- 16 Яну 2021
- 134
- 9
- Трябва да ви попитаме още нещо, г-н президент – при създалата се патова ситуация възможно ли е военното разузнаване да се управлява от “временно изпълняващ длъжността”? - Няма никакъв проблем да има “временно изпълняващ длъжността”. - Докога? - Докато се разбере, че трябва да се работи по правилата!
Това е откъс от интервюто на президента Първанов пред в. „Труд” от началото на седмицата.
Твърдението на президента, че военното разузнаване може още неопределено време да бъде ръководено от временно управляващ длъжността, юридически е абсолютно издържано. С това са наясно не само той, но и военният министър Ангелов, както, предполагам, и премиерът. Но дали държавният глава е наясно, че с това послание си вкара автогол? Едва ли. <br />
<p>Преди да изясня какво имам предвид, нека припомня някои моменти от конфликта между президентството и Министерството на отбраната по казуса „директор на военното разузнаване”.<br />От 1 септември досегашният началник на служба „Военна информация” ген. Пламен Студенков е освободен, но указ за назначаване на негов приемник не е издаден. По Конституция държавният глава с указ назначава шефа на службата по предложение на правителството. Той обаче няма задължение да приеме кандидатурата на кабинета, както и не е обвързан със законов срок, в който да бъде направено назначението. Оттук произтича и липсата на определен в закона срок, в рамките на който службата може да бъде ръководена от временно изпълняващ длъжността, чието назначение пък е в правомощията на военния министър.<br />На този етап временен началник на военното разузнаване е досегашният заместник на ген. Студенков – ген. Детелин Мажгуров. По неофициална информация Студенков обаче е предложил за свой наследник друг свой заместник – полк. Венцислав Истатков, който има и подкрепата на Първанов. Макар и без да цитира името му, президентът лансира Истатков преди време като „един много добър разузнавач”, който е бил „на тежка отговорна мисия в труден момент”.</p>
<p>Междувременно Първанов блокира и второто предложение на МС за кандидат за поста – комодор Валентин Гагашев. Аргументът: през пролетта институцията била подкрепила становището на Съвета за отбрана и на самия министър новият началник на военното разузнаване да бъде от състава на самата служба. Тоест с предложението за комодор Гагашев, който е външен за службата, министър Ангелов нарушавал принципа на приемственост, който според президента е единствено „работещ за такава служба”. Само „един ръководител от самата служба би могъл да съхрани този висок авторитет и оценки, които службата получава”. В отговор Аню Ангелов заяви, че службата „постепенно се е затворила като черна кутия”, над която никой не упражнявал контрол – нито ВКР, нито ДАНС, нито инспекторатът на МО.</p>
<p>В интервю пред в. „Българска армия” от средата на август военният министър декларира, че „по никакъв начин” не смята да променя своето предложение. „Моят избор е абсолютно обоснован. Комодор Гагашев е високоинтелигентен човек с прекрасни възможности, владеещ два чужди езика, най-вече отлично владеещ английски език, завършил в „Ню Порт” – САЩ. Бил е три години на служба в международни щабове на НАТО. Какво повече можем да желаем?”</p>
<p>За разлика от Гагашев двамата досегашни заместници на службата не владеят английски на ниво, което да им позволява пряко да контактуват с шефовете на партньорските служби. В този контекст поддържаната от президента кандидатура на Истатков изглежда неиздържана. Аргументът за липсата на езикови познания обаче иде да подскаже и още нещо важно, че временно изпълняващият в момента длъжността ген. Д. Мажгуров наистина трябва да бъде временно на поста. Но за това – след малко.</p>
<p>Президентът „замрази” издаването на указа за комодор Гагашев и демонстрира обидата си от неотстъпчивостта на министър Ангелов. „Някои трябва да разберат, че в политиката подобни неотстъпчиви позиции не са работещи, политиката е изкуството на разумния компромис”. Какво обаче се крие зад това поведение на Първанов?<br />То очевидно е продиктувано от наближаващия край на втория му президентски мандат. За хората, запознати с кадровата политика във военното разузнаване след 1989 г., не е тайна, че тя се диктува от кръгове на бившата комунистическа партия и всякаква опит за намеса среща лютия им отпор. Неслучайно 20 години не бе предприет и законодателен ход да се регламентира дейността на службата и контролът върху нея. Ако се направи списък на личния състав, ще се видят основно имената на деца и внуци на АБПФК, а сред командния състав не вярвам да има някой, който не е завършил съответна академия или школа в бившия СССР. Това ще рече, че е нищожен шансът да не е попаднал в агентурната мрежа на бившите съветски служби. Дали министър Ангелов и бъдещият директор на службата ще продължат да търпят във военното разузнаване едновремешни политически офицери, партийни и комсомолски секретари и техните роднини, е актуален въпрос, който тепърва ще се задава. Но е важно да се каже, че реформата на разузнавателните служби няма да се осъществи качествено без решаването на този въпрос. А кадровата политика на това ниво не изисква президентски укази – тя е изцяло в ръцете на управляващите и тяхна отговорност.</p>
<p>Толкова засега по този важен аспект на темата. Да се върнем на Първанов, който в споменатото интервю описва два възможни сценария за изход от скандалната ситуация. Единият е опит на ГЕРБ за законова промяна, така че шефът на службата да бъде назначен и без санкция от държавния глава. „Другият вариант се крие в любимата максима на диктатора: няма човек, няма проблем... Но докато съм тук, ще трябва да се съобразяват с моето мнение”. Позицията на Първанов отчасти се дължи именно на неговото желание да запази статуквото на партийната „приемственост” във военното разузнаване. Но желанията на президента не се ограничават само дотам. Както е известно, и т.нар. политическо разузнаване – Националната разузнавателна служба (НРС), е подчинено на президента.</p>
<p>Преди време в публичното пространство бе съживена една стара идея – създаването на разузнавателна общност, която да координира различните структури. С други думи, НРС и Служба „Военна информация” (СВИ) да бъдат обединени в агенция по подобие на ДАНС. Идеята е намерила място и в проекта за Стратегия за национална сигурност. За целта е необходимо разработването и приемането на специален закон за разузнаването, както премиерът каза – след изтичане мандата на настоящия президент.<br />Ако се създаде такава агенция, тя няма да е на подчинение на президента, а на изпълнителната власт. Добре, но какво го засяга Първанов това, след като вече няма да е президент? Много просто. Ръководителите на двете разузнавателни служби трябва да подготвят евентуалното си обединение.</p>
<p>Това е разковничето. Структурните промени винаги са били елегантен начин да се разкарат неудобни хора, защото включват и съкращения без особени юридически последствия. Лъсва стратегическият конфликтен въпрос: кой ще определя кои са неудобните? Ако начело на военното разузнаване застане „вътрешен” човек, той неминуемо ще запази досегашното статукво и настоящите кадри. А те, както по-горе казах, са изцяло зависими от Първановия кръг и подкрепящите го среди от БСП. И тази зависимост ще се пренесе и в новата разузнавателна агенция. Примерът с ДАНС е достатъчно красноречив какво можем да очакваме нататък...<br />За да не се случи това, но и да не се загуби времето до 2012 г., министър Ангелов трябва да използва единствения си полезен ход. Без никакви обяснения да освободи временно изпълняващия длъжността директор на СВИ ген. Д. Мажгуров и да назначи на негово място комодор Валентин Гагашев. Има юридическите правомощия да го направи и е в интерес на всички (без Първанов и сие) да го направи. Друг разумен изход от „патовата” ситуация няма. Затова в началото казах, че президентът Първанов едва ли предполага какъв автогол си вкара с твърдението, че няма проблем военното разузнаване да се ръководи от временно управляващ за неопределен период. Всъщност Първанов е съвсем наясно докога ще трае „неопределеният” период, но вероятно му е убягнало, че и през него СВИ напълно законно може да се ръководи от комодор Валентин Гагашев!</p>
