- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 15 Юли 2025
- 11468
- 51
Въпреки по-добрия си кредитен рейтинг и новината, че от януари ще бъде част от еврозоната, Министерството на финансите не се възползва от благоприятния момент за договаряне на изгодни лихвени условия по заемите на стойност 6,25 млрд. лв. (3,2 млрд. евро), които страната изтегли по-рано днес.
По първата от двете емисии срокът на обслужване е 10 години, като са набрани 2 млрд. евро с доходност 3.49% (комбинация от лихва и цена, по която са придобити книжата). По втората емисия, с 20-годишен срок, са привлечени 1,2 млрд. евро при доходност 4.25%.
Това нарежда България до Италия по отношение на доходността при десетгодишния дълг и зад нея при двадесетгодишния. Същевременно Италия има четири пъти по-лошо съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт и по-нисък кредитен рейтинг от България.
Рисковата премия, която всяка държава заплаща по дълга си, се измерва като добавка към доходността на облигациите с определена срочност над средната стойност на лихвения суап за дълг в евро (спред). За 10-годишните облигации спредът по италианския дълг е 96 базисни точки (0,96 процентни пункта), а за българските е постигнат спред от 95 базисни точки. При 20-годишните книжа италианският спред е 120 базисни точки, докато по българските облигации той достига 145 базисни точки — с около една пета по-висок.
Нормално е, ако България има по-нисък рейтинг от Хърватия и по-висок от Италия, спредовете ѝ да са по-високи от хърватските и по-ниски от италианските, коментираха трима пазарни участници с дългогодишен опит в дълговите инструменти във водещи финансови институции. Ако това не се случи, изводите са два: или Министерството на финансите е приложило грешна стратегия при излизането на дълговите пазари, или пазарът не вярва на рейтинговите оценки на България, които бяха повишени само преди дни след окончателното решение за приемането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Според двама от запитаните експерти и двете обяснения са валидни. Третият участник обаче смята, че става въпрос за субективни оценки за конкретните държави, които надхвърлят рамките на официалните рейтинги.
При всяка нова емисия Министерството на финансите чрез банките-посредници обявява, че търси дългово финансиране с конкретна срочност и ориентировъчна доходност. Обикновено тази доходност е по-висока — макар и не значително — от текущите пазарни нива, с цел да се привлече инвеститорски интерес. След началните поръчки, ако пазарните нагласи са благоприятни, доходността се понижава. След първия кръг се извършват един или повече допълнителни рундове, в които се сондира интересът на инвеститорите при евентуално намаление на доходността.
В конкретния случай Министерството на финансите е предложило необичайно високи ориентировъчни доходности още при първоначалното сондиране — рискова премия от 135 базисни точки за десетгодишната емисия и 180 базисни точки за двадесетгодишната. За сравнение, през април, когато България за последно излезе на международните дългови пазари, началният спред за деветгодишна емисия беше 150 базисни точки — практически идентична срочност с днешната 10-годишна. Новото предложение е намалено с едва 15 базисни точки, въпреки че оттогава страната получи зелена светлина за еврото, рейтингът ѝ беше повишен, а Европейската централна банка понижи основната си лихва с 0,25 процентни пункта.
На този фон, понижението на ориентировъчната доходност изглежда неубедително. Още през април експерти коментираха, че всяка доходност със спред над 100 базисни точки ще бъде подарък за инвеститорите спрямо оптималните условия, които България може да постигне. Днес спредът по десетгодишния дълг е именно 95 точки.
Високата първоначална премия доведе до поръчки за 13 милиарда евро — четири пъти повече от предложеното количество облигации. Това е ясен индикатор, че нивото е било възприето като подарък. Макар спредът да бе свит с една четвърт от началното предложение, тази корекция е значима предвид минималните отстъпки при предишни емисии, и показва, че пазарните нагласи са били изключително благоприятни.
Какво следва
С пласирането на двете нови емисии общата сума на заемите, които България е изтеглила през 2024 г., достига 16,18 млрд. лв. До законовия лимит от 18 млрд. лв. остават само 1,8 млрд. лв., които могат да бъдат набрани чрез емисии на вътрешния пазар на ДЦК.
По-важният извод обаче е, че правителството очевидно се подготвя за свръхдефицит през годината — тоест бюджетен дефицит над 3% от БВП, което би означавало около 6,2 млрд. лв. В противен случай толкова големи заеми не биха били необходими. С действията си Министерството на финансите всъщност опровергава собствената си министърка Теменужка Петкова, която твърдеше, че големият лимит за нов дълг е просто форма на застраховка.
Подходът, с който бяха изтеглени заемите, както и структурата на бюджета, която предопределя сериозни дефицити и в идните години, следва да накара Министерството на финансите да преосмисли стратегията си. От една страна, вече няма да може да подхожда формално към дълговите пазари, предлагайки облигации без информационна кампания (роудшоу). От друга — както изтъкна един от експертите — България трябва много по-сериозно да подхожда към дефицитите и бъдещите си нужди от дълг, защото „Лондон не вярва на рейтинги“ — по аналог с фразата „Москва не вярва на сълзи“.
От друга гледна точка, днешната емисия ясно показва защо политическата класа настоява България да приеме еврото. През 2024 г. страната има нужда от огромни заеми. Такива ще са необходими и в следващите години. А когато не се провеждат структурни реформи, еврозоната остава единственият инструмент за достъп до финансов ресурс при приемливи условия.
