Българските университети са неразпознаваеми извън България

Българските университети са неразпознаваеми извън България
Миналата седмица Турция обяви, че няма да признава дипломите за висше образование, издадени от български акредитирани висши учебни заведения. Колкото и обидно да е това решение за всички, които са получили дипломите си след упорит и честен труд, фактът не може да бъде променен, а в допълнение можем да посочим и други държави, които не проявяват желание за съвместни академични проекти, явно по сходни причини.
<p>Като основен аргумент за своето решение Турският съвет по висше образование посочи придобилата размерите на организирана престъпност практика на фалшифициране на оценки от изпити и на самите дипломи. Знаем за такива опити и в други държави.</p> <p><strong>Все още имаме горчив спомен за подправената диплома на Калина Илиева </strong></p> <p>от Висшия институт за техника и икономика в Берлин. Но досега никоя държава не е отказвала да признава германски дипломи. В популярен всекидневник се твърдеше, че така Турция се стреми да спре изтичането на мозъци и пари от страната. Не става ясно обаче защо трябва да бъдат дискредитирани българските дипломи.</p> <p>Липсващото парче в анализите по темата в българските медии е състоянието на висшето и средното образование у нас. Публична тайна е, че всички наши участници в международни състезания по математика, физика, химия и информатика продължават образованието си в чужбина &ndash; това важи и за елитните гимназии, цели класове от които също колективно заминават за чужди университети.</p> <p><img src="/uploads/editor/matematika.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Какво е състоянието на средното образование като цяло? </strong></p> <p>Според международното изследване PISA, което сравнява знанията на учениците в гимназиите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (все пак претендиращи да са &bdquo;първият свят&rdquo;), нашите ученици имат изключително слаба подготовка по точните науки. И това е въпреки многобройните отличия на нашите състезатели, което препраща и към въпроса за нивото на подготовка на учителите в средното образование.</p> <p>В университетите се сблъскваме с невероятна инфлация на отличните оценки. Едва ли можем да се гордеем с факта, че авторитетни медии като "Ди Цайт" и "Дер Шпигел" посочват&nbsp; източноевропейските и азиатски университети като скъпи, но лесни "щандове" за докторски титли, където изискванията не са много високи и срещу подходяща сума всичко се получава.</p> <p>Въпреки големия брой статии, посветени на висшето ни образование, преобладава критика или самосъжаление, а трудно се открива анализ за мястото на българските университети в международната академична общност. Сякаш не е политически коректно да се дискутира тази явно табуизирана тема, в името на</p> <p><strong>тиражираните от министър Сергей Игнатов предимства на българското висше образование</strong> <strong>в Югоизточна Европа.</strong></p> <p>Като цяло българските университети са неразпознаваеми извън България, с изключение на няколко, проблясващи от време на време в международните рейтингови класации. Оправдани са опасенията, че ако в процедурите за атестация на университетите се въведат международно признатите академични критерии за оценка като брой публикации, цитати и т.н., много от тях няма да прескочат летвата.</p> <p><img src="/uploads/editor/sorbonne_199.jpg" alt="" /></p> <p>Уместен е и въпросът за научната подготовка на преподавателите във висшите ни учебни заведения. Общоизвестен факт е, че тук има сериозен дефицит, въпреки някои несъмнено добри учени. Несериозното отношение на някои преподаватели се транслира в</p> <p><strong>нихилизъм и незаинтересованост от страна на студентите.</strong></p> <p>В заключение нека да отправим един съвет към министър Сергей Игнатов: Нека не се сравняваме с Югоизточна Европа. Проведете истинска атестация на университетите с единни критерии, изработени на базата на международните критерии за академично оценяване. Освободете се от ненужния баласт, ангажирайте, ако трябва, срещу нужното заплащане, чуждестранни компетентни лица. Трябва да намерите средства за това &ndash; става дума за спасяване на образованието ни &ndash; при това не само висшето.</p>

Коментари

  • конкретен

    07 Авг 2012 21:01ч.

    Вярно е, но докато не започнем да изговаряме имена, конкретни имена, няма да се промени нищо. Нужен е задълбочен анализ с имена, числа, пари...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?

    07 Авг 2012 21:44ч.

    Не е вярно, че българските университети са неразпознаваеми извън България. Многото чужди студенти у нас от Третия свят и от близките нам страни показва нещо друго. Най-вероятно за това, че чуждестранните студенти си вземат много леко изпитите у нас. Публична тайна е, че това ставало чрез заплащане. Споменават се случаи на дипломиране в България на чужденци, които не можели да вържат дори едно нормално изречение на български.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ??

    08 Авг 2012 0:50ч.

    "Кво прайм сега" с дипломата по физическо възпитание- "клекни стани" и нея ли няма да я признаят ? USA посранниът я признавал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Емил

    08 Авг 2012 20:54ч.

    В класацията на Шангхай, първият БГ университет ет СУ, класиран някъде около... 1400 място. Това никак не е случайно. България дава за наука около 0.30% от вътрешния си продукт, най-малко в Европа. Заплатите са смешни, около 400 лева за млад асистент, окло 700 лева за професор. Нормално разсъждаващите млади хора днес не се заемат с такива професии. Само когато и правителството, а и населението разберат че една цивилизована страна има нижда от наука, само тогава положението ще започне да се подобрява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Емил

    08 Авг 2012 20:57ч.

    В класацията на Шангхай, първият БГ университет ет СУ, класиран някъде около... 1400 място. Това никак не е случайно. България дава за наука около 0.30% от вътрешния си продукт, най-малко в Европа. Заплатите са смешни, около 400 лева за млад асистент, около 700 лева за професор. Нормално разсъждаващите млади хора днес не се заемат с такива професии. Само когато и правителството, а и населението разберат че една цивилизована страна има нужда от наука, само тогава положението ще започне да се подобрява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бачо Ангелов

    09 Авг 2012 5:06ч.

    Ма тая Ралица къв професор е? Ми тя горката от БАН, бе! Ст.н.с. ІІ ст. - айде у лево, лелче!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спасова

    09 Авг 2012 5:17ч.

    Преходът,който така и не се случва ни излиза през носа.Мотивацията на масата да се образова се срина и сега ,ако се учи,това не е защото се вярва ,че може да се сполучи ,а по инерция,която не може да влее интерес в главите на учащите и определено не може да се каже ,че обучаващите имат самочувствието на успели хора.Това се компенсира с корупция и заяждане на основа \"аз съм чук,ама вие нямате избор,на-на на на -на...\"Програмите ги пишат тройкаджиите на випуска,които са се задържали по разни комисиики и т.н. Новото безумие е да пратим децата на 5 на училище,по 20 в един клас-представете си,кой учител ще ги овладее и мотивира ,като едни родители,понякога не могат да се справят само със собственото си отроче,което от 1-2 годишна възраст поема информация от компютри и т.н. и до към 5 години при \"подходящо\" възпитание,вече ги прави луди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Pilar

    11 Окт 2013 19:53ч.

    A piece of eritiduon unlike any other!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tejas

    12 Окт 2013 16:05ч.

    Articles like this really grease the shafts of kngldewoe.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ever

    14 Окт 2013 10:56ч.

    And I thought I was the sensible one. Thanks for setting me stiahgrt.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи