- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 66
- 6
Изглежда е време така наречените олимпийски игри да бъдат прекратени. Ще трябва да признаем, че нищо от олимпийските идеи не бе постигнато – политическата намеса в олимпийското движение е неоспорима, те са само една нечестна политическа игра, търговците са превзели всеки ъгъл от храма на олимпизма, нито един от участниците в олимпийските игри и в съвременния спорт изобщо не може да бъде непрофесионален спортист. Идеологическите и политическите условия в съвременния ни свят са напълно несъвместими с изконните принципи на олимпийското движение. За новия, истинския олимпизъм ще трябва да се почака, предполагам, доста дълго – възможно е никой от нас да не доживее това време. Нашият днешен свят убива олимпизма.
<p>Възможно е Пиер дьо Кубертен (1863–1937), макар да съществуват някои съмнения, да е воден от чисти подбуди, когато разработва основните принципи на олимпийското движение и ги излага на олимпийския конгрес в Париж през юни 1894 г. Може да се допусне също, че първите олимпийски игри – след 1896 г., са отговаряли в някаква степен на духа на чистия олимпизъм.</p>
<p>Навярно мнозина си спомнят геройското участие на първите същински официални български олимпийци през 1924 г. на игрите в Париж, и четиримата ни лекоатлети бягат с неподходящи обувки, чиито подметки изпадат още в самото начало на бягането, а българите завършват с разранени от грубата настилка ходила. Никому не е хрумнало да се откаже, да капризничи или да иска пари. Вероятно по време на първите олимпиади могат да се посочат много такива примери за желязна воля и висок морал, днес се спортува за пари, единствено.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33565_1FEJJSpawfHLTNDNNtUnxE2ovconEH.jpg" style="height:771px; width:541px" /></p>
<p><em><strong>Адолф Хитлер и цар Борис (1918–1943) като почетен гост на германското правителство на откриването на ХІ летни олимпийски игри в Берлин, 1 август 1936 г.</strong></em></p>
<p>Ще е нужно да се припомни обаче, че политиката май съпътства олимпизма от пренаталния му период. За да стигне до идеята за възстановяване на олимпийските игри, Пиер дьо Кубертен тръгва всъщност от наблюдението си, че младежите във Франция, които са и основата на наборната войска, са твърде слаби физически. Така Франция в представите на Кубертен губи няколко войни, включително и Френско-пруската война от 1870/ 1871 г.</p>
<p>Дори бегъл поглед върху съвременните олимпийски игри ще ни убеди, че те винаги са били разглеждани като политически инструмент. Няма да е нужно да се присещаме дълго. Олимпиадата в Берлин през 1936 г. германските нацистите разглеждат като добър повод за разпространение на идеологията си.</p>
<p>Би било редно да се припомни и за политическите бойкоти на олимпийски игри, най-известният от които е бойкотът на ХХІІ летни олимпийски игри в Москва през 1980 г. Впрочем наскоро излезе книгата на Tom и Jerry Caraccioli за разочарованието на американските спортисти от решението на правителството им.</p>
<p>Нервите на Запада днес вече не издържат, реакциите им стават все по-истерични. Така бе и на завършилата днес зимна олимпиада в Сочи. Започнаха със закона за ограничаването на възможността за пропаганда на хомосексуализма сред подрастващите, който бе приет в Русия. Западът малоумно продължава и днес да посочва тоя закон като пример за „преследване на хомосексуалните”, проглушиха ни ушите с него, за да оправдаят опита си за бойкот на олимпиадата в Сочи. А законът е за забрана на пропагандата сред подрастващите само, нищо повече.</p>
<p>Впрочем този закон ни най-малко не е някакво руско изобретение, а е пряка заемка от римското право. След ІІІ в. в Римската империя, предвид цяла поредица от обстоятелства, които тук не могат да се разгледат, е въведена строга наказателна отговорност за „развращаване на момчета [които не са навършили пълнолетие]”, като се има предвид неукрепналата напълно сексуалност на подрастващите (Michael Brinkschröder, 2006). За приемането на закона в Русия има и други основания, исторически например, тези сексуални практики са абсолютно нетипични за народите в Източна Европа. Сведенията за хомосексуализъм за цялото Средновековие в Западна Европа са неизброими, докато в средновековна България то е едно-единствено – за развод в Драч в началото на ХІ в., при това народностната принадлежност на провинилия се в хомосексуализъм не е съвсем ясна според извора. Друг подобен случай е отбелязан в началото на ХІХ в. в подбалканските градчета, никак не е много за цяло хилядолетие.И въпреки всичко на откриването на зимните олимпийски игри в Сочи пристигнаха над 50 държавни и правителствени ръководители – повече, отколкото на игрите в Торино и във Ванкувар, взети заедно.<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33565_KQm2742jrimqq8GjhyeIsL1fmY1b7o.jpg" style="height:709px; width:474px" /></p>
<div><em><strong>Корицата на книгата на Tom и Jerry Caraccioli „Бойкотът: Откраднатите мечти по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.”, NY, 2009 </strong></em></div>
<p>Абсолютната несъвместимост на днешните игри с масовите човешки представи за справедливост и честност става видима и винаги, когато се заговори за цената на съвременните олимпийски игри, те струват между 6 и 11 млрд. евро, което ги прави навярно най-скъпоструващата международна проява изобщо. Такива суми са посилни единствено за големите и богати държави, които са и със силно политическо влияние в света. На малките държави е отделена единствено ролята на масовка. Малка и бедна Гърция, която проведе разорителните за нея ХХVІІІ летни олимпийски игри през 2004 г. се чуди какво да прави днес с построените тогава олимпийски обекти на мястото на старото атинско летище „Еленикон”, парите не й стигат дори само за опазването на обектите, които постепенно се саморазрушават.</p>
<p>Промени в днешните олимпийски игри трябва да има, най-добре да се изчакат по-човечни времена за възстановяването им.</p>
<p>___________________</p>
<p>* По-бързо, по-високо, по-скъпо (лат.)</p>
<p> </p>
