Реза Саджади: Саудитска Арабия се надяна на своята „ос на злото“

ОТНОШЕНИЯТА СЪС ЗАПАДА

— Мнозина в Русия смятат, че позицията на предишния президент на Иран г-н Ахмадинеджад е била, че страната му не бива да се договаря със Запада, защото така или иначе той ще я излъже. Достатъчно е да си спомним съдбата на Кадафи, след като се споразумя със Запада. Има ли президентът Рухани друга позиция? Той вярва, че Западът ще се съобразява с договореностите, които е сключил.

— Господин Рухани е убеден, че трябва да убедим Запада да води преговори по различни въпроси, за да се получи взаимоизгодна ситуация, както казват англичаните –"win — win". Но разбира се, господин Рухани също не вярва изцяло на Запада. Даже в хода на преговорите по ядрения проблем той видя няколко пъти, че западните страни не държат на думата си, не изпълняват своите обещания.

— Как смятат в Иран, възможно ли е мирно урегулиране на ситуацията в Сирия? Или отначало ще трябва да се унищожат бунтовниците, а едва после да бъде установен мир?

— Като имам предвид негативната роля, която сега играе Саудитска Арабия, смятам, че много трудно ще се стигне до постигане на компромис в Сирия – защото за всички вече е ясно, че терористите са били подкрепяни, финансирани и снабдявани с техника и оръжие от Саудитска Арабия. Но ние много се надяваме, че в хода на преговорите ще успеем да убедим Запада, че политиката, която сега води Саудитска Арабия, е разрушителна и нанася вреди и на него.

— Освен Саудитска Арабия, ги има още и Турция, и Катар…

— Прави сте, но отрицателната роля на Саудитска Арабия е най-голяма, защото Турция няма финансови възможности за подкрепа на терористите като нейните. Катар има такива възможности, но както и на Турция, на нея също й липсват достатъчно развити отношения с терористите.

Аз наричам тези страни „империя на злото” или „оста на злото” в Сирия. И държа да подчертая, че ключовата роля в тази „ос на злото“ играе Саудитска Арабия.

Знаете, нашите преговори със Запада, имам предвид с европейците, бяха много полезни. Те казваха: „Ще сме готови за преговори единствено когато господин Башар ал Асад подаде оставка“. Сега разбраха: Или Башар ал Асад, или терористите от ИДИЛ.

Днес, след терористичните актове в Париж, те разбраха колко голяма е заплахата от страна на терористите от „Ислямска държава“. Разбраха, че заплахата е не само за Сирия, но и за Запада.

В Европа започнаха да разбират, че ако тази криза в Сирия продължи, потокът от емигранти в европейските държави ще продължи да расте. Те вече се сблъскаха с този проблем. Смятам, че Западът, особено Европа, вече разбира по-добре ситуацията, отколкото преди 5 години. Затова не сме твърде песимистично настроени относно възможните резултати от преговорите. Стараем се, вършим своята работа, но разбира се, не знаем дали ще има резултати или не.

— Имате предвид Женевските преговори?

— Да, Женевските. Не бива да се забравя, че през последните пет години ние винаги сме подкрепяли Башар Асад. Нашата цел е Женевските преговори да създадат основа за решаването на сирийската криза в Сирия от сирийския народ. А тази „ос на злото“ да престане да се намесва в сирийския конфликт.

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ВОЙНИ

— Възниква и проблемът с информационната война, в която ние явно губим. Международните медии и даже руските представят Сирия като някаква тирания, диктатура или автокрация, забравяйки, че в нейния парламент са представени 12 партии, а половината депутати са независими (тогава какво да кажем за Америка, където има само две парламентарно представени партии). За това световните средства за масова информация просто не пишат. Поражда се въпросът защо губим информационната война, след като истината е на наша страна? И какво да направим, за да променим нещата?

— Много труден въпрос, сложен. Мисля, че причината е в многото врагове, които имаме. И макар със сърцата си народите на много страни да са с нас, за съжаление правителствата на тези страни по различни причини работят с „оста на злото“. Те разполагат с финансова, политическа и военна мощ.

Главното е, че господин Ал Асад е самостоятелен човек. Той иска страната му да се управлява независимо. А както знаете, лидерите на арабските държави не са самостоятелни, всички те са западни марионетки. Затова е естествено те да предпочитат Сирия да е като тях – несамостоятелна, зависима от Запада.

Смятам, че ако в тези арабски страни се проведат някакви избори, хората не биха избрали сегашните лидери, тях би ги споходила съдбата на Бен Али (бившия президент на Тунис).

— На демократичните избори жителите на Хиджаз не биха избрали краля на Саудитка Арабия.

— В Саудитска Арабия, в Катар изобщо никога не е имало избори. Правителството на Саудитска Арабия се страхува от своя народ и затова там няма да се проведат каквито и да било избори.

Но все пак мога да кажа, че господин Ал Асад е част от съпротивата в региона. Той е против намесата във външните играчи, намесващи се в делата на региона като цяло и в частност в Сирия. Срещу него сега действат четири световни регионални сили – САЩ, Европа, Израел и трима от лидерите на зависимите арабски държави.

 
— Възможно ли е тези „сили на злото”, действащи срещу сирийския народ, да внесат разкол? Съществуват ли политически и дипломатически, а не военни средства?

— Според мене, ако Европа и САЩ разберат, че продължаването на конфликта няма да им донесе никакви ползи, те биха могли да притиснат Израел и Саудитска Арабия. Сега разногласията между САЩ и Саудитска Арабия са твърде много. Политиката на Саудитска Арабия дразни американските политици, омръзнала им е.

— Откъде тази странна политика на Саудитска Арабия? Те имат огромни проблеми с бюджета, недоволното население вече започва да демонстрира актове на гражданско неподчинение. Отгоре на всичко те се намесват в три войни – в Бахрейн, в Йемен и искат да се намесят в Сирия. Да не би тези хора да са загубили чувство за реалност? Или зад това стои някакъв хитър замисъл?

— Знаете ли, аз мисля, че във всяка точка на света, когато поставите един и същи младеж, който е една на 32 години, на поста министър на отбраната и наследник на престола, той ще иска да се докаже. Вероятно сте виждали тийнейджъри, които искат да покажат, че вече са възрастни и заради това започват да пушат на публични места. Именно по тази причина, струва ми се, министърът на отбраната на Саудитска Арабия иска да се себедокаже: Видите ли, аз съм мъж, аз съм възрастен човек.

И ви уверявам, зад подобни действия не стои никаква голяма политика. Дори много саудитски принцове го критикуват за действията му, казват, че унищожава и кралското семейство, и цялата страна.

— Правилно ли разбирам, че армията на Саудитска Арабия, която е оборудвана с най-скъпото и най-съвременното оръжие, не е в състояние да победи партизаните от „Ансар Алла” в Йемен?

— Военните експерти казват, че войната печели този, който я спечели на земята. Впрочем и в Йемен, и в Сирия не воюват кореняци саудитци. Това са наемници от други страни.

На този етап загубите на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и техните съюзници надвишават 5 хиляди души в тези три войни. Изобщо много от саудитците са свикнали да живеят много удобно. Те не са воини, не са създадени да воюват.

РУСКО-ИРАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

— И преди снемането на санкциите Иран показваше – няма да се побоя да кажа силна дума – чудеса в икономиката си. А след това перспективите за икономическия ръст на страната направо плашат въображението. Английското списание „Икономист” пише, че дори сега, при ниските цени на петрола, икономическият ръст на Иран е 7 процента от БВП.

Русия, която дълго се колеба, страхувайки се от последствията от санкциите, наложени й от Европа и САЩ, не протягаше ръка към Иран за икономическа помощ. Сега окончателно изпуснахме шанса си влезем в иранската икономика като „първи приятели“.

— Не, не мисля така. Първо, снемането на санкциите е много бавен и продължителен процес. Второ, западните държави са изключително заинтересовани да продадат своята продукция и стоките си в Иран, но не са заинтересовани от нашето икономическо развитие, от обмена на технологии. Накрая, и днес западните държави не спират с провокациите си срещу Иран. Винаги може да им се върне обратно. Затова иранската страна, иранските бизнесмени не са престанали да се интересуват от съвместна работа и сътрудничество с Русия.

Искам да ви кажа откровено — да се прави или организира бизнес с Русия е много труден процес дори сега, когато сме в блестящи отношения. Гражданин на Русия, за да дойде у нас, получава виза за пътуване със самолет за 30 дни. Всеки руски гражданин няма нужда да вземе виза в Иранското посолство в Москва.

Но ми се е случвало да слушам истории как ирански бизнесмени с руска виза са били депортирани от летището в Москва. Много са руските чиновници, които не позволяват да се развиват икономически отношения между двете страни.

Иранците започнаха да симпатизират на Руската федерация – особено след началото на военната операция в Сирия. Сега и Владимир Путин, и руската армия се ползват в Иран с огромна популярност. Затова считам, че има простор за сътрудничество между двете страни. Ние сме длъжни да направим необходимото, за да изключим от сферата на взимане на решения хората, които са против развитието на отношенията ни.

Съществуват много възможности за сътрудничество в областта на нефтопреработвателния и петролния отрасли. За съжаление падането на цената на нефта влияе отрицателно на взаимодействието в тази сфера.

— Русия и Иран, бидейки политически приятели, ще станат ли икономически конкуренти помежду си?

— Не. Знаете, че се подкрепяме взаимно. Това означава, че между нас няма конкуренция. Що се отнася до газа и нефта, мисля, че можем да си сътрудничим, да работим заедно. Да координираме действията си и дори да регулираме цените на петролните продукти. Не виждам никакъв смисъл за конкуренция между нашите страни.

Появи ли се веднъж конкуренция при нас, западните държави, използвайки агентурата си, веднага започват да разиграват тази карта.

Защо водата трябва да е по-скъпа от нефта? И ние – Иран и Русия – да сме длъжни да сътрудничим в това? Саудитска Арабия не бива да диктува цената на петрола на международните пазари.

— Ако позволите, личен въпрос. Днешният колосален пробив в отношенията между Русия и Иран в голяма степен бе постигнат благодарение на усилията на господин Саджади, когато беше посланик в Русия. Но самият пробив се случи малко след като той вече бе напуснал този пост. Какво изпитва човек, който вижда, че е свършил нещо велико, но цялата слава е за други?

— Много, много се радвам. Знаете ли, за мен не е важно популярен ли съм или не. За мен е много важно сближаването между двата народ, това заедно да играят важна роля на международната арена.

За съжаление западната цивилизация скоро ще се самоунищожи в резултат на собствения си застой, макар засега все още да се опитва да контролира света и да играе ключова, доминираща роля в него.

За постигането на тази цел те използват всякакви средства – пропаганда, икономически натиск, международни организации. Дори война и тероризъм. Убеден съм, че както „Ал Кайда” е плод на действията на САЩ, така и ИДИЛ е тяхно творение.

И смятам, че обединяването на усилията на Иран и Русия е последният шанс за цялото човечество срещу новата заплаха.

В продължение на 20 години Русия с всички сили се старае да покаже своята вярност или симпатия към Запада – дори с цената на дистанцирането от своите бивши приятели. Най-сетне Федерацията разбра, че Западът никога няма да предостави сам на когото и да било мястото, което се полага по право на Руската федерация.

Последен пример. Поставянето на системите ПРО САЩ на Запад. Никога няма да забравя как Дмитрий Медведев заяви, че в отговор Русия ще постави свои ракети „Искандер” в Калининград. Това беше началото на противопоставянето на Руската федерация срещу пълзящата агресия. От този момент РФ започна да формулира своите позиции и да защитава националните си интереси.

За съжаление идеологията на Запада се заключава в това, той да ръководи света, а всички останали да са негови роби.

Превод от руски: Елена Дюлгерова