България отстъпва от демокрацията

България отстъпва от демокрацията
Над две десетилетия след 1989 г. България продължава да е в състояние на "полуконсолидирана демокрация", което я поставя в една група с Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия. За разлика от тях централноевропейските и балтийските държави са се развили до консолидирани демокрации, сочи годишният доклад "Страни в преход" на Freedom House. Частта от доклада, посветена на България, посочва, че през 2011 г. в пет от категориите не е настъпила никаква значима промяна, а в две - изборен процес и рамка и независимост на правораздаването - има отстъпление. Цялостната оценка е била най-добра през 2008 г., след което бавно започва влошаване и прогнозата е, че през 2012 г. страната ще слезе още по-надолу като състояние на демокрацията.
<p>"През последните 10 години България стана член на НАТО и ЕС, властта се сменя мирно, няколко правителства изкараха пълния си мандат и има стабилни парламентарни и правителствени структури, активно гражданско общество и свободни медии. Но на този фон през отминалата 2011 г. редица събития и процеси изтъкнаха системни предизвикателства пред българските демократични институции.<br />Президентските и местните избори показаха остра административна неефективност и забавено огласяване на резултатите. Неефективността и корупцията в средите на правораздаването все още са смятани за значително препятствие в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност", се казва в доклада за България, автор на който е Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.</p> <p><strong>Двата критерия, по които България е "отстъпила" през миналата година, са състоянието на правораздаването и изборният процес.</strong></p> <p>Според Freedom House в правораздаването затъват "увеличените усилия за борба с корупцията и организираната престъпност". Правораздаването страда от дълги процедури, отлагания, дефектно досъдебно производство и отмяна на обвинения поради технически детайли. Изреждат се редица проблеми - със забавеното създаване на специализирания съд за корупция по високите етажи, скандалите с Висшия съдебен съвет, конфликтът с вътрешния министър Цветан Цветанов.</p> <p>Вторият показател в отстъпление е изборният процес. "В допълнение на обичайните обвинения в купуване на гласове и манипулиране на резултатите президентските и местните избори се характеризират със значителна административна неефективност, виновна за проблемите с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване и забавено огласяване на резултатите.</p> <p><strong>Показателите, по които няма напредък, са: качеството на управлението, ефективността на местните власти, гражданското общество, независимостта на медиите и борбата с корупцията</strong></p> <p>"За<strong> качеството на управлението</strong> се посочва, че общественото доверие към премиера Бойко Борисов и правителството му не се различават съществено от тези показатели за предходните три правителства. "Продължава практиката правителството да действа ad hoc и отсъства по-прагматична стратегия за управление", поради което оценката за 2011 г. по този критерий остава непроменена. Сравнението с предходните години показва, че всъщност от 2006 г. насам България бавно отстъпва по този показател и прогнозата за 2012 г. е, че нищо няма да се промени.</p> <p>Няма забележимо подобрение и в <strong>ефективността на местните власти</strong>, които бяха избрани през 2011 г. сред остри критики и продължаващи обжалвания в съда на резултатите от изборите. Вече е в ход процедура за планиране за новия бюджетен период в ЕС за 2014 - 2020 г., в който общините имат възможност за достъп до значителни ресурси, но тя е ограничена от продължаващото мудно възстановяване от глобалната криза, пишат авторите.</p> <p>Състоянието на<strong> гражданското общество</strong> е останало на нивото от 2007 г.. В края на 2011 г. е имало регистрирани 9137 неправителствени организации, от които едва 0.5% са клонове на чуждестранни структури. "Способността на НПО да набират средства в България са ограничени, което пречи на оформянето на силни връзки между тях и общностите, за които работят. Отсъствието на конкретни регулации за лобизма също създава пространство за съмнителни практики и пречи на способността на гражданските структури ефективно да изразяват и преследват интересите на различни части от обществото", се казва в текста.</p> <p>След <strong>влошаването на показателя за независимост на медиите</strong> през 2009 г. в последвалите години България продължава да се намира на същото ниво. Нищо не се е променило към добро и през 2011 г., характеризирана с "продължаваща концентрация на собствеността на медии и растящи обвинения за припокриване между медийни и политически интереси".<br />Посочва се смяната на собствеността на водещи всекидневници като "Труд" и 24 часа" и се припомня, че от 2009-2010 г. на пазара за печатни медии има нов играч - Нова българска медийна група, увеличаваща контрола си над пазара. "Съществуват множество обвинения, че групата е създадена с кредити от банка, която оперира финансите на държавни компании и институции, но тези обвинения не предизвикаха последваща ревизия от антимонополната комисия или други органи за това дали има незаконна форма на държавна помощ или незаконна концентрация. Според конкурентите й групата контролира близо 80% от разпространението на печатни медии в страната."</p> <p>Петият критерий, по който няма съществена промяна за 2011 г., е <strong>борбата с корупцията</strong>, където България остава на нивото от 2009 година. "Системата от структури, чиято задача е да се борят с корупцията, продължава да страда от липса на достатъчно координация и ясни отговорности и отчетност."</p> <p>В прогнозата за 2012 г., авторите посочват, че основната задача на правителството ще бъде да контролира вътрешните последици от глобалната финансова и икономическа криза, докато прилага дълго отлаганите реформи в сектори като здравеопазване, висше образование и правосъдие.</p> <p>"Правителството продължава да се радва на високо ниво на обществена подкрепа и има шанс да преследва дългосрочните си цели. Най-голямото му предизвикателство си остава ефективността на публичните разходи и борбата с организираната престъпност и корупцията."</p>

Коментари

  • Васик

    08 Юни 2012 4:52ч.

    Учудва ме мнението, че гражданското общество е на нивото си от 2007, тъй като въобще не виждам признаци за наличието на такова. Гражданското общество е основен конкурент и бариера пред попълзновенията на държавата. А особено управлението на ГЕРБ помете всички останки от недържавни инициативи. Две десетилетия държавата не си е мръднала пръста дори за най-първичното, базисното изискване на своите граждани - провеждането на честни избори, трайно забутвайки въпроса за прословутите милион фантоми от списъците. Оттук следва и крахът на всички останали признаци на гражданското общество като нормални пазарни отношения и висок социален и културен статут на гражданите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    08 Юни 2012 5:14ч.

    Колебах се кой пример да дам за отношенията между държавата и гражданите и накрая се сетих. Най-добрият пример е стенограмата от заседание на Министерски съвет, когато Бойко Борисов казва на здравния министър да се обади на родителите на болното момче да ги пита защо продължават да пускат дарителска сметка във вестника, след като правителството вече е обявило, че им отпуска някаква сума. От какво са недоволни, пита Бойко Борисов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дясномислещ левичар

    11 Юни 2012 1:16ч.

    Кога пък в България е имало Демокрация,че сега да "отстъпваме"от Нея??

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи