- 29 Sep 2026
- 365
- 0
Автор: CorruptionBG
„Общински рекет“: Правен анализ и разследване на задкулисието зад фонд „Благоустройство“ в София
Благородната фасада и скритите механизми на властта
Идеята за фонд „Благоустройство“ в Столична община (СО) се лансира в публичното пространство като панацея срещу презастрояването и липсата на инфраструктура. Зад благовидната фасада на тази инициатива обаче прозират тежки политически конфликти, опити за присвояване на законодателна инициатива и най-вече – опасни юридически прецеденти, които отварят широко вратите за институционализиран рекет над строителния бизнес. Настоящият разследващ и правен анализ деконструира концепцията за фонда, разкривайки парадоксите в коалицията между ПП-ДБ и „Спаси София“, както и легалните абсурди в подхода на кмета Васил Терзиев.
„Кражбата“ на инициативата: Спаси София срещу Васил Терзиев
За да разберем генезиса на политическия сблъсък, трябва първо да разграничим концептуалните подходи към фонд „Благоустройство“. Съществува драстична разлика между действията на „Спаси София“ и тези на столичния кмет Васил Терзиев.
Арх. Росица Николова
От една страна, екипът на „Спаси София“ (в лицето на Борис Бонев и общинските съветници арх. Росица Николова и адв. Христо Копаранов) формулира конкретен, писмен пакет от предложения за промени в три национални закона (Закон за публичните финанси, Закон за местните данъци и такси и Закона за устройството и застрояването на Столичната община), чрез които фондът да бъде легално учреден. Успоредно с това те внасят и доклад в Столичния общински съвет (СОС) за актуализация (двойно увеличение) на таксите за строителни разрешителни, които да акумулират реални приходи от 30 млн. лв. годишно.
От друга страна е подходът на кмета Васил Терзиев. Разследването на хронологията показва, че създаването на фонд „Благоустройство“ е идея, за която той „говори от доста време“, но на практика липсва негов конкретен нормотворчески акт, внесен за гласуване пред СОС, който да детайлизира функционирането на фонда. Единственият официален документ от негова страна е Проектът за бюджет на София за 2025 г., където той просто залага създаването на такъв фонд като намерение. Бившият главен архитект Богдана Панайотова също е разработвала идеи за законови промени, но те така и не биват официално представени преди нейната оставка.
Това разминаване създава основателни съмнения за опит за „кражба“ на политическа и законодателна инициатива. Използвайки властовия си ресурс, администрацията на Терзиев припознава популярната марка „Фонд Благоустройство“, за да изглежда, че реформата произтича от кмета, докато реално се блокират или не се подкрепят конкретните механизми, предложени от коалиционния партньор.
Политическият парадокс: Защо ПП-ДБ саботираха собствените си партньори?
Това напрежение ескалира в открит конфликт при гласуването в СОС на доклада на „Спаси София“ за вдигане на таксите за строеж през юни 2025 г. Въпреки че ПП-ДБ и „Спаси София“ са политическите партньори, които съвместно издигнаха Васил Терзиев за кмет и формират ядрото на управлението, съветниците от ПП-ДБ изненадващо не подкрепиха доклада. Мярката минава единствено благодарение на гласовете на опозицията – ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, „Възраждане“ и независими.
Този парадокс може да бъде обяснен само през призмата на тежко задкулисие и лобистки натиск. Борис Бонев публично обвинява ПП-ДБ, че гласуват „от политически инат и под натиска на кмета“, като жертват интересите на града, за да „обслужат интересите на някой друг“.
От страна на администрацията на Терзиев, зам.-кметът по финансите Иван Василев от ПП-ДБ атакува експертизата на партньорите си, твърдейки, че сметките на „Спаси София“ за приходите не са верни и че ще се наложи „ремонт на ремонта“ на приетите изменения. Самият Терзиев коментира, че за реален ефект са нужни законови промени (които да включат косвените разходи на общината), а не просто промяна на тарифата.
Реалната причина за този разрив изглежда е нежеланието на кръговете около ПП-ДБ и кмета да влязат в директен финансов конфликт с едрия строителен бизнес, чиито интереси биха били засегнати от формализираното, публично и прозрачно вдигане на таксите с ясен целеви характер. Вместо това, администрацията изглежда предпочита сенчестия подход на „индивидуалните споразумения“.
Правен анализ на „доброволните дарения“: Партньорство или институционализиран рекет?
Тук се крие най-скандалният аспект от градоустройствената политика на общината. Според публични публикации, стратегията на общината и Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) включва опити за сключване на „индивидуални споразумения с инвеститори“ – например изграждане на детска градина, алеи или осветление от страна на строителя, срещу което той да получи разрешение за нов блок.
Подобен подход е представян като форма на „публично-частно партньорство“, но от стриктно правна гледна точка, при липсата на приети законови норми и наредби за фонд „Благоустройство“, той крие сериозни белези на изнудване и превишаване на власт.
Липса на критерии и принудителен характер
В действащия Закон за устройство на територията (ЗУТ) не съществува механизъм, който да задължава частен инвеститор да строи публична общинска инфраструктура извън границите на своя имот като предварително условие за получаване на строително разрешение. Ако един инвеститорски проект отговаря на всички технически, устройствени и законови изисквания, главният архитект действа в условията на обвързана компетентност – той е длъжен да подпише и издаде разрешението.
Изискването на „доброволни дарения“ под формата на инфраструктура създава класически принудителен характер: инвеститорът разбира, че ако не се съгласи да „дари“ или „построи“, проектът му ще бъде бавен умишлено в администрацията, ще му бъдат търсени формални пречки и в крайна сметка няма да получи подпис, въпреки че има законно право на него.
Корупционни рискове и неравнопоставеност
Този неформален подход поражда фундаментални корупционни рискове:
1. Пълна липса на прозрачни критерии: Никъде не е разписано кой инвеститор колко точно трябва да „дари“. Дали се изисква детска градина за проект от 10 000 кв.м., или пейка и тротоар? Тази субективност е идеална среда за корупция.
2. Неравнопоставеност (Двоен стандарт): Без ясен закон (какъвто предлагат от „Спаси София“), администрацията на кмета може избирателно да притиска едни инвеститори за милиони левове допълнителни инвестиции, докато приближени до властта строители могат да получават подписи без да „даряват“ нищо.
Използването на административна принуда за генериране на квази-данъци („дарения“) е грубо нарушение на принципите на правовата държава. Съгласно Конституцията и законите, данъци и такси (включително отчисления за благоустройство) могат да се установяват само със закон или наредба, при ясни, равнопоставени и предвидими правила за всички.
Анализът на събитията около създаването на фонд „Благоустройство“ разкрива тревожна картина в управлението на столицата. Вместо прозрачна законодателна инициатива, сме свидетели на политическо лицемерие, при което ПП-ДБ саботира предложенията на партньорите си от „Спаси София“, а кметът Васил Терзиев опитва да си присвои заслугите за идеята.
По-страшното обаче е юридическото измерение: заменянето на ясни законови правила (като регламентирани такси и фондове) с практиката на „индивидуални споразумения“ и „доброволни дарения“ не е нищо друго освен институционализиран рекет. Докато няма приети обективни критерии и механизми, определящи тежестта на всеки инвеститор на база ясна формула, този подход ще продължи да генерира корупция, лобизъм и неравнопоставеност, превръщайки НАГ в инструмент за натиск на неясни задкулисни интереси.
Финансовата тежест: сравнителен анализ между двата модела
Синтезът на политическите и юридическите изводи потвърждава, че вътрешнокоалиционният саботаж и политическото лицемерие блокираха създаването на прозрачен и законосъобразен фонд „Благоустройство“. Замяната на ясни нормативни правила с практиката на „индивидуални споразумения“ и „доброволни дарения“ представлява институционализиран рекет, при който субективната преценка на администрацията замества върховенството на закона. Незаконният административен натиск генерира скрита деформираща тежест върху инвеститора, разрушавайки правната сигурност в Столична община и руши фондамента на пазарната икономика.
Сравнителният анализ между двата модела от гледна точка на инвеститорския риск и финансовото планиране разкрива коренно различна икономическа логика:
- Моделът на „Спаси София“ (законово регламентирани такси): Притежава законодателна предвидимост. При него финансовата тежест е фиксирана, публично известна (двойно увеличение на таксите с ефект от 30 млн. лв. годишно) и се изчислява въз основа на предварително ясни законови параметри. Инвеститорът е в състояние да калкулира тези разходи в своя бизнес план още на фаза придобиване на терена и преди започване на проектирането, което минимизира финансовия риск и елиминира субективния фактор.
- Моделът на Столична община и Васил Терзиев (неформални „индивидуални споразумения“): Протича изцяло постфактум, напълно извън каквато и да е нормативна рамка или финансова регулация. Непредвидимостта на исканията на администрацията (вариращи от изграждане на тротоар до построяване на цяла детска градина или парк) прави финансовото планиране невъзможно. Това принуждава инвеститорите да калкулират висока „премия за риск“ в ценообразуването си, за да се застраховат срещу умишленото бавене на преписки от страна на НАГ.
Тъй като строителният сектор функционира в пазарна среда, всеки допълнителен, непредвиден или извънреден разход – независимо дали под формата на регламентирана такса или под формата на милионни „доброволни дарения“ за инфраструктура – неизбежно се калкулира в себестойността на проекта. Инвеститорите прехвърлят тези финансови тежести директно върху крайната продажна цена на имотите.
Следователно, независимо кой от двата модела се прилага, финансовото бреме никога не остава за сметка на строителните предприемачи. Разликата е, че непрозрачният модел на общината натоварва пазара с допълнителна премия за инвестиционен риск, което означава, че гражданите в крайна сметка ще платят цената за непрозрачните, непрогнозируеми и нестабилни механизми на Столична община кмета на София Терзиев.
