Добре дошли в световния хаос - първа част

Добре дошли в световния хаос - първа част
В нашия свят, където вече има толкова много преминаващи националните граници проблеми, такива като заплахата за стабилността на световната икономика, климатичните промени, киберконфликти, тероризъм, намаляващите запаси от вода и храни и много други, потребността от международно сътрудничество става, както никога досега, актуална. Но сътрудничеството зависи от лидерството. Само световните лидери притежават лостовете, позволяващи да се координират многонационални действия в отговор на транснационалните предизвикателства, те притежават властта и богатството, за да убедят другите държави да предприемат такива действия, които тези страни иначе не биха предприели.
<p>Те могат да предоставят такива услуги, за които просто никой друг не би могал да плати, а също така и такива ресурси, които са недостъпни за другите.</p> <p>Тези лидери знаят и определят дневния ред на света.</p> <p>За съжаление за пръв път от седем десетилетия на света му липсва лидер.</p> <p>Увеличаването на федералния дълг на САЩ, много слабият и неуверен изход на страната от Великата рецесия, а също така политическият паралич на Вашингтон породиха опасения, че Америка не е в състояние повече да играе ролята на следвоенен лидер.</p> <p>А на противоположния бряг на Атлантика дълговата криза подкопа доверието в Европа, към нейните институции и нейното бъдеще.</p> <p>В Япония ликвидацията на последствията от тройното бедствие от 2011 година, включващо земетресение, цунами и радиационно замърсяване, се оказа много по-лесно отколкото изцелението от продължилия двайсет години политически паралич и икономически недъзи, заради които японското правителство сега не желае и не може да окаже съдействие в международни проекти, при които други страни поемат върху суби си тежкото бреме.</p> <p>Преди трийсет-четиридесет години тези страни бяха световни центрове на власт и влияние.<br />Заедно с Канада те съставляваха Голямата седморка - група демокрации със свободен пазар, която подобно на локомотив теглеха след себе си световната икономика. Днес тези страни трудно се удържат на крака.</p> <p>И дори най-многообещаващите нови държави все още не са готови да запълнят образувалия се вакуум.</p> <p>Китайските лидери са съсредоточили цялото си внимание върху външнополитическите си планове, които ще имат важни последици за следващия етап от вътрешнополитическото развитие на страната.</p> <p>Подобно на своите партньори от Бразилия, Индия и Русия, те са твърде заети със сложните си домашни проблеми и не могат да се съгласят на тези рискове и натоварвания, които са неизбежни при поемането на големи отговорности в сферата на международното лидерство.</p> <p>Многосторанните институти също едва ли ще запълнят този пробив. Разширената група водещи държави, известна като &laquo;Голямата двайсеторка&raquo;, включва в състава си страни с толкова различни икономиченски и политически ценности, че можа да постига последователни и значими решения само за тези проблеми, които вече са се превърнали в криза.</p> <p>И това се случва само тогава, когато опасността заплашва едновременно всичките и най-влиятелни членове.</p> <p>А Световната банка и Международният валутен фонд вече не разполагат с тези финансови и политически лостове за въздействие, които притежаваха някога. Съперничеството в Съвета за сигурност на ООН рядко позволява той да успява да налага целенасочено взаимодействие.<br />Накратко казано, международната политика и глобалната икономика навлизат в преходен период, който наричам &laquo;Голямата нула&raquo;.</p> <p>Днес не съществува държава или алианс от държави, способни да осигурят последователно международно ръководство и лидерство.</p> <p>Но вакуумът е чужд на природата и такъв преходен период не може да продължи неопределенно дълго време.</p> <p>Държавите няма да се съгласят на нови загуби и рискове, докато не повярват, че това е нсеобходимо и неизбежно, и докато не се убедят в това, че за тях никой нищо няма да направи.</p> <p>Беше необходима Втората световна война, за да бъде сквикана конференцията в Брейтън-Уудс и да бъде създаден новия световен финансовд ред, извеждайки Съединените щати в ранг на свръхдържава.</p> <p>Точно така най вероятно ще е нужно някакво стихийно или друго бедствие или страх пред неминуемото му приближаване, за да произведе нов световен ред.</p> <p>Какво ще се слручи след това и кой ще поведе този свят след себе си?<br />Отговорите на тези два извънредно важни въпроса ще определят съотношението на силите в света след периода на &laquo;Голямата нула&raquo;.</p> <p>На първо място - ще заставят ли породените от отсъствето на лидерство проблеми Америка и Китай да действат в качеството на пратньори, или тези проблеми ще ги подтикнат към конфронтация?</p> <p>За света и благополучието през 21 век няма по-важни политически и търговски взаимоотношения отколкото тези между Вашингтон и Пекин.</p> <p>Ако американските компании и занапред продължат да получават огромни печалби в Китай, те ще бъдат заинтересовани в китайския успех и в стабилните отношения с Пекин. В такъв случай те ще оказват натиск върху Белия дом и законодателите, за да избегнат те ненужните търкания.</p> <p>От друга страна, ако китайските компании се възползват от своето растящо влияне в бюрократичния апарат на страната за създаването на нови конкурентни правила, които ще бъдат в тяхна изгода, то американските корпорации ще започнат да подтикват тези държави към по-агресивно политическо съпернчество.</p> <p>Съществуват десетки такива сценарии, които подпомагат разширеното сътрудничество или разпалват вражда между двете водещи световни държави.</p> <p>Сътресенията, които ще доведат до рязък ръст на цените на нефта могат, например, да дадат на китайските и американските ръководители мощен съвместен стимул за намаляване на зависимостта от въглеводородната енергетика.</p> <p>А мащабна кибератака от една страна срещу друга е способна да предизвика погрешна политическа реакция.</p> <p>Вторият въпрос от изключителна важност: ще доминират ли Китай и САЩ в геополитиката или глобалната власт ще поделят помежду си няколко признати и формиращи се държави?</p> <p>Ако ключовите и периферните икономики на Евросъюза съумеят да съгласуват своите политически действия и да възстановят доверието в еврозоната, то Европа и занапред ще бъде силата, с която ще трябва да се собразяват.</p> <p>Ако Япония съумее да възстанови икономическия си ръст и да създаде политическа система, внушаваща повече доверие на обществото, то вероятно и тя ще бъде в състояние да стане по-активен и напорист международен играч.</p> <p>Ако Индия осъществи понататъшната либерализация на икономиката и се справи със засилващия се приток на селски мигранти в градовете, то тя ще може да създаде противовес на китайското влияние в Азия.</p> <p>Ако правителството на Бразилия съумее да удържи инфрлацията и се разпореди мъдро с природните богатства на страната, то тази латиноамериканска държава сериозно ще разшири влиянето си.</p> <p>Ако Турция успее да избегне противдопоставянето между управряващата Партия на справедливостта и развитието и привържениците на светското устройство на страната от средите на бизнеса, военния елит и медиите, то турската държава също ще може да стане мощен силов регионален силов център.</p> <p>Разполагайки китайско-американските отношения в една ос, а останалите страни с техните относителни преимущества и слабости по друга, то ще получим четири най-вероятни сценария на постпреходния период след &laquo;Голямата нула&raquo;.</p> <p>Получават се четири ясно иразени варианта.</p> <p>Ако Съединените щати и Китай станат най-силните и влятелни държави в света, а преходният период на &laquo;Голямата нула&raquo; като цяло сближи техните интереси, то ние ще бъдем свидетели на такъв светове ред при който на Вашингтон и Пекин ще им бъде изгодно да носят заедно бремето на отговорността. Нека наречем този сценарий &laquo;Голямата двойка&raquo;.</p> <p>Ако САЩ и Китай се съгласят на сътруднчество и поделят лидерството с други силни държави, то ще станем свидетели на един вид &laquo;концерт на нациите&raquo;, който ще доведе до създаването на истинско взаимодействие в рамките на обединение подобно на Голямата двайсетица, само че по-устойчив и жизнеспособен.</p> <p>Ако Съединените щати и Китай станат много по-силни, от която и да била възможна коалиция от други държави, а &laquo;Голямата нула&raquo; ги подтикне към конфликт, съперничеството на свръхдържавите ще застави останалите да застанат на едната или другата страна, или да останат извън техните орбити.</p> <p>Да наречем този сценарии &laquo;Студена война 2.0&raquo;.</p> <p>Но ако Вашингтон и Пекин навлязат в противоречия с други силни държави, то глобалната власт ще се раздроби на свят на регионите, в който местните лидери ще се стараят да доминират в своето обкръжение.</p> <p>Разбира се, тези сценарии представляват крайне случаи, а бъдещето ще създаде някаква комбинация като минимум от два от описаните варианти.</p> <p>По-нататък тези варианти могат да бъдат представени във вид на четири общи сценария.</p> <p>Край на част първа.</p> <p>Очаквайте част втора на анализа "Добре дошли в световния хаос"</p>

Коментари

  • про-америка

    04 Юни 2012 18:41ч.

    Този човек разсъждава политологически и в духа на отиващата си култура от \"Епохата на Противостоенето\".В новата \"Епоха на Сътрудничеството\",нещата няма да са такива.\r\n Принципна грешка е да се приписва на САЩ стремеж към глобално господство-те доминират в света по естествена логика и ще престанат да доминират съвсем скоро,и наверно ще бъдат просто първи и водещи.\r\n Китай изобщо не е толкова силен и наверно няма да \"оцелее\"като Втори в света,тъй като тепърва ще се натъкне на проблеми по-тежки и от Японските(а Япония беше Втора сила допреди 15 години)\r\n Светът няма нужда от Лидер в досегашния смисъл.По-скоро има нужда от Лидираща Идея.А,ако е така-Политиката няма да е първостепенен фактор в световните дела.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи