- Автор: Алексей Кузнецов
- 10 Sep 2020
- 67
- 9
Церемонията по откриването на олимпиадата в Сочи предизвика твърде противоречиви мнения и спорове. На едни им хареса много. Помпозно, скъпо, цветисто и както се казва – „хвърля прах в очите“. „Не всички пари бяха откраднати“, както изкоментира един телевизионен журналист. Други се мръщят: художественото ниво е ниско, в шоуто са пропуснати важни моменти от историята на страната, техническото равнище не предизвиква бурни аплодисменти, специалните ефекти са малко, не пяха почти никакви звезди.
<p>Какво да каже човек... Разбира се, имаше много странности. От историята на Русия беше пропусната Октомврийската революция от 1917 година, Великата отечествена война и събитията от най-новата ни история – „перестройката” и разпадът на СССР.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33063_ZcFgNZIBmmzw5arGQSQL10pQ0ATLWM.jpg" style="height:329px; width:650px" /> <strong><em>Олимпийският огън</em></strong></p>
<p>Веднага след „Война и мир“ – балетна постановка по музика на Евгений Дога по съвсем приблизителни мотиви от романа на Лев Толстой – започна „Време напред!“ на Георгий Свиридов и заля с червени светлини стадиона с пантомима в духа на супрематизма. Веднага после – фантазии на тема „Петдесетте години“, изиграни от Николай Валуев, с тълпи студенти и студентки, представени в стил „Операция Ы” на неповторимия Леонид Гайдай... Обаче оригинала вече го има, копието прилича на неуместен фалшификат.</p>
<p>Честно казано, с тази си подредба, да не говорим за стила – историята на страната изглеждаше достойна за хипотетичен учебник по история, какъвто в днешните смутни за образованието времена могат да натрапят на всички руски училища.</p>
<p>Наистина, известният телевизионен критик Арина Бородина напомни, че според разпоредбите на МОК (Международния олимпийски комитет) е забранено на церемонията да се показват кървави картини от войната и тем подобни ужасии. Но все пак сигурно е имало начин да използваме шанса си да демонстрираме пред света по-пълна историята на Русия – без да нарушаваме правилата на МОК. В Лондон например направиха това, показвайки голяма група милосърдни сестри, разказвайки за Втората световна война.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33063_yWZecNdVpzhY5m8x3ZpTKrUahUKbFH.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p><strong><em>Церемонията на откриването на олимпийските игри в Сочи</em></strong></p>
<p>Готов съм да се съглася с критиките за липсата на специални ефекти. Тук ще спомена една малка подробност. Андрей Михалков-Кончаловски неотдавна разкри, че е бил в Сочи, получавайки предложение да постави церемонията по откриването. Довел със себе си свой американски приятел, експерт в областта на различните трикове. Та американецът попитал колко подземни нива има стадионът „Фищ“.</p>
<p>Разбирайки, че нивото е само едно (в Пекин например те са седем или осем), режисьорите се отказали да се занимават с „грандиозното шоу“, както наблюдателите по инерция нарекоха представлението на 7 февруари вечерта на стадиона „Фищ“ в Сочи.</p>
<p>Истината е, че постановката на Константин Ернст може да се определи като доста постна и предсказуема. И проблемът не е в парите, а в липсата на фантазия и обединяваща идея на отделните фрагменти в нея. Някои епизоди дори не се вписваха в концепцията, която вече се опитахме да разгадаем – изглеждаха като примитивни и банални номера.</p>
<p>Да вземем за пример танца „Гълъбите на света” – талантът на сценографката Диана Вишнева сам по себе си не подлежи на съмнение, обаче костюмите й на балерините в най-добрия случай приличаха на медузи и по странен начин наподобяваха птици.</p>
<p>Голямата техническа недомислица беше оформянето на олимпийските кръгове! Когато гигантските снежинки започнаха бавно да се превръщат в основния олимпийски символ, един от кръговете не можа да се получи докрай и остана във вид на загадъчна бяла бучка... При добро желание вероятно в това може да се съзре нещо много символично – но ако не си кривим душата, случилото се си е чист гаф. Впрочем нека признаем и друго – единствения технически гаф.</p>
<p>Нека напомним, че във Ванкувър не се издигна един от огромните „лъчи“, стилизиращи олимпийския огън, и домакините по доста сполучлив начин се опитаха да замаскират положението. Какво пък, за да излезеш с достойнство и самоирония от неловка ситуация, се изисква светкавична реакция на безкрайно талантливи професионалисти – нещо, което далеч не всички в хора на шоубизнеса притежават.</p>
<p>Що се отнася до певците, в Русия няма такива от класата на Пол Маккартни, да речем. Имаме добри оперни артисти – като Анна Нетребко например (без разбира се, да я сравняваме със сър Пол), – тя така и изпълни олимпийския химн. Изглеждаше като Родина мать на известния плакат: помпозно до невъзможност.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33063_XeDXsQKFL9e37kqfSufhnZJi90dUcT.jpg" style="height:360px; width:640px" /><strong><em>Танцът „Гълъбите на мира“</em></strong></p>
<p>Впрочем един от сериозните препъникамъни на олимпийското шоу беше излишната сериозност. В Лондон, във Ванкувър и даже в Пекин имаше фрагменти, фиксиращи умело иронично лъжливия „задължителен“ патос на подобни „мероприятия“.</p>
<p>В Лондон например на сцената се появи Мистър Бийн. А кралицата си англичаните предпочетоха да „спуснат“ като парашутистка в качеството й на момиче на Джеймс Бонд. Естествено, ролята на кралицата се изпълняваше от актриса – но наистина, изключително майсторски!</p>
<p>Знаейки за склонността на Путин да лети с опасни въздухоплавателни машини или за колекционерската му страст да събира амфори, публиката се надяваше президентът да „зарадва народа си“ с трикове от този род. Но както знаем, руският президент се отнася без никакво чувство за хумор към себе си, да не говорим за скечове спрямо него...</p>
<p>А иначе шоуто не започна зле: във видеоклип девойка чете азбуката, като за всяка буква сполучливо е намерена дума, характеризираща Русия. Някои асоциации определено бяха чудновати. Примерно, на буквата „Ъ“ съответстваше... ПушкинЪ. А на буквата Я – РусиЯ!</p>
<p>Може да се спори и обсъжда, но като цяло началото беше добро. Жалко, че не продължи така до края. Но да сложим точка на обсъждането на старта на олимпиадата. Естествено, имало е и по-добри. По мое мнение най-великолепният беше в Абервил, Франция – през 1992 година. По-добър досега никой не е измислил.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
