хубаво време, отколкото на държавен глава. Ако някой от екипа му бърка това глуповато поведение с излъчването на позитивни сигнали и енергии, много се е объркал.</p>
<p>Да чуят „Един американец в Париж” и на фона на тази музика, много подходяща впрочем за анимационен филм, да изгледат пак репортажите за посещението му в САЩ. Ето една чудесна идея за „Господари на ефира”. Ако имаха ефир!</p>
<p>Музиката можете да чуете във видео-прозореца на първа страница</p>
<p>Текстът е публикуван във вестник „Галерия”</p>
