Владимир Федоровски: Путин гледа на себе си като на наследник на царете и Сталин

<p><strong>- След анексирането на Крим Ангела Меркел заяви по адрес на Владимир Путин, че той е &quot;в друг свят&quot;. Какъв е този свят?</strong></p> <p>- Неговият първи свят е напълно съветски. Впрочем той самият се определи като &quot;измет&quot; заради своите много скромни социални корени; той е познал бедността и е трябвало силно да се наложи, за да излезе от семейната си среда. Неговата втора референция е Втората световна война и обсадата на Ленинград, градът, в който е роден. Така че това, което резюмира най-добре неговото детство, е Сталин, годините на лишения и големият патриотичен мит - пълната мизерия и мечтата за величие.</p> <p>Владимир Путин е имал много силно възприятие за мъченичеството на руския народ (25 млн. загинали заради Ленин, Троцки и Сталин, след това най-малко 25 млн. жертви във войната срещу нацистка Германия). Към което се прибавят рухването на комунизма, извънмерната инфлация в началото на 90-те г. и разграбването на икономиката.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36306_MosYZi72AhnhYMf0IKxOqcIBSbChkP.jpg" /></p> <p><em>Владимир Федоровски</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Което не попречи Сталин да стане много популярен днес&hellip;</strong></p> <p>- Вярно е. Едно проучване, направено от националната телевизия, показва, че той е най-харесваната историческа личност в Русия преди Петър Велики, въпреки че Сталин е грузинец по рождение. Главната причина се дължи на неговия статут на победител в голямата патриотична война, което заличава спомена за Гулаг. Руснаците са много далеч от духа на покаяние; те искат да забравят бедствията на комунизма и да помнят славата на тази епоха.&nbsp;</p> <p>Владимир Путин е напълно в съзвучие с това доминиращо чувство: той мисли, че отсъствието на вина е много положителен фактор за един народ, и че факта да си част от една дълга история, както направи Сталин, за да бъдат забравени неговите грешки и престъпления, е залог за дълголетие на властта. С риск да установим една много странна конструкция: Путин се вписва в същата линия на царе, Сталин и самият той, всички те се смятат за избрани от провидението. Ето защо той смята Русия за отделен свят - нито Европа, нито Азия, или и двете едновременно - и той поддържа умело мита, в който е повярвал. Когато Ангела Меркел вижда Путин &quot;в друг свят&quot;, тя няма вина, но това съвсем не тревожи заинтересованото лице - точно обратното.</p> <p><strong>- Фактът, че е избран от провидението, го сближава с Църквата&hellip;</strong></p> <p>- Очевидно. Много анализатори оставят встрани този аспект, който въпреки това е важен. Вместо да гледат на Дмитрий Медведев като на съюзник (и следователно възможен съперник) на Путин, по-добре би било да се поинтересуват от патриарх Кирил, който е истинският му съотборник. Медведев е само сътрудник, подчинен, докато Кирил е основният партньор, който се радва също на поръчителството на разузнавателните служби. Той е харизматичен човек, строг, много структуриран; той подпечатва съюза между Православната църква и временната власт.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36306_wB2EKDNJwZHHBcrG9GQ4GrGx1XqGAB.jpg" /></p> <p><em>1 май в Москва</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Разбира се, тази връзка винаги е съществувала до идването на комунизма, но от Петър Велики духовниците са били подчинени на властта на царя. Докато днес отношенията между трона и олтара са много по-преплетени. Далеч да бъде остаряла, тази идеология е активна, поддържана из цялата страна и много структурирана. Така например Кирил не се поколеба да заяви, че избирането на Путин е &quot;чудо&quot;, термин, който директно се позовава на избирането на първия Романов, през ХVII век, спасило Русия след смутни времена.&nbsp;</p> <p><strong>- Това е концепт.</strong></p> <p>- Напълно. Ето защо се заблуждават онези, които подценяват Путин и изведнъж откриват неговия напредък. Да го сравняват с Хитлер, както направи неотдавна Хилари Клинтън, е глупост, и това само прави по-трудно възприемането на Русия от външния свят и предвиждането на стратегията на Путин. Преди всичко трябва да се анализира това, което изглежда малко отживяло в наши дни. Тази теория не е родена за един ден, тя е плод на дълго съзряване&hellip; Това е станало на етапи, наистина. В разгара на сирийската криза Путин публикува една статия в &quot;Ню Йорк Таймс&quot;. Много поучителна. Там той развива двойна алтернатива, колкото за американското &quot;политически коректно&quot;, толкова и за европейския &quot;мултикултурализъм&quot;. В тази визия Русия се потопява в своите специфични корени и се възприема като преграда за международния ислямизъм.&nbsp;</p> <p><strong>- Не е ли това просто реакция на залеза на Русия по времето на Елцин?</strong></p> <p>- Това е по-скоро синтез на Андропов и Дън Сяопин, отколкото антитеза на Горбачов и Елцин. Според Путин опитите на двамата да се приближат до Европа са били контрапродуктивни. Първо, защото те отстъпиха пред Запада без да получат и най-малкото разбиране от своя страна (виж пробива на НАТО в Централна Европа), второ, защото либерализирането на руската икономика се изрази в безпрецедентно изтичане на капитали, извършено с активното съучастие на западни банки.</p> <p>Путин твърди, че е предложил исторически съюз на американците, предлагайки им своята солидарност в сферата на борбата с тероризма след 11 септември 2001 г., позволявайки американските бази да се установят в Централна Азия, за да подкрепят офанзивата в Афганистан. Всичко това не отвори никаква перспектива към бъдещето. Още по-лошо, Вашингтон приложи теориите на Збигнев Бжежински, бившият държавен секретар на Джими Картър: да направи автономно цялото заграждение около Русия, за да я отслаби.</p> <p><strong>- Това засяга особено Украйна&hellip;</strong></p> <p>- Американците защитаваха идеята за една силна Украйна. По времето, когато бях дипломат, им възразявах, че вече сме използвали тази стратегия с Германия в момента на Версайския договор и всичко това завърши с възход на крайностите и световна война. Преди да бъде победа на САЩ над СССР, падането на комунизма беше демократична победа на руския народ, от която той беше фрустриран заради лидерите си, които пожертваха интересите на страната.</p> <p><strong>- Не забравяйте, че депутатите от правителствената партия &quot;Обединена Русия&quot; предложиха да изправят Горбачов и Путин пред еквивалента на Нюрнбергски процес, за да ги накажат за това, че са отслабили страната&hellip;</strong></p> <p>- Конкретното изражение на този концепт са прояви по повод на Сирия, въпрос, по който Путин смята, че Западът нищо не разбира. Според него европейските философи и институтите за проучване на общественото мнение са упражнили катастрофално въздействие върху лидерите. В Москва се говори, че повече от 80 на сто от младежите, родени във Франция от арабски имигранти, са гласували за Франсоа Оланд, че Западът е продал душата си на ислямизма, измисляйки си фикцията си за &quot;умерения ислямизъм&quot;.</p> <p>В резултат на това Русия е представена като последния щит на християните на Изток ( на които е защитник от времето на руските царе), тъй като Франция (другият исторически защитник на християните в Ориента) се е отказала от своята мисия, а Кремъл е станал крепостна стена на християнската цивилизация. Трябва ли да се уточнява, че патриарх Кирил е участвал в изработването на този концепт?</p> <p>Прибавете към това американските претенции за вкореняване в цяла Централна Европа и ще получите универсалната мисия на Русия според Владимир Путин. В тази перспектива Москва става алтернатива на унилатерализма, друг център на властта, способен да привлече онази част от света, която не иска да върви със САЩ.</p> <p><strong>- Това е &quot;руската алтернатива&quot;, но парадоксът е, че тя не се затруднява с големи принципи&hellip;</strong></p> <p>- Путин я възприема по изключително прагматичен начин, това е прякото наследство на школата на КГБ. В икономически план, това се изразява в размяната на руския газ и петрол срещу западни технологии. Но това е недостатъкът на бронята, тази стратегия прави Русия зависима от международния икономически контекст. Впрочем, след украинския въпрос и въвеждането на западните санкции, рискуваме да станем свидетели на исторически разрив между Европа и Русия. За да компенсира предвидимото намаляване на износа на газ на Запад, Русия търси нови перспективи, в частност към Китай.</p> <p>По този повод Жак Ширак ми разказа един анекдот, който резюмира добре краткосрочната перспектива на Пекин. По време на среща с Дън Сяопин той го попитал защо се противопоставя на политиката на единственото дете и как може да препоръча две деца, без да се опасява от демографски взрив. Дън му отговорил: &quot;Ние имаме северни провинции&quot;. Под това той разбирал руския Сибир&hellip;</p> <p><strong>- Откъдето амбицията на Путин да обедини руските земи, включително чрез териториални анекси, както в Крим.</strong></p> <p>- Путин, противно на това, което мислят някои западни наблюдатели, няма идеята за нашествие. В Грузия, както и в Украйна той цели по-скоро възстановяване на преобладаващото влияние, а не толкова промяна на териториалната карта. Това е доктрината &quot;Монро&quot; по руски маниер, към която се прибавя теорията за Евразия, митнически съюз от Украйна до Китай, обединен около едно твърдо икономическо ядро като Русия.</p> <p><strong>- Не всичко става, както е било предвидено&hellip;</strong></p> <p>- Имаше истинска европейска грешка в Украйна. Споразумението за асоцииране между Янукович (корумпиран президент, което, изглежда, не пречеше на никого) и ЕС, което послужи за начало на кризата, предполагаше, че Киев обръща гръб на Русия, което оставяше напълно настрана факта, че 30 на сто от украинската икономика принадлежи на руските интереси и че 60 на сто от украинците работят за руски компании. В замяна ЕС предлагаше смешната сума от 600 млн. евро, което накара Путин да я надуе до 15 милиарда.</p> <p><strong>- Той не беше предвидил всенародното надигане срещу Янукович.</strong></p> <p>- Той вероятно е бил изненадан наистина. В Кремъл несъмнено мислеха, че Янукович ще действа силово, както Лукашенко в Беларус, и редът бързо ще бъде възстановен. Това не стана, неуспехът &quot;Янукович&quot; е най-сериозният в цялата ерата &quot;Путин&quot;. Как да се преобърне една толкова неблагоприятна ситуация? Тук украинците направиха&nbsp; невероятен подарък на Кремъл: за няколко дни те забраниха руския език. Путин се хвана за този аргумент, за да заеме позицията на защитник на рускоговорещите в Крим и Източна Украйна.</p> <p><strong>- От какво трябва да се опасяваме сега?</strong></p> <p>- Разривът със Западът, изтичането на капитали и най-вече, радикализирането на национализма в Русия. Колкото и невероятно да изглежда в Европа, Путин далеч не е най-крайният патриот. Има други, по-лоши от него, които намират все по-голяма публика сред народния руски електорат. Един век след 1914 г. пламъкът на национализмите в Източна Европа остава страхотно актуален.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>