- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 44
- 6
„От днешна гледна точка разпределението на гласовете изглежда така: около и над 700 000 гласа за ГЕРБ, около и над 600 000 гласа за БСП, около и може би над 400 000 гласа за ДПС, плюс-минус 200 000 гласа за „България без цензура” и по около 100 000 гласа за „Реформаторския блок”, АБВ, „Атака”, "Национален фронт за спасение на България" (НФСБ). Но тези данни са с голяма доза условност, възможни са изненади. Трябва да се има предвид и това, че „България без цензура” и АБВ са нови политически субекти, много е трудно да ги сравним с някакъв наш предишен опит.” За това дали ще има предсрочни избори и какво поведение ще избере „Атака” след 25 май, разсъждава в интервю за ГЛАСОВЕ Първан Симеонов. Той обаче прави уговорката, че е рано да сме сигурни какво точно ще се случи на тези избори.
Първан Симеонов е политолог, член на борда на директорите на "Галъп Интернешънъл". Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.
<p><strong>- Вот на недоверие в предизборна кампания, като дебатът се очертава и в последната седмица преди изборите. Ще повлияе ли на резултатите от 25 май?</strong></p>
<p>- Съмнявам се, че вотът на недоверие ще повлияе много на резултатите от изборите. Не би трябвало да повлияе, защото вотът е точно това – аргументи и контрааргументи, каквото представлява и кампанията. Вотът на недоверие е една мобилизация, но не е нещо различно от досегашното кампанийно усилие. И няма как сам по себе си да промени решително резултата. Просто дебатът по време на вота на недоверие се вписва в случващото се. А още повече че случващото се е кампания, а ние вече година и половина живеем в постоянното усещане за кампания, в политическо напрежение и търсене на решения и очакване нещо да се случи. Това е едно трайно усещане за политическа криза. На този фон нито кампанията, нито вотът на недоверие са нещо радикално ново и нямат потенциала да променят радикално нещата.</p>
<p><strong>- Каква е вашата прогноза за разпределението на гласовете на участниците в евровота?</strong></p>
<p>- От днешна гледна точка нещата изглеждат така: около и над 700 000 гласа за ГЕРБ, около и над 600 000 гласа за БСП, около и може би над 400 000 гласа за ДПС, около 200 000 гласа за „България без цензура” и по около 100 000 гласа за „Реформаторския блок”, АБВ, „Атака”, Национален фронт за спасение на България (НФСБ). Но много ви моля да не пропуснете да отбележите, че тези данни са с голяма доза условност, рано е и са възможни изненади. Трябва да се има предвид и това, че „България без цензура” и АБВ са нови политически играчи, много е трудно да ги сравним с някакъв наш предишен опит. Голяма част от данните, които получаваме за нагласите, са само чрез декларативните уверения на респондентите. Но ние не знаем дали това ще се потвърди и какво ще стане в деня на вота. Подчертавам, безкрайно условно е това и тепърва ще видим дали ще стане реалност или ще се получат размествания. И за да бъдем коректни и да не влизаме в конкретни числа, може да го кажем и така: повече от 100 000 гласа в полза на ГЕРБ спрямо БСП е възможен резултат от сегашна гледна точка. Ако това се случи, то ще имаме следната класация: три сигурни партии (ГЕРБ, БСП, ДПС) и една със съвсем реални шансове („България без цензура”). Останалите също имат своите възможности да се класират, но ще трябва много да се потрудят. Все пак нека видим какво ще стане, защото има нови явления на терена. Ние лесно можем да сметнем колко ще вземе БСП или Реформаторският блок, защото имат твърди ядра, но как можем да разберем колко хора ще мобилизира Георги Първанов или Николай Бареков.</p>
<p><strong>- При какви конфигурации резултатите могат да повлияят на един предсрочен вот?</strong></p>
<p>- Аз не смятам, че резултатите от европейски избори могат да дадат недвусмислен отговор на въпроса за предсрочен вот. Просто защото от днешна гледна точка не виждам решително надмощие на едната или другата основна формация. Струва ми се, че това, което може да повлияе за предсрочен вот, е решението на самите управляващи. По-скоро те са тези, които в един определен момент ще трябва да решат кога е изгодно да отидат на такъв вот. От днешна гледна точка ми се струва, че те все пак трудно ще изкарат пълен мандат. Но кога ще има предсрочни избори – тази есен ли, другата ли – не може да се каже със сигурност. Склонен съм да мисля, че по-скоро ще е другата, но това е в сферата на гадаенето. Какъв то и да е отговорът обаче, той няма да бъде следствие от резултатите на тези избори, защото те няма да покажат нещо зверски недвусмислено. Напротив – резултатите ще се сведат до една борба на интерпретации кой е по- и най-големият победител. Защото дори ГЕРБ да има повече гласове, което е по-вероятната хипотеза от днешна гледна точка, не е ясно дали ще има повече мандати. Второ, ако ГЕРБ има повече гласове и мандати, БСП и ДПС заедно със сигурност ще имат повече и гласове, и мандати от ГЕРБ. Отделно от това като контрааргумент ГЕРБ ще кажат – да, ама неправителствените сили имат повече гласове от правителствените. Тогава ще започне едно пресмятане кои са „про” и кои „анти” правителството. Защото само преди няколко месеца открито антиправителствени сили бяха само ГЕРБ и Реформаторският блок. Ама сега и АБВ, и „България без цензура” искат предсрочни избори. ДПС пие кафе и не е ясно точно какво иска, а отделно от това и „Атака” може нещо да поиска.</p>
<p><strong>- Ще се очертае ли ясен победител след тези избори?</strong></p>
<p>- Очертава се да попаднем в блатото на интерпретациите, където всеки ще се обяви за победител. И съм сигурен, че след изборите няма да се разплете огромния възел от въпроси, а напротив – още повече ще се заплете. Дали ще има или не предсрочни избори, е едно, но е ясно, че ще се изприказват много приказки по въпроса. Това ще е едната тема, но ще се възобновят още три теми след евроизборите. Ще се активизира отново темата за референдумите и ще се поиска ново допитване за изборните правила – задължително и мажоритарно гласуване. Също ще се активизира темата за цената на тока, защото не е ясно дали ще може да се издържи на тези цени още дълго време. И много вероятно ще има някакви протестни действия, защото тези избори няма да отстранят правителството, но няма и да звучат въодушевяващо.</p>
<p><strong>- Може ли да се развали деликатното равновесие на кворума в парламента, ако „Атака” получи твърде скромен резултат и реши да излезе от образа на проправителствена сила?</strong></p>
<p>- По-скоро не, защото именно резултатът, който се очертава за тази партия, ще я направи по-мирна и сговорчива. „Атака” да разтури този парламент само за това, че не е излъчила евродепутат, означава да ритне стола, на който седи. Тя би го направила, но само ако види недвусмислени шансове за по-добро представяне в следващия парламент. И ако за нея има слаб резултат на евровота, не виждам мотив да иска предсрочни избори.</p>
<p><strong>- Може би ще се опитат да влязат в амплоато на радикална политическа сила?</strong></p>
<p>- Мисля си, че при тях господства прагматична мотивация, свързана с оцеляване тук и сега, а не толкова с мотивация, свързана с по-дългосрочно целеполагане. Да изтърват питомното и да гонят дивото е нещо, което не си представям да направи „Атака”. Но все пак длъжен съм да кажа, че това е „Атака” и може да се очаква неочакваното от нея като радикален политически играч, тъй че резките жестове не са изключени. Но все пак от гледната точка на политическата логика и целесъобразност на мен ми се струва, че при нисък резултат на тези избори те са заинтересувани от удължаване живота на това Народно събрание. Защото то им дава трибуна и много други неща, от които иначе би се лишила. Те по-скоро биха търсили конфронтация в рамките на парламента, а не извън него в това бурно време. Но пак казвам, и другото не е невъзможно: защото ако станат причина за падане на парламента, това ще им даде силен аргумент да кажат – ето, ние свалихме тази коалиция, защото вече е вредна, но и ние я държахме, докато беше нужна. Тоест ще демонстрират една имитация на принципно действие. Но все пак ще е доста хазартно разиграване с неясни последици, ако решат да свалят властта.</p>
<p><strong>- Прогнозирате ли по време на вота на недоверие игра на кворум, този път от страна на управляващите?</strong></p>
<p>- Всичко е възможно, живеем в условията на кампания, на сериозна политическа криза и на тежко компрометиране на парламентарния живот. Сумарният резултат от всичко това може да бъде: съкращаване времето на мандата на парламентарната институция, която без друго е съсредоточила гнева на хората от политическата прослойка. Това е политическото значение, всичко останало е ситуативен анализ.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате националистическата вълна в Европа, която като че ли за първи път е толкова силно изявена?</strong></p>
<p>- Ние ги наричаме националисти, но те са по-скоро антиелитистки политически играчи с различна степен на установеност в различните партийни системи – от моментни политически фактори до вече вкоренени радикално десни партии. Тези явления са безкрайно интересни, защото и на Изток, и на Запад тези движения се подчиняват на сходна логика. Но това е огромна тема за дисертация.</p>
<p><strong>- Има усещане за една несигурност в Европа и тя се открои особено силно след украинските събития?</strong></p>
<p>- Радикалните сили в различните европейски политически системи могат да си позволят да приказват каквото си искат по темата „Украйна”, но основните, менстрийм играчите в център-ляво и център-дясно не могат да си позволят кой знае какви отклонения и резки движения. Но няма някакво голямо влияние на украинския конфликт в партийния дебат. Ако питате за България, тук също не го виждаме. Не се потвърждават хипотезите, че партия като „Атака” би получила повече заради проруската си позиция. Трябва да видим дали пък няма вътрешновидовият конкурент на „Атака” – НФСБ, да получи бонус от контрапозицията си, която зае спрямо „Атака”. Но не мисля, че сме осъзнали в дълбочина какво се случва в Украйна и вместо да се изяснява, водата става все по-мътна. Вярно, в мътната вода може да се улови някоя риба, но е възможно и него да замлече. Защото в такава ситуация, когато загиват хора, тече почти военен конфликт, не е сигурно, че избирателят е склонен да предпочете радикални опции. Напротив – може да се окаже, че избирателят игнорира радикалните опции, защото такива ситуации са игра с огъня. В тази връзка никак не е сигурно, че в България някой може да спечели от този конфликт. Тепърва ще видим икономическите измерения от него и мисля, че ще ги изпитваме още дълго време. </p>
