- Автор: Александър Генис
- 10 Sep 2020
- 47
- 6
През току-що започналата 2014 г. предстои да отбележим една от най-мрачните годишнини в цялата западна история. Защото, за разлика от това, което мисли Путин, главното събитие на ХХ век е не е разпадът на СССР, а онова, което направи възможно създаването му. Първата световна война, чието столетие ще споменаваме през цялата предстояща година.
<p>Великата война, както често я наричат и до ден днешен, представляваше един почти успешен опит на Запада да се самоубие. Достигайки невиждан разцвет, цивилизацията остана без съперници и взриви сама себе си. Всъщност това беше гражданска – братска – война, доколкото всички страни, участващи в нея, се бореха за едни и същи европейски ценности. И не идеологията, а политическата карта разделяше противниците. Обединяваше ги индустриалната мощ, изразяваща се в изключителен прогрес във всички области на науката и техниката. Обединяваше ги и държавната воля, упоритостта на генералите и великото недоразумение, довело до фаталната катастрофа. И убийството на австро-унгарския престолонаследник <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4">Франц Фердинанд</a> бе причина за войната, а несъразмерната реакция спрямо този терористичен акт. След 11 септември 2001 г. и войната в Ирак това звучи особено актуално.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32055_rqpy1vDR7pPmBjxhY03rZGwssd95zK.jpg" style="height:426px; width:600px" /></p>
<p>Впрочем историците вече цял век спорят за причините за тази чудовищна и безмислена война, но никой не поставя под съмнение последствията от нея. Без Първата световна война нямаше да има Втора. Без нея не биха съществували нито Хитлер, нито Ленин, нито Сталин. Ако не беше тази нечовешка война, неразличаваща героите от страхливците, нямаше да познаваме тоталитарното общество, което принизи човешката личност и обожестви държавата. </p>
<p>Именно тази война породи най-страшните кошмари на ХХ столетие, които ни мъчат до ден днешен – все още не сме ги преживели, защото все още сме жертви на събитията, предизвикани от нея. Ех, ако не беше тази война…</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32055_OS6A64QBMYfctaGEsMsYC5tLGGDlBw.jpg" style="height:343px; width:610px" /></p>
<p>Но нека си представим каква би била Европа, ако човечеството беше избегнало Първата световна война? Държавите, членки на Европейския съюз, нямаше да са същите. Същата обаче би била съдбата на ценностите, чиято главна характеристика са братоубийствените разпри на континента.</p>
<p>Границите, както се случва и сега, нямаше да пречат на свободното придвижване на хора, идеи, стоки. Браковете щяха да изглеждат смешни, валутата би била единна, езиците – различни, но мнозина щяха да са полиглоти. А главното е, че на никого – както и днес – не би му хрумнало да очаква вайна между „вечните врагове“ или както са казвали през 1914-а – между „галите” и „хуните“. На пръв поглед всичко това изглежда като утопия. На втори – като реалност. Реалността на XXI век, в който човечеството се оказа, преминавайки през XX столетие, за да се върне на изходната си позиция отпреди Първата световна война. Но за да видим света такъв, какъвто в крайна сметка е, просто трябва да престанем да хленчим.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32055_TsUSzmrSldgZByEd4TlNH2a40IrHEZ.jpg" style="height:694px; width:600px" /></p>
<p>Разбира се, не можем да си затваряме очите пред грандиозните трудности, които нито са изчезнали, нито пък можем с лекота да променим – икономически, национални, имигрантски. Разбира се, както и преди Европа е раздирана от противоречия – между богатия Север и бедния Юг; между стария Запад и новия Изток; между онези, които тъгуват по миналото, и тези, които се страхуват то да не се върне.</p>
<p>Но преди сто години, както и днес, хората не са харесвали времето, в което живеят. Те също като нас са смятали за непоносима епохата, която на нас ни се струва „прекрасна“. Нейните съвременници са я намирали за монотонна, безкрила и с нетърпение са очаквали настъпването на края ѝ.</p>
<p>Само благодарение на това, че човечеството все пак е преживяло ХХ век, то се е научило да завижда на Европа от вчера. На Европа, в която ако се взрем внимателно (особенно от киевския Майдан), поразително прилича на онази, която е била преди проклетата война. Затова нека тази мисъл ни сгрява през предстоящата година – независимо колко трудна ще бъде тя.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
