- 10 Sep 2020
- 331
- 59
Македонският журналист Виктор Канзуров твърди, че българската позиция спрямо Скопие е много по-твърда от гръцката, а край Вардар не схващат силната решеност на българското общество да не търпи вече македонисткия антибългарски шовинизъм, който често е подстрекаван от самата македонска държава. Според него при предишното правителство тонът към Македония бил като "пред обявяване на война".
<p><strong>Какви проблеми между България и Македония ще реши договорът за добросъседство, за който настоява българската страна?</strong></p>
<p><strong></strong>Такъв договор няма веднага да реши болните въпроси, а ще бъде само първа крачка напред, след дългогодишни недоразумения.</p>
<p>Преди оставката на правителството на Бойко Борисов, започнаха да работят общи комисии на българското и македонското външни министерства и да уточняват детайлите за такъв договор за добросъседство. Политическата обстановка в България междувременно се промени и тези комисии спряха да работят, чакайки стабилно българско правителство.</p>
<p>Но напоследък македонското правителство, живеейки в югославски и античномакедонски сънища и илюзии за превъзходство и величие, някак струва ми се, че иска да се дърпа от този договор, не разбирайки трудното положение на страната и решеността на българското общество, да не търпи вече македонисткия антибългарски шовинизъм, който често е подстрекаван от самата македонска държава.</p>
<p>Министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че посланикът на България в Скопие, Иван Петков сега оглавява българския екип за преговори с Македония по постигането договор за добросъседство, което е добро решение, според мен, защото става дума за опитен дипломат, умерен човек, който живее в страната с която се преговаря.</p>
<p>Става ясно, че сега на ход е македонската страна.</p>
<p>Проблемът е много сложен и основната задача трябва да е реформирането на македонското общество, промяната на преобладаващия начин на мислене в Македония, на тълкуванията на историята, защото от там идват недоразуменията и шовинизмът.</p>
<p><strong>Т.нар. "червени линии" на бившия външен министър Николай Младенов, могат ли да попречат на евроинтеграцията на Македония?</strong></p>
<p><strong></strong>Отдавна говоря, че българската позиция спрямо Македония е много по-твърда от гръцката.</p>
<p>Реториката, по-точно, тонът на реториката към Македония на определени български политици, които бяха на най-високи постове във властта, беше като преди обявяване война.</p>
<p>Напоследък изявленията на президента Росен Плевнелиев и начина на изразяване на новия министър на външните работи, Кристиан Вигенин, са по-умерени и по-успокоителни, задържайки принципната българска позиция, но без да допускат грубост в тона.</p>
<p>Българската външна политика трябва да помисли какво ще прави по отношение на евроатлантическата интеграция на Република Македония, ако случайно в предстоящия период се намери решение за гръко-македонския спор за името и особено ако македонската страна извади доказателства за антимакедонски говор на омраза на български политици и публични "личности", а за съжаление има ги и не са малко.</p>
<p><strong>В България има ново правителство, какви начални индикации дава то за отношенията между България и Македония?</strong></p>
<p>Освен по-успокояващия тон на новия министър на външните работи, Кристиан Вигенин, началните индикации са запазване на желанието за подписване на договор за добросъседство.</p>
<p>Хубавото е, че Вигенин, ползва един неконфликтен речник в обръщенията му към Македония, задържайки последователнатабългарска позиция спрямо българофобските и изкривяващите историята провокации в съседната страна.</p>
<p>До колко за новите управляващи са важни отношенията с Македония, как и дали въобще ги разбират, ще покаже поведението им спрямо езика на омразата на наложените и подставени по времето на прехода "специалисти" за македонскиявъпрос в българското публично пространство, отбор който е наследство от тоталитарната система.</p>
<p>Това е изключително важно нещо, без чието разрешаване никога няма окончателно да се оправят отношенията с Македония.</p>
<p><strong>Какво пречи на гражданите на Македония и България да преодолеят различията си?</strong></p>
<p>Най-правилното е, всеки да бъде допуснат да се чувства така както иска.</p>
<p>В близкото минало на хората насилствено са им се налагали и идеологии и етнонационални съзнания.</p>
<p>Идеологиите от миналото подразбират едно - вечно да има душмани и неприятели.</p>
<p>Ако няма, ще ги произведем.</p>
<p>И тук България и Македония имат общо минало. Дано не се поиска общи чествания да има и по тези поводи.</p>
<p>Една от основните причини за недоразуменията и различията е това, че мнозинството македонски граждани, не могат да проумеят, че ако днес хората в Република Македония преобладаващо се смятат за македонци по етнос, възможно е в миналото да не е било задължително така.</p>
<p>И обратно, намаляване на различията ще има, ако в България от критична маса хора се разбере, че на основа на българската културно-историческа традиция, възможно е в Македония естествено, природно да се създаде нова идентичност, или същата идентичност от по-рано, да продължи съществуването си под друго име, без това задължително да се смята за последица от промиване мозъци, асимилация и предателства, въпреки че всички тези три неща, частично – при определени случаи и хора – са съществували като причини за раждането на новата идентичност или за новия начин на възприемане на (дотогавашната) принадлежност, но нека да не им се натъква това на македонците по такъв груб начин.</p>
<p>Нека да го разберат самите, без отблъскваща агресия отвън.</p>
<p><strong>Как според Вас тези различия могат да се преодолеят? Чрез правителствата или чрез гражданите на двете страни?</strong></p>
<p><strong></strong>И чрез правителствата, и чрез гражданите.</p>
<p>Самостоятелните граждански инициативи не трябва да бъдат изключени, напротив, желателни са.</p>
<p>Първата крачка за преодоляване на различията, е агентите на УДБА и на ДС да се махнат от публичните сцени и постепенно да се демократизират двете държави.</p>
<p>България е по-напред в този смисъл.</p>
<p>Демократизацията може да донесе махане на фалшификациите от учебниците и от образователната система в Македония.</p>
<p>Като се постигне това, новите македонски поколения няма вече враждебно да гледат на България.</p>
<p>Ако в бъдеще не се фалшифицира историята в Македония, тогава ни е открит пътя за двете държави да си живеят една край друга, като най-приятелски и най-братски страни. Затова е нужно да се позволи всеки да се определя както си иска, по-лесно така самите македонци ще приемат обективизацията на историята.</p>
<p>В България трудно се разбира, че македонизмът след Втората световна война беше по някакъв начин и защита от директната сърбизация, затова и така масово беше приет от народа.</p>
<p>За съжаление приеха се и фалшификациите в историята.</p>
<p>Но властващия, официален македонизъм в Република Македония, от 1944 година насам, не е македонизма на Стоян Новакович, нито е коминтерновския македонизъм.</p>
<p>Ако разберем съществените разлики между тези три типа македонизъм, всичко ще бъде по-лесно. Казвам го като някой който не се идентифицира с нито един тип македонизъм, но нужно е обективно да наблюдаваме нещата, за да разберем света около нас...</p>
<p>Интервюто е предоставено от Студентски дипломатически клуб и е бъде публикувано в бр. 5 на списанието на клуба - “International”.</p>
