- Автор: Рени Нешкова Снимки: Личен архив на Здравко Радоев
- 10 Sep 2020
- 905
- 5
Лили Иванова с дънки „клош“ и скромна блузка с бебешка якичка на сцената в Гърция някъде през 60-те години, Емил Димитров на терасата в къщата си, енергичната Леа Иванова с микрофон в ръка, Богдана Карадочева, Роси Кирилова. Това са част от запечатаните моменти от едно друго време. Здравко Радоев любезно предостави на ГЛАСОВЕ снимките от личния си архив.
<p>Той е бил художествен ръководител на Концертна дирекция в онези времена, той е и музикант, познава всички поп изпълнители и артистичната бохема от столицата и те също го познават. Някои от хората от фотографиите вече не са между нас, други са прекратили кариерата си, много от тях продължават да пълнят залите. Тогава те не са се наричали „звезди“, а с по-скромното „естрадни изпълнители“, но са били много популярни и без да участват в риалити шоута. Но извън тези кръгове Здравко не е популярен колкото тези известни хора от 60-те, 70-те и 80-те години. Кой е Здравко Радоев извън служебната характеристика?</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_Pw6lTXRt2JUWpxJHdVLYW3KKt8COvh.jpg" /></p>
<p><em>Здравко Радоев на сцената</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Ако сте негов приятел във „Фейсбук“ и в края на деня след четене на български новини и форумни сблъсъци се чувствате малко нещо като зомби, може да „превключите“ на неговата „стена“ в социалната мрежа. Тя е като малък оазис, пълен с музика, спомени за известни наши и световни имена и добронамереност. Пуснете си едно от предложените от Здравко парчета и ще се почувствате по-добре. Защото той разбира от музика.</p>
<p>Сложил е на корицата си във „Фейсбук“ картина на рок динозаврите „Ролинг Стоунс“. Следва логичният и стар въпрос „Бийтълс или Ролинг Стоунс?“, който разделяше поколението от 60-те и 70-те на два враждуващи лагера в махалите.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_NODvKOZvHeoReiBy03ihcgFiRTapta.jpg" style="height:600px; width:880px" /></p>
<p><em>Лили Иванова на сцената в Гърция</em></p>
<p> </p>
<p>„Естествено, и двете групи!“, казва Здравко. Сигурно се е чувствал добре, щом не се е смятал за длъжен да харесва само едната и да мрази другата група.</p>
<p>„Детството ми е свързано с музиката и артистичността, която изпълваше нашата къща“, спомня си той. Домът е посещаван често от приятелите на баща му Петър Радоев, известен композитор на шлагерна музика от 30-те години и театрална музика, композирана специално за Младежкия театър, на който е един от основателите.</p>
<p>„По това време в Европа още я нямаше „желязната завеса” след Втората световна война и ние политически не бяхме врагове със САЩ. Американските филми и „джазовата музика“ бяха много популярни в България. Всъщност интересът към западната музика и филми не е спирала до днес и никой не е успял да го спре. При „соца” имаше оркестри във всички ресторанти в страната, като в репертоарите им съществуваше предимно западна музика, въпреки процентите, определени от властта за руска, българска и западна музика“, разказва Здравко Радоев.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_fvmQitBeG5DWwXUilyKe3zzARJCD6R.jpg" style="height:720px; width:960px" /></p>
<p><em>Леа Иванова</em></p>
<p> </p>
<p>Живелите по това време много добре си спомнят атмосферата на сравнително малкото на брой ресторанти, кафенета и барове, където нямаше портрети на вождовете, а много добри музиканти на живо изпълняваха „джазова музика“. По единственото радио обаче процентите от един момент са се спазвали. Но с една малка хитрост, за която разказва Здравко: „Пишеха се имена на композитори с руски или славянски имена на западните пиеси за оправдание при проверка на репертоара от властите. Цензура по-късно имаше в радиото, като комисии одобряваха текстовете и музиката за допускане до запис и ефир.“</p>
<p>Още от ученик пътувал на концертни турнета, а Концертна дирекция още не е съществувала. „Имаше един тромпетист - Тодор Танев, който беше формирал оркестър (Биг-Бенд), в който бяхме заедно с моите приятели Николай Арабаджиев - Фучо, който тогава свиреше на саксофон, и Светозар Русинов - Бате Заре, също саксофонист. Солистите по това време не бяха фактор в музиката, която свирехме, но си спомням за певицата Лени Вълкова – беше още студентка, която пееше американските популярни песни. Освен това в София по това време се организираха всяка събота и неделя танцови забави с викторини и програми. От тях тръгна и кариерата на Емил Димитров. Имаше и художествена самодейност във всички читалища в страната.“</p>
<p>Провеждали са се и национални прегледи, които отваряли врати на лауреатите за професионални изяви в различни програми. „Аз също съм лауреат на такъв преглед, с моето мунд-хармоника трио, което накара Еди Казасян да ме ангажира за задгранично турне с неговия оркестър и Лея Иванова.“</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_UdGVRGbkbFxN7aK31PwZEO8VkiegSw.jpg" style="height:720px; width:960px" /></p>
<p><em>С Богдана Карадочева</em></p>
<p> </p>
<p>Той не само е познавал музикантите и певците от онова време, но често е пътувал заедно с тях на турнета. „Почти всеки от тях можеше да бъде световна звезда, ако са имали избор да бъдат продуцирани и излъчвани по западните медии. Всъщност много от тях бяха и са звезди в СССР и бившите соц. страни. Всяка година правехме турнета в Съветския съюз с нашите звезди, които бяха звезди и там - Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Бисер Киров, Петър Чернев и др.“</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_xGpLo5sRHd3lg1O1NUeoHvF6PFd4DL.jpg" style="height:720px; width:960px" /></p>
<p><em>С Емил Димитров</em></p>
<p> </p>
<p>Според Здравко противно на всеобщото схващане, че е имало пълна забрана на нашите поп изпълнители да пътуват на Запад, никой не ги е спирал при условие, че имат договор за работа.</p>
<p>„Имаше отдел към ДО „Музика“ - „Импресарска дирекция”, която командироваше артистите с договор срещу 10 % импресарско право. Хонорарите в Концертна дирекция в началото бяха много ниски за нивото на певците. Лили Иванова започна с хонорар 8 лв. на концерт и впоследствие с указ на Людмила Живкова заедно с Емил Димитров стигна до 120 лв. Останалите певци взимаха до 60 лв. Музикантите получаваха хонорар 18 лв. плюс 9 лв. за В.И.С.(Вокално-инструментален състав) и 45 лв. за диригент или художествен ръководител.“</p>
<p>Сега има много музикални телевизионни формати, виждаме много интересни певци и музиканти, но като че ли победителите не успяват да се наложат като големи изпълнители. Какво липсва? Здравко Радоев има отговор: „Всички телевизионни формати са комерсиални шоу програми, създадени за печалба на самите телевизии. Участващите са имитатори на западни певци и песни без собствен облик. За да се наложат, трябва да имат собствени облик, песни, талант, продуцент и късмет.“</p>
<p>Ще излезе, че освен талант, нищо от изброеното не е налице при повечето от телевизионните музикални победители.</p>
<p>„В България има страшно много талантливи и добри музиканти. Жалко, че няма достатъчно възможности за професионални изяви“, смята Здравко.</p>
<p>Но може би има още едно условие за голяма кариера: „САЩ, Англия, Франция и Италия са държавите, които създават най-големите хитове, по всяко време“, категоричен е Здравко. Предимството да си изпълнител от една от тези държави е несъмнено, особено от англоезична. Не е достатъчно да се пее на английски и да се имитира тази школа.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_RPVEygGnTDUz0KxSzUhgCZaVQwIKyG.jpg" style="height:720px; width:960px" /></p>
<p><em>С Камелия Тодорова</em></p>
<p> </p>
<p>„Чалгата направи бум в България след 1989 година, благодарение на създадения вакуум от предишния период, както и благодарение на продуцента Митко Пайнера с неговите екипи и телевизия. Хип-хопа е жалка история в България, но трябва да има място за всички под слънцето“, казва Здравко Радоев.</p>
<p>Все пак светът обърна поглед към автентичния български фолклор, хареса го и го включи в собствените си парчета, например музиканти от ранга на Стинг. У нас обаче с малки изключения фолклорът има някак си музейно присъствие и като цяло не успява да премине в други жанрове и така да се впише достатъчно в съвремието. Откъде идва този страх и дори леко неудобство към българския фолклор?</p>
<p>„Защото при соца беше забранено да се „пипа” фолклора. Трябваше да се изпълнява само в автентичен вид. За целта Филип Кутев беше докарал от цялата страна в своя ансамбъл в столицата фолклорни певици от различните области. Изключение правеха авторските композиции и аранжименти на хорова и симфонична музика.“</p>
<p>Но когато една музика е хубава, какво значение имат жанровете?</p>
<p>„Всяка качествена музика е в състояние да ми докара или промени и настроението ми, да ме натъжи или зарадва. Но винаги ще има емоция!“</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44530_Lpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlakv.jpg" style="height:720px; width:960px" /></p>
<p><em>С Лили Иванова през 60-те</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
