Стефка Петрова: Няма документ, че Сакскобургготски е масон, но архивът не е обработен

<p><strong>- Архивите се отвориха. Но какъв е достъпът на гражданите, ако искат да видят конкретни сбирки, документи и, както ги наричате, архивни единици, на агенцията?</strong></p> <p>- Архивите наистина се отвориха и проблемът е с обработката, дигитализацията на хартиения архив. Достъпът в дълбочина до тематични сбирки или колекции вече ще стане по наши изчисления към 2019-2020 г., когато ще бъде качена цялата информация на степен &bdquo;архивни описи&rdquo;, както ги наричаме.</p> <p><strong>- Какво ще стане с хартиените архиви след дигитализацията, тоест с оригиналните документи?</strong></p> <p>- Те ще продължат да се съхраняват. За използване от граждани или институции ние трябва да предоставяме копия от тези документи, и то микрофилмови копия. Успоредно с дигитализацията правим и микрофилмовите копия, особено за т.нар. ни застрахователен фонд. Този фонд се пази отделно от хартиените документи и е вид застраховка, ако нещо се случи с оригинала. Хартията си остава нещо много надеждно, защото не е ясно за колко време може да се запази електронния вариант. Динамиката в новите технологии е голяма, не знаем докъде ще доведе и ние не можем да гарантираме запазването на документите в един огромен сървър.</p> <p><strong>- Сещам се, че в съвременното разследване за потъването на &bdquo;Титаник&rdquo; въпреки възможностите за дигитално пресъздаване на инцидента, най-безценни се оказали старателно водените дневници на капитаните от онова време и запазването им в архивите на Германия, Великобритания и други държави.</strong></p> <p>- Да, хартията е най-сигурният носител на информация. От няколко правителства насам има стремеж да се въведе т.нар. електронно управление на документите, тоест всички администрации &ndash; и централни, и местни, да започнат да работят с такъв носител на информацията. И, естествено, услугите, което е най-важното за една такава администрация, да се правят електронно. Проблемът е, че все още няма основна стратегия как точно да стане това. Ако трябва да го кажа и така, няма и разбиране.</p> <p><strong>- За колко време се съхраняват документите?</strong></p> <p>- По Закона за централния архивен фонд се дават документите на централните институции, като се започне от Народното събрание, администрацията на президента, МС, министерства, агенции и т.н. Периодът, за който пазим тези документи &ndash; административни и финансови, от получаването им, е 30 години. В предишния закон този период беше 10 години, но сме се съобразили с европейските закони и стратегии за този срок.</p> <p><strong>- Как стои въпросът с документите, които сдържат класифицирана информация? </strong></p> <p>- Затова срокът е 30 години, за да може документите, съдържащи класифицирана информация, първо да се разсекретят, а едва после постъпват при нас. В архива има документи, които са отпреди да влезе в сила законът, но ние сме ги подали до съответните институции, за да снемат нивото на класификация и след това да ни ги предадат. Има и такива единични документи, за които институциите искат удължаване на срока за предаването им в архива.</p> <p><strong>- Конкретно МВР и ДАНС &ndash; предават ли ви документите, след като е изтекъл срокът на засекретеност?</strong></p> <p>- Архивът на МВР имаше статут на специализиран. Но след влизането на закона техният архив вече е един обикновен учрежденски архив, който работи по нашите правила и по силата на Закона за МВР, където нещата са съчетани. И наистина имаше доста голяма съпротива от тяхна страна, но в последните години има разбиране по този въпрос, така че там нямаме някакви проблеми. При нас се съхранява един много голям масив документи до 1944г., който ни е предаден. Документите след този период са в Комисията по досиетата.</p> <p><strong>- Вас лично какво най-много ви изненада като човек, който е виждал и чел какви ли не документи?</strong></p> <p>- Специално от масива на БКП не съм изненадана, защото много преди това се говореше за различни случаи, свързани с този период. И се оказа, че за много от нещата, които се обсъждаха в публичното пространство, се откриха и документи. Едни от най-интересните масиви документи са тези от дейността на бившата комунистическа партия, който дойде при нас през 1994г., предаде го Висшия съвет на БСП и от този период той е публичен. Тогава се подписа едно споразумение между ВС на БСП с председател на партията Георги Първанов, и нашето ръководство за предаването на архива. Той наистина е едно необозримо море и интересът към него продължава да е голям. За съжаление дойдоха и не малко т.нар. необработени документи, които нямат конкретни описи. Тъй като обаче към тези документи и по определени теми се предизвиква голям интерес директорът на агенцията дава разрешение да се гледат и такива документи, което по закон не е разрешено, но понякога наложително. Това е в неговите прерогативи.</p> <p><strong>- При вас ли са документите от онова заседание на политбюро, когато се е решавало да се присъединим към СССР като 16-та република?</strong></p> <p>- Да, при нас са. Но преди това по въпроса се говореше и дори се писа за това. Такива документи наистина има.</p> <p><strong>- Случва ли се понякога служител, който работи директно с архива, да дойде при вас потресен и да каже: &bdquo;Знаете ли какво открих?&rdquo;</strong></p> <p>- Да, наистина се случва, дори доста често. В този смисъл малко ми е мъчно, че съм на административна длъжност и не работя директно с архивите, както съм го правила много години преди това. Понякога идват журналисти и казват: &bdquo;Дайте нещо интересно!&rdquo; Но така не може да стане, защото когато нещо бъде открито, то почти веднага ще стане публично. Ние сме много активни с медиите, а и те се интересуват. Така че няма скрито-покрито.</p> <p><strong>- От време на време се подхващат остри спорове около учебниците по история. Имате ли представа дали истината за периода след 1944г. е отразен достоверно?</strong></p> <p>- Аз не участвам в списването на учебници, но мои уважавани колеги от Софийския университет го правят. В това отношение много активен бе колегата Веселин Методиев, който наистина много пъти провокираше темата. История се учи от трети клас и е важно как ще бъде поднесен материалът. Защото историята не е само факти. Тя е и способ за придобиване на логическо мислене и такива навици. Бъдещето на една нация и една държава трябва да мине през миналото. Ние не сме много грижовни към него, само си мислим, че познаваме историята и сме големи специалисти, обаче не е точно така.</p> <p><strong>- Неотдавна в сградата на архива бе открита изложба за масонството в България след Освобождението и много хора бяха учудени, че Захарий Стоянов е бил масон и го свързаха с нещо негативно. Какво мислите по въпроса?</strong></p> <p>- Не съм специалист по масонството, но мога да кажа, че когато преди десетина години направихме пак такава изложба, дойдоха неочаквано много хора, между тях и публични личности, за които и аз не знаех, че са масони. Е, дали са убедени масони или това е някаква модна тенденция, не знам. Но що се отнася до миналото, почти всичките ни големи държавници и политици са били масони и това се доказва от документите.</p> <p><strong>- Говори се, че и Симеон Сакскобургготски е масон?</strong></p> <p>- Да, чувала съм. В момента ние работим по документите, които той ни предостави през 2008г. на два пъти. Все още са в процес на обработка и не можем категорично да кажем, че това го има или го няма. Безспорно документите, които е предоставил, са много интересни.</p> <p><strong>- Кажете нещо интересно от тях?</strong></p> <p>- Не мога. Мога да ви кажа, че в масива има документи от наши имигранти и от имигрантски организации. Има лични архиви от тях, очевидно те са ги изпращали на него и той ги е събирал. Убедена съм, че ще излязат много любопитни неща. Тези документи допълват другия масив документи от т.нар. монархически институт, който е много голям и много интересен. Имаме доста на брой и много интересни албуми, за които направихме специален сайт, който непрекъснато допълваме. Смятаме да се обърнем и към частни сайтове, например към този на Георги Георгиев-Джони със снимките му от Прехода, към щатния фотографа на Министерския съвет. Направихме изложба в Народното събрание с четирите конституции след Освобождението по повод 135-годишнината от Учредителното събрание и от Търновската конституция.</p> <p><strong>- Кои са проблемите, които наричаме &bdquo;технически&rdquo; и всичките опират до средствата, с които разполага институцията.</strong></p> <p>- На нас никога не ни е стигал бюджетът. Малко е сложна процедурата и с даренията. Може да звучи смешно, но от няколко години държа едни 20 лв., които ми даде един от читателите да си купим лупа за микрофилмовите апарати и още няма как да ги заприходя. Изобщо е сложна процедурата, но все пак намираме някакви начини. Архивите се отвориха, да се надяваме, че ще се отворят и някакви врати, за да може институцията да функционира по-добре. В нормалния свят архивната институция е с особен статут, на нея се гледа с уважение и респект.&nbsp;</p>