- Автор: Джоузеф Стиглиц, CNBC
- 10 Sep 2020
- 56
- 13
Малко след като глобалната финансова криза изригна през 2008 година, предупредих че освен ако не бъдат предприети правилните политики, то може да се настани безпокойството в японски стил – слаб растеж и стагниращи доходи за години напред. Въпреки че лидерите от двете страни на Атлантическия океан твърдяха, че са научили уроците си от Япония, те продължиха да повтарят едни и същи грешки.
<p>Сега дори и един от водещите политици на САЩ, Лари Съмърс, предупреждава за стагнация в световен мащаб.</p>
<p>Основният въпрос, който повдигнах още преди пет години, бе, че в общи линии американската икономика беше болна още преди кризата. Тогава имаше само балон в цените на активите, създаден благодарение на небрежното регулиране и на ниските лихвени проценти, които направиха така, че икономиката да изглежда стабилна.</p>
<p>Под повърхността обаче зрееха безброй проблеми – увеличаващото се неравенство, незадоволените нужди от структурни реформи (преминаването от икономика, движена от промишленото производство, към услугите и адаптирането към променящите се в световен мащаб конкурентни предимства), продължаващите глобални дисбаланси. Проблем е и финансовата система, която е по-приспособена към спекулациите, отколкото към инвестициите, които ще създадат работни места, ще увеличат производителността и ще пренасочат излишъците така, че да максимизират социалните ползи.</p>
<p><strong>Ответните удари на политиците към кризата не успяха да намерят решението на тези проблеми. </strong></p>
<p>Стана по-лошо - те изостриха някои от тях и създадоха нови - и то не само в САЩ. Резултатът бе повишаване на задлъжнялостта в много страни, след като спадът в брутния им вътрешен продукт (БВП) подкопа държавните приходи. И нещо повече - недостатъчните инвестиции както в публичния, така и в частния сектор създадоха едно поколение от млади хора, които прекараха години в бездействие. В един момент от своя живот те се обезвериха. В момент, в който те е трябвало да усъвършенстват своите умения и да повишат производителността си.</p>
<p>И от двете страни на Атлантическия океан БВП най-вероятно ще расте значително по-бързо тази година, отколкото през 2013 г. Но преди лидерите, които прегърнаха политиките за строги икономии да отворят шампанското и вдигнат тост, те следва да обърнат внимание на това къде сме ние и да се фокусират върху почти непоправимите вреди, които причиниха тези политики.</p>
<p><strong>Рано или късно всеки спад си има край</strong>.</p>
<p>Отличителният белег на добрите политики е, че те успяват да сложат край на снижаването по-бързо, отколкото биха го направили иначе. Отличителният белег на мерките за строги икономии е, че много правителства ги приемат, а всъщност така те правят спадовете далеч по-дълбоки и по-продължителни от необходимото, с по-дългосрочни последствия.</p>
<p>Реалният (изгладен спрямо инфлацията) БВП на глава от населението в повечето от страните в северното полукълбо е нисък в сравнение със стойностите му през 2007 г.</p>
<p>В Гърция икономиката се сви с 23%. За последните шест години Германия – най-добре представящата се държава в Европа – отчете мизерен среден годишен икономически растеж от 0,7%. Американската икономика все още е приблизително с 15% по-малка, отколкото би била, ако растежът бе продължил, дори и с умерена траекторията, преди кризата.</p>
<p><strong>Но дори и тези цифри всъщност не ни казват колко лоши са всъщност нещата, </strong></p>
<p>защото БВП не е най-добрият измерител на успеха. Далеч по-точен измерител са доходите на домакинствата. Медианният реален доход в САЩ е под нивата си от 1989 г., т.е. от преди четвърт век. Медианният доход на мъжете, работещи на пълен работен ден, днес е по-нисък в сравнение с размера му преди 40 години.</p>
<p>Някои като икономиста Робърт Гордън предположиха, че трябва да се приспособим към новата реалност, при която дългосрочният растеж на производителността ще бъде далеч под този, който наблюдавахме през последното десетилетие. Всичко изглежда пределно ясно -</p>
<p><strong>освен ако не се променят правителствените политики, периодът на разочарование ще продължи дълго.</strong></p>
<p>Пазарите не се самокоригират. Стоящите в основата проблеми, които очертах по-рано, могат да се влошат - а много от тях вече се влошиха. Неравенството води до слабо търсене. Разширяващото се неравенство дори отслабва търсенето още повече, а в много страни, включително и в САЩ, кризата само влоши неравенство.</p>
<p>Търговските излишъци на Северна Европа се увеличиха, дори след като Китай модифицира модела си на икономически растеж. По-важното е, че пазарите никога не са били добри в постигането на своите бързи структурни трансформации.</p>
<p>Преминаването от селското стопанство към промишленото производство например беше ли достатъчно плавно? Напротив - то бе съпроводено от значителна социално дислокация и от Голямата депресия.</p>
<p><strong>Този път също не е по-различен, но в някои случаи дори може да бъде по-страшен. </strong></p>
<p>Секторите, които могат да растат, отразявайки нуждите на гражданите, са услугите като образование и здравеопазване, които традиционно се финансират публично и то за добро. Но вместо правителствата да улесняват прехода, мерките за строги икономии го възпрепятстват.</p>
<p><strong>Безпокойството е за предпочитане пред рецесията, а тя от своя страна е за предпочитане от депресията. </strong></p>
<p>Но трудностите, пред които сме изправени сега, не са резултат от неумолимите закони на икономиката, към които просто трябва да се приспособим, както бихме го направили при природно бедствие като земетресение или цунами, например. Те дори не са един вид наказание, чрез което изплащаме греховете от миналото. Все пак, за да бъдете сигурни, неолибералните политики, които доминират през последните три десетилетия, имат много допирни точки със сегашната ни съдба.</p>
<p>Вместо това</p>
<p><strong>сегашните трудности са резултат от погрешните политики.</strong></p>
<p>Има алтернативи. Но ние няма да ги открием при самодоволните елити, чиито доходи и портфейли с акции растат за пореден път. Изглежда, че само някои хора трябва да се адаптират към един постоянен, по-нисък стандарт на живот. За съжаление тези хора изглежда са повечето хора.</p>
