Румяна Угърчинска: Политическите играчи предизборно пренареждат медийния пазар

<p><strong><em>Румяна Угърчинска е родена в София през 1963г., но е живяла в България само девет години. От 1985 г. живее и работи във Франция. Завършва гимназия в Париж, а след това и Сорбоната с магистърска степен по информация и комуникация. Автор е на книгите &bdquo;КГБ и компания на щурм към Европа&rdquo;, &bdquo;Истината за атентата срещу Йоан Павел II&ldquo;, &bdquo;КГБ и сие&ldquo;, &bdquo;Газовата война. Заплахата от Русия&ldquo; и &bdquo;За кожата на Кадафи&ldquo;. Специалист по въпросите на изборното законодателство.Независим кандидат за евродепутат.</em></strong></p> <p><strong>-</strong> <strong>Какво ви мотивира да се кандидатирате като независим кандидат за Европейския парламент? Не е ли това все едно да си удряш главата в стена &ndash; при днешното политическо статукво, диктувано от партии и коалиции?</strong></p> <p>- Нямам илюзии, че ще е лесно, вече е трудно. Но го правя поради дълбоката си убеденост, че трябва да се постигне равнопоставеност на българите като европейци, равнопоставеност на българските граждани в Европа. За мен е непростимо след толкова години евроинтеграция България все още да е на последно място в Европейския съюз &ndash; от гледна точка на доходи, на корупция, на ред важни показатели.</p> <p>Аз съм живяла дълги години във Франция. Европейска държава, една от основателите на европейската идея &ndash; идеята за солидарност и общо разбиране. Това общо разбиране още не е постигнато между, от една страна, ЕС и от друга, България, страна, членка на този ЕС. Явно има едно общо неразбиране. Бих искала аз да допринеса за това да се постигне поне нещо от интеграцията, необходима за България. Бих искала да се чуе българският глас в Европа. И като човек, който взима думата често, като журналист, който задава неудобните въпроси &ndash; ще положа необходимото усилие този мой глас да стигне този глас до европейската трибуна.</p> <p><strong>- Най-важите ви послания, с които бихте убедили хората да гласуват за вас?</strong></p> <p>- Казах го, но да повторя: европейска равнопоставеност.</p> <p><strong>- Да, но как да стигнем до нея. Впечатленията ми са, че не ни уважават особено в ЕС. Може би греша? </strong></p> <p>- Не грешите. За да стигнем до европейската равнопоставеност, има ред неща, върху които трябва да се съсредоточим. Например постигане на прозрачност в медийната сфера и самостоятелността на медиите. Постигане на методи за реална борба срещу корупцията. Съгласуваност на всички европейски институции за борба с организираната престъпност. Ред важни проблеми, които Европа всеки път ни показва, но не се стига до методите, чрез които можем да ги решим.</p> <p><strong>- Като говорим за медии, напоследък се случиха любопитни неща в тази сфера. В рамките на седмица до десетина дни Ирена Кръстева продаде голяма част от вестниците си &ndash; &bdquo;Телеграф&ldquo;, &bdquo;Монитор&ldquo; и още едно-две издания, на някакъв странен ирландец. Петьо Блъсков неочаквано за широката публика реши да се върне като издател и да купи &bdquo;Труд&ldquo; и &bdquo;Жълт Труд&ldquo;. Имате ли усещането, че се случва нещо в българската медийна среда във връзка с предстоящите избори?</strong></p> <p>- Това усещане го имам всеки път, когато наближава предизборна кампания. То е виждане, не е само усещане. Нареждат се по някакъв начин играчите в медиите. Това е един много болезнен въпрос за българското общество, свързан с европейската равнопоставеност.</p> <p>Не може в Европа да съществуват медии, чиито собственици не са ясно показани и да не се знае кой колко притежава, какъв е произходът на парите му. То е все едно, докато карате кола, някой да ви се обади и да ви каже: &bdquo;Завийте наляво, завийте надясно&ldquo;. Така слепешката ще вървите по пътя, без да знаете кой ви дава указанията.</p> <p>Не е възможно! Как бихте мигли да се доверите на определена информация, ако не знаете кой ви подава тази информация? И това би трябвало да бъде един общоевропейски прочит, който да се прилага в България, както е в други държави.</p> <p>Но може би другите държави &ndash; с по-големия си демократичен опит &ndash; са се сблъсквали с тези проблеми преди нас. Ние това все още не сме го постигнали, но е задължително. Медиите са пазачите на демокрацията, но те имат една много важна обществена роля &ndash; тези, които информират обществото, за да може това общество да решава своята съдба, е недопустимо да бъдат непознати на широката публика и да няма тотална прозрачност по тези въпроси.</p> <p><strong>- Струва ми се, че такава прозрачност трябва да се прилага и към информацията, която засяга субсидиите от Европа. А до нас достига &bdquo;дочуто&ldquo; оттук-оттам. Следват обяснения от министри и надолу. Накрая пак всичко остава неясно. </strong></p> <p>- Точно. Както има сайт, в който можете да влезете без проблем и да погледнете кой депутат колко часове е присъствал на заседанията на Европарламента, така трябва да са ясни абсолютно точните показатели за това колко и къде са отишли дадени евросубсидии и кой и как се отчита за тях. Тази информация би трябвало да е достъпна за всички европейски граждани.&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- Но това, за което говорите, очевидно не е регламентирано в европейското законодателство. То не ни задължава да се придържаме към прозрачността, за която пледирате. Така и никой не разбра що за птица е този ирландец, купувач на вестниците на Ирена Кръстева и сина ѝ, кандидат за депутат в ЕП Делян Пеевски, който както се писа &ndash; и то мимоходом &ndash; се бил запознал с г-жа Кръстева, докато оформяли сделката&hellip;</strong></p> <p>- Ако поставите този въпрос в Европарламента, те няма да знаят дали той може да бъде включен като казус в европейското законодателство. Но след като европейското законодателство се занимава с толкова универсални проблеми като универсалните зареждачки за телефони, би трябвало да се занимава и с нещо общественополезно, обществено необходимо като средствата за информиране.</p> <p>Те имат обществена роля. Това не са само частни сделки, които се сключват за продажбата на прах за пране, примерно. Изискването, свързано с медиите, е много по-голямо и много по-наложително от сорта на семената за домати или универсалната зареждачка на GSM-и.</p> <p>Ако никой не постави въпроса, ако никой не изисква съответния отговор, нещата ще си продължат, както е вече толкова години.</p> <p><strong>- Имате сериозни забележки към българското законодателство, свързано с избори &ndash; били те европейски, парламентарни или местни. Срещате ли съмишленици в конкретните си предложения за промяна? Къде, сред какви хора, в какви среди?</strong></p> <p>- Срещам много хора, които стават съмишленици, когато ги информирам за проблемите, които съществуват в това законодателство. Когато им давам съответните примери, за да сравнят как е направено това законодателство, как се провежда тук и как &ndash; в други държави. Когато тази информация стига до съответния гражданин, съмишленици има много.</p> <p>Обаче основният въпрос е как стига тази информация до гражданина. Отново стигаме до европейските ценности, които би трябвало да бъдат наши общи, на всички европейски граждани. Да бъдат всички еднакво информирани. Не може да има различни правила, които се определят от ЦИК, от политически партии. Всичко това да се решава в последните дни преди изборите.</p> <p>Не може да има единствено платен достъп за кандидатите, за да предоставят своите виждания &ndash; какво предлагат на гласоподавателите, за да ги изберат те или да не ги изберат &ndash; единствено чрез плащане.</p> <p><strong>- Отново темата за платените медии&hellip;</strong></p> <p>- Това е информация, която беше на няколко пъти подчертана от Европейската комисия, която наблюдава случващото се в страните от ЕС. Но тя очевидно не се взима предвид. Аз не виждам никъде в закона текст, който задължава медиите да кара кандидатите да плащат. Но няма и забрана за това.</p> <p><strong>&nbsp;- Медийните предизборни игри се завръщат?</strong></p> <p>- Те никога не са спирали.</p> <p><strong>- Една от основните ви критики към Изборния кодекс е за вредността на ЦИК като звено в изборната верига. Наскоро говорих със социолога Кольо Колев, директор на социологическата агенция &bdquo;Медиана&ldquo;, който не е съгласен с вас с аргумента, че &bdquo;ЦИК е излишно и вредно звено в изборната верига единствено когато е политически подчинено на определена партия, а настоящата ЦИК въпреки политически инспирираните скандали и дебелашката и тъпа намеса на президента дава позитивни индикации&ldquo;. Цитирам Кольо Колев, който казва още, че може да съобщи имената на поне двама членове на ЦИК, за които е сигурен, че няма да продадат съвестта си на партиите, които са ги номинирали. Коментарът ви? </strong></p> <p>- Ако са само двама, това е трагично. Аз имам достатъчно информация за ЦИК. Впрочем, пак повтарям, тя трябва да бъде публична. Досега никога не е било доказано, че ЦИК е била гарант за прозрачни избори и избори, в които гласоподавателят да има доверие.</p> <p>Срещам се с млади хора в България, които ми казват: &bdquo;Не искаме да гласуваме, защото нямаме сигурността в това, че нашият кандидат, нашият човек ще бъде този, за когото сме гласували&ldquo;.</p> <p><strong>- Което означава, че&hellip;</strong></p> <p>- Това означава, че начинът, по който се провеждат изборите в България, е довел до тотален срив на доверие към цялата избирателна система. Ако това липсва, как да има доверие към институциите, към самата държава?</p> <p><strong>- Не ми се щеше да подхващам тази тема, но тя явно продължава да стои. Скандалът от миналата седмица, разкриващ възможността да се крадат лични данни и да се използват за тези прословути подписки за щяло и нещяло &ndash; с ЕГН и т.н. За вас това изненадващо ли е?</strong></p> <p>- За мен събирането на подписки е абсолютен абсурд! А времето, което е предоставено за събиране на подписи, също е абсолютен абсурд. Формализмът за вкарване на данни, начинът на събиране &ndash; във всичко това има безкрайни възможности да изтичат тези данни&hellip; Колкото и да се стараете да ги пазите. Това не е подкрепа и то личи. Злоупотребява се с данни, определено. И едва ли е лесно да се докаже&hellip;</p> <p>Във Франция единствените избори, за които се събират подписи, са президентските. 500 подписа от големи избиратели, личности, които всеки може да ги срещне, да ги попита: &bdquo;Защо вие подкрепяте кандидатурата на този или друг кандидат?&ldquo;.</p> <p>В България скандалът с използваните лични данни стигна своя абсурд. Котката си захапа опашката.</p> <p><strong>- Не възниква ли въпросът защо е нужно изобщо да се правят подписки както за участие в избори, така и за референдуми, при положение че няма проблем в тях да се впишат данните на всеки един от нас?</strong></p> <p>- Пак казвам &ndash; абсурдно е. С тези данни всеки може да си отвори банкова сметка, телефонна линия, какво ли не. Другото е, че хората се страхуват да си дават личните данни. И правилно. Никой не им гарантира, че няма да ги откраднат. Още повече че те се събират на листовки, на хвърчащи листа. Лични данни на подписка е абсурд!</p> <p>Виждала съм &ndash; име, подпис, адрес. Толкова. Щом човекът има адресна регистрация&hellip;</p> <p>И пак казвам: защо трябва да се събират подписи? Как да се съберат 100&nbsp;000 подписа за една седмица и да се вкарат в един електронен файл. Това някак физически ми изглежда непостижимо. Но виждате, че в системата на България това се случва.</p> <p><strong>- Вие как събирате подписи?</strong></p> <p>- Поддръжки, контакти. Много хора се притекоха. Но вярвайте ми, за да се съберат 100&nbsp;000 подписа в рамките на указаните срокове, нещо не звучи реално. Не желая да коментирам другите. Защото принципно, още веднъж казвам, събирането на подписи, на лични данни е абсурд!</p> <p><strong>- Кажете колко гласа стигат на независим кандидат да се &bdquo;класира&ldquo; за Европарламента?</strong></p> <p>-5 процента от гласувалите.</p> <p><strong>-Наистина ли смятате, че е реално да постигнете това?</strong></p> <p>- Ще направя всичко възможно да постигна този резултат и смятам, че от толкова много въздържали се да гласуват на избори поради липса на избор, поради несъгласие със статуквото в България и с наложения модел на партийна система &ndash; смятам, че има огромни надежди и възможности да се съберат толкова много гласове.</p> <p>Ще положа всички усилия, за да стигна до гласоподавателите &ndash; да знаят те, че имат и друг избор; че има и независим кандидат, че има и мажоритарен вот.</p> <p><strong>- Какъв е профилът на българите, към които адресирате посланията си?</strong></p> <p>- Всеки, който би желал реална равнопоставеност в Европа. Всеки, който би пожелал да стигнат посланията му до Брюксел и обратно &ndash; за да може България да стигне позицията, която наистина заслужава. А желаещите да се реализира това са много &ndash; и млади, и възрастни. Това са майките, които не желаят повече да виждат своите деца да заминават и с болка да им пожелават да не се връщат в България, защото тук те нямат шансове за реализация и приличен живот. Това е непоносимо за майките&hellip;</p> <p>Това са младите хора, които заминават, отиват на Терминал 2 &ndash; вместо да пуснат бюлетина. Тези, които казват: &bdquo;Да, знам, че няма да е лесно, но там имам шанс, защото там има правила, които се спазват&ldquo;.</p> <p>Това са възрастните хора, които живеят с мижави пенсии &ndash; защото в днешното европейско разпределение може един работник да работи на европейска заплата, но вноските му се внасят тук и те не гарантират на един българин достоен живот.</p> <p>Дори консуматорът на електричество, на когото казаха: &bdquo;Да, вие сте в Европейския съюз, обаче ти живееш в София и можеш да избираш между един и един доставчик&ldquo;. Точка. Конкуренцията е спазена толкова, доколкото е разделена картата на България между тези ЕРП-та. А в Европа, повярвайте, наистина има избор &ndash; и в това отношение, и в много други. Ето за това се боря аз. И да &ndash; ето това са хората, към които се обръщам.&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- Вярвате ли, че има гражданско общество в България? Непрекъснато се спекулира с това клише, без да е ясен истинският му смисъл. </strong></p> <p>- Гражданско общество има там, където има гражданско съзнание. Такова гражданско съзнание има в България. Но фактът, че се спекулира с понятието &bdquo;гражданско общество&ldquo;, че това се свързва с акциите на някои, които са добросъвестни, но други &ndash; не, това е спекулация. Пример за откровената инфлация на думите, които се внасят. Това е нещо много жестоко, но гражданското съзнание съществува в България.</p> <p><strong>- Бихте ли се наели да оцените работата на българските евродепутати през отминаващия мандат?</strong></p> <p>- Не, няма да се наемам да оценявам тяхната работа. Единственият, който може да направи това, е суверенът &ndash; тоест гласоподавателят. Аз мога само &ndash; като всички останали &ndash; да констатирам на какво място се е наредила България в Европа след толкова години някаква представителност на България в Европа.</p> <p><strong>- Различна ли ще изглежда България след евроизборите?</strong></p> <p>- Това ще ви кажа, когато видя резултатите. Ако българите не участват масово в тези избори, за да наложат своето мнение, и отново само да се коментира колко гласове са продадени, има ли доказателства за това&hellip; Тогава още веднъж ще се разминем с истинските избори. Ще се разминем с историята &ndash; защото ние я правим.</p> <p><strong>- Защо когато социолозите правят прогнози, в сметките им влизат две, три или пет-шест партии и коалиции, а за независимите кандидати не става и дума?</strong></p> <p>- Ами това е много хубав пример, че ако ЦИК би трябвало да има някаква роля, тя е да гарантира равнопоставеност на кандидатите. И да санкционира тези, които не спазват равните им шансове.</p> <p>Самият начин, по който се нарежда календарът за регистриране, от една страна, на партии, от друга страна, на независими кандидати, е направен така, че до последния момент да не е ясно кои са тези кандидати и какви са точно правилата да се представят те ясно пред гласоподавателя.</p> <p><strong>- Прогнозирате ли предсрочни парламентарни избори в България, нуждаем ли се от такива?</strong></p> <p>- В момента става дума за евроизбори. Но слушайки в публичното пространство аргументите на различните кандидати за тях, имам чувството, че те вече са в някаква друга кампания. Но не и за евроизбори. Това явно е тяхна амбиция, техен проблем. За мен важното днес е да има истински евроизбори с темите, които са належащи и на дневен ред в България. А партийните игри и вражди трябва да си останат между тях и да не заемат пространството за европейския дебат.</p> <p><strong>- Не мога да не задам много важния въпрос как случващото се в Украйна и Русия, респективно &ndash; в Европа, ще се отрази според вас на България?</strong></p> <p>- Случващото се в Украйна е много близко до България, за да не ѝ се отрази. Но в тази игра между големите сили, ако за сетен път ние вземем страна &ndash; както винаги се е случвало, ще бъдем губещи.</p> <p>Смятам, че това е конфликт между великите сили, те трябва да го разрешат. България няма интерес да застава на една или друга страна. България трябва да защитава своите национални интереси и своя неутралитет &ndash; защото сме прекалено близко до този конфликт и всякакво друго решение би се отразило много зловещо върху България.</p> <p>Не знам кой ще бъде печелившият, по какъв начин ще се обърнат нещата. А доколкото виждам, и самата Европа не съумява да застане на една обща позиция. Но когато става дума, примерно, за забрана на &bdquo;Южен поток&ldquo; &ndash; от което така или иначе България ще е губеща &ndash; аз питам защо не се спрат &bdquo;Северен поток&ldquo; и проектът &bdquo;Щокман&ldquo;. Да, но в тях акционери са големи европейски предприятия от държави като Франция и Германия. Не може да се изисква санкция, от която потърпевшите ще бъдат други.</p> <p>Впрочем това е още един пример за тази равнопоставеност, за която говорим и която трябва да защитаваме.</p> <p>&nbsp;</p>