- Автор: Гласове
- 14 Май 2025
- 2485
- 85
Автор: Атанас Пеканов, вицепремиер в четирите служебни правителства на Румен Радев
В последните години България проведе седем парламентарни избори (твърде много), на които партии, написали най-отгоре на програмите си, че искат да въведат еврото (възможно най-бързо), събираха огромно мнозинство. Дебати по отношение на въвеждането на еврото може да има и в последните години се организираха десетки, ако не стотици дискусии, разяснения, телевизионни обсъждания.
Но повярвайте ми, дебати с тези, които твърдят, че “ще спасявате фалита на Франция” (смешно е, но това ни го казват поне от 10 години), “ще давате подаръци на Гърция” (Германия спечели пари за заемите към Гърция по време на дълговата криза, само че с години експертите не могат да изчислят дали са 2 или 4 милиарда), че “ЕЦБ ще одобрява бюджета” (няма такава процедура, това и сега се прави от Ек), бюджета ще бъде ограничаван от ЕЦБ (но в същото време ще трупаме огромни дефицити в еврозоната?!), “ще ви замразят спестяванията и ще ви ги вземат”... са безсмислени.
Това е като да слушате ваксинираните депутати на "Възраждане" да ви обясняват колко са страшни ваксините. Ако някой е решил например да стане евродепутат или да направи кариера на телевизионен експерт евроскептик, колкото и доклади да му напишете, няма да достигнете доникъде, затова цялото упражнение няма особен смисъл.
Икономически има резонни аргументи и за и против да се включиш във валутен съюз или той да не е устойчив. Сериозни икономисти са дискутирали различните условия и баланса между плюсове и минуси. Но онези, които са инвестирали целия си политически път да ви убеждават колко пропаднала е Европа, докато подписват договори за приятелство с Русия и чупят по улиците на София, не са сред тях.
Различни мнения може да има и не бива да ги игнорираме. Но трябва да видим и реалността и условията на България, които са специфични - както и във всяка друга отделна страна, затова сравнения с Швеция, Дания, Великобритания или Руанда са слабо релевантни. За България ползите са повече от рисковете - поради участието ни във валутен борд, размера на икономиката ни, текущата ни интеграция в ЕС, геополитическите рискове пред нас, структурата на българската финансова система и историята на банкови провали, апетита на чуждите инвеститори (а и изразеното желание на българския бизнес и синдикатите) с оглед на всички тези процеси. Ползите не са манна небесна и не са автоматични или безпределни, но са очевидни - място на масата, където иначе взимат решения вместо теб, спестяване на някои разходи, защита от бурите на световната икономика, допълнителни защити на банковата система, желанието на чужди инвеститори да имат пред себе си предвидимост и сигурност, повишаването на кредитния рейтинг и репутацията на страната ни. Срещу тях се развиват катастрофични сценарии за двойно вдигане на цените и фалит на държавата с най-нисък дълг в ЕС, край на ЕС и тн, които са меко казано хипотетични и с които можем да се плашим не до 2026, а до 2056.
Страховете на българските граждани не са безпочвени - в един период на трансформация винаги има опасности и рискове, особено в икономика с малко играчи. Един ред институции трябва да се стегнат и да си свършат работата, за да не се реализира именно това - спекула или измами към хората, особено върху най-уязвимите - пенсионери, по-малки населени места. Спекула за съжаление има откакто светът съществува. Животът е свързан с рискове всеки един ден и ако обещаваме, че няма такива, залъгваме хората, също както ако им обещаваме, че от еврозоната ще потече дъжд от злато. Но ако искаме да се развиваме напред, по път, който очевидно се споделя от огромно мнозинство български граждани - приближаващ ни до стандартите на живот в ЕС, трябва да вървим по стъпките, това да се случи. А не с години да се бавим и да се чудим, докато светът върви напред, а ние винаги искаме да му кажем - чакай, забави.
