Проф. Нина Дюлгерова: Евразийският икономически съюз е логичен отговор на глобалното противопоставяне

Проф. Нина Дюлгерова: Евразийският икономически съюз е логичен отговор на глобалното противопоставяне
„Европейският съюз е конгломерат от разнообразни субекти с различна история, манталитет, икономика и интереси. Евразийският икономически съюз е конгломерат от държави, които в продължение на няколко века са били част от Русия. Изграденият механизъм на присъствие и принадлежност към голямото руско пространство в икономически, социален и културен аспект продължава да е силен и устойчив. Това е и съществената разлика, която е невъзможно да бъде елиминирана“, обяснява в ексклузивно интервю за ГЛАСОВЕ професорът по международно право и международни отношения Нина Дюлгерова.
<p><strong><em>По думите ѝ е възможно САЩ да се противопостави на Евразийския икономически съюз. &bdquo;Не трябва да се забравя, че украинският казус преобърна ситуацията в постсъветското пространство. Това означава, че този съюз може да се разглежда като етап към засилване не само на икономическите, но и на военните отношения в евразийското пространство. Това е логичен елемент от процеса на евразийска интеграция&ldquo;, коментира още проф. Дюлгерова.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Проф. Дюлгерова, миналата седмица президентите на Русия, Беларус и Казахстан подписаха договор, с който поставиха основите на Евразийски икономически съюз. Какво точно означава това в момента и в перспектива в геополитически пла</strong>н?</p> <p>- На 29 май 2014 г. се подписа договор за създаване на Евразийски икономически съюз. В юридически план това е естествен процес, който продължава икономическата интеграция, основаваща се на Митническия съюз, който действа от 1 януари 2012 г. между Русия, Казахстан и Беларус. По инициатива на Астана през 2001 г. се постави началото на евразийското икономическо пространство, което обединяваше голяма част от републиките от постсъветското пространство.</p> <p>Митническият съюз обаче създаде условия за свободно движение на хора, капитали и стоки върху пространството на трите държави. Евразийският икономически съюз може да се разглежда като следващ етап на евразийска интеграция между тях. Този договор не променя съществено геополитическата ситуация, но може да се разглежда като сериозна заявка на Москва към засилване на източния външнополитически вектор.</p> <p>Подписаните през този период договори с Пекин са поредното доказателство. Украинската криза инспирира темповете на руско-китайското сътрудничество, където прагматизмът ще бъде основен елемент от двустранните отношения. Това означава, че Казахстан ще засили своите позиции като безалтернативна трансмисия между Русия и Китай в създаденото де юре евразийско икономическо пространство.</p> <p>Промяната на руския стратегически вектор на изток ще постави на заден план Беларус в тази геополитическа конфигурация. Нейният шанс е в активизиране на междурегионалната интеграция с Централния и Северозападния федерални окръзи на Руската федерация. Не без значение е и доколко Минск ще може да запълни вакуума в руския военнопромишлен комплекс, създаден в резултат на украинския колапс. Въпросителните са много, остава фактът, че Евраийският икономически съюз дава заявка за нов международноправен субект в регионалното и глобалното пространство.</p> <p><strong>- Каква е структурата на Евразийския съюз, достатъчно гъвкава ли е, така че да може той да се разширява без сътресения? </strong></p> <p>- Евразийският икономически съюз е с равнопоставено присъствие на неговите членове, няма квотен принцип съобразно населението на съответната държава член. Митническият съюз е първият интеграционно-обединителен етап, чрез който трябва да преминат републиките от постсъветското пространство, които се стремят към членство. Киргизстан и Армения са тези, които на дадения етап желаят включване в това обединение. Бъдещето ще покаже дали ще бъдат единствените, или ще се появят и други кандидати.</p> <p><strong>- Могат ли да се правят аналогии с Европейския съюз?</strong></p> <p>- Не съм сигурна, тъй като в Европейския съюз разширяването е свързано с многоетапни и многобройни изисквания, които независимо от своя политически характер увеличават броя на държавите членки.</p> <p>ЕС обаче е конгломерат от разнообразни субекти с различна история, манталитет, икономика и интереси. Евразийският икономически съюз е конгломерат от държави, които в продължение на няколко века са били част от Русия. Изграденият механизъм на присъствие и принадлежност към голямото руско пространство в икономически, социален и културен аспект продължава да е силен и устойчив. Това е и съществената разлика, която е невъзможно да бъде елиминирана.</p> <p><strong>- Чуха се гласове, че могат да се очакват контрамерки от страна на САЩ и Европейския запад по отношение на Евразийския икономически съюз?</strong></p> <p>- Склонна съм да се съглася, че САЩ, не толкова Европейският запад (продължаващ енергийно да е зависим от руската транзитна енергийна система), ще се съсредоточи в противопоставяне срещу Евразийския икономически съюз. Не трябва да се забравя, че украинският казус преобърна ситуацията в постсъветското пространство.</p> <p>Това означава, че този съюз може да се разглежда като етап към засилване не само на икономическите, но и на военните отношения в евразийското пространство. Това е логичен елемент от процеса на евразийска интеграция. Вътрешният пазар, който ще бъде освободен от граници, може да се гарантира само чрез сигурни и устойчиви външни граници. Не трябва да си правим илюзии, че украинският казус няма да бъде повторен, може и в модифициран вариант в някои от граничните с Русия територии. Дестабилизацията на европейското и евразийското гранични пространства е съществен елемент от променящия се глобален свят.</p> <p>Евразийският икономически съюз в контекста на съвременните динамични процеси на Изток и на Запад може да бъде оценяван като политикоикономически отговор на засилващото се стратегическо противопоставяне, чиито политически, икономически и военни измерения през последните месеци придобиха достатъчно ясни граници и формат.</p>

Коментари

  • Hunter Douglas

    04 Юни 2014 17:26ч.

    Мечти Четвърт век “цивилизованият” Запад смяташе за свое неотменимо право и свещен, “демократичен” дълг да поучава Русия, да я унижава, а тя, Русия, да мълчи и да подсмърча виновно в ъгъла. Русия няма право да защитава своите интереси. Русия няма право изобщо да има някакви свои интереси. Русия няма право да защитава своите сънародници. Русия няма право да бъде най-голямата държава в света. Русия няма право да се шири на 17 млн. кв. км. Русия няма право да притежава 60% от природните богатства на планетата. Русия няма право изобщо да има каквито и да било права. Русия има само задължения. Русия има само едно просто задължение – да легне и да мре. Да бъде така любезна да се саморазпадне и да изчезне от географската карта. В името на “евроатлантическите ценности”, “демокрацията” и “всеобщото благо”. И така – 25 години. (Ако не броим 1812-а и 1941-а.) През 1994 г. Бжежински (“Глобален безпорядък”) отправи неприлично предложение към Русия – да се разпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко “неруски държавички”. Вдъхновен, Соломон Паси (и трима “независими” оракули), произведе през 2000 г. една брошурка – “Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Според Паси – поне на 7 части: - Европейска Русия (Русия) – столица Санкт-Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро. - Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро. - Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена. - Анклавът Калининград, “който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша”, статут – зона на “офшорно благополучие”. - Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград. - Обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн. - И “като страничен продукт на разпада” – “някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий”. Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: “Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс (ето къде е заровено кучето! – б.а.), построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в “един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”. Но окончателният “триумф на либералните ценности” предстои, защото: “Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе”, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя този факт. И както Бог говори чрез устата на младенците, тъй и Менторите говорят чрез устата на Паситата. Те са изпълнителни, целенасочени и вдъхновени, те разпарчетосват Русия, втикват ни във войни, легитимират терористи, ксенофоби и неонацисти. Иначе Западът обича Русия. Искрено, безкористно! Особено – нейната безкрайност, ширнала се на 17 млн. 124 хил. 442 кв. км., нейните гори, реки, жито, нефт, газ, въглища, уран, никел, олово, цинк, волфрам, желязна руда, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни… И цялото това богатство се намира (неизвестно защо, недемократично някак) на някаква руска територия – черна несправедливост, която обижда, огорчава и направо наранява чувствителния Запад. За да поправи тази въпиеща несправедливост, Западът хвърли всичките си усилия и енергия да огради Русия с Берлинска стена от запад и юг, да я изолира, да а превърне в геополитически пигмей, в икономически просяк, да я изтласка далече от Европа, в азиатските глъбини, а най-добре – да я натика в Северния ледовит океан. Да не пречи. Четвърт век Западът не промени своята тактика и стратегия. По западните граници на Русия – държави-членки на ЕС и НАТО, откъм юг-югозапад – надлежно организирани и финансирани от САЩ “цветни революции”. Масово производство на васали, на инструменти за натиск, на остриета срещу Русия. И докато васалите, умилени, “лъжливи уста слушат със вяра”, Западът не откъсва алчно око и от техните природни богатства. “Ударното приемане на България и Румъния, както и на бивши Съветски републики в ЕС и НАТО, беше недопустим натиск върху Русия”, казва днес Робърт Гейтс (бивш шеф на Пентагона). Елцинова Русия! Това беше въплътената мечта на Запада, златното време, в което превърнаха руската мечка в плюшено мече. Обаче Путин изправи Русия на крака, върна на руския народ самочувствието и достолепието, и обърка самодоволната, егоцентрична концепция на Запада. Тази концепция катастрофира на Майдана, опалена от неонацистка злост и потъна безславно край бреговете на Крим. Язък за 5-те млрд. долара!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джейнс Ривю

    05 Юни 2014 0:03ч.

    Таа умница да отговори на въпроса защо 22 юни 41 година е Ден на СПАСЯВАНЕТО На ЕВРОПА ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ОРДИ, когато детето Франкенщайн нападна изненадващо баща си Сталин и му игори цялата редовна Червена армия в НАЙ-ГОЛЯМАТА БИТКА за всички ВРЕМЕНА барбар с 21 хилядите танка и повече от половин милион самолети и унищожи и взе в плен над 6 милиона червени войници, некои даже черни, щот идваха направо от ГУЛАГ. За исторически късмет на ЕВРОПА немците нападнаха с два седмици по-рано от руснаците и обезкръвиха до такава степен есесер, че той успя да ПОРОБИ след тва само половин Европа, а не ЦЕЛИЯТ СВЯТ както пишеше в ХИМНА и на ЗНАМЕТО МУ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мила

    05 Юни 2014 2:20ч.

    Достоверно,аргументирано точно написано.Дивата омраза към всичко руско води към единствено правилният извод-Русия е непреодолимото препятствие към овладяване на другата-по-хубава част от майката Земя.Но къде са антиПаси мислещите и говорещите в България?Нашите шепа некадърни управници винаги са водили страната ни в задънения сокак/както впрочем го правят и сега/-винаги на страната на губещите.Псевдоинтелектуалци гърмят от всички радиа и телевизии как българинът бил роб по душа,как не разбирал и оценявал прогреса на Запада.Не господа еди какви си!Разумният,умереният ,нравственият е онзи народ ,от който вие се срамувате.Той много по-рано от вас е дал своята оценка за съвремието ни затова са изтикани настрани разни Соломоновци,Едвин Сугаревци и други стотици ,не хиляди псевдодемократи чакащи от избори до избори белким изгрее и тяхната звезда ,та да започнат отново да словоблудстват ,прикривайки истинската си същност-алчността си .Дано не се върнете отново никога.!GP

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Замислен

    06 Юни 2014 3:02ч.

    \&quot;конгломерат от държави, които в продължение на няколко века са били част от Русия\&quot; Чак няколко века?! Дето се вика тази година референдум в Крим, догодина в Евразия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • -marina

    06 Юни 2014 12:36ч.

    Posredstveno izlozhenie, povyrhnostno, za da pretendira za analis

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Niki

    21 Юли 2014 5:09ч.

    И тази ли путлеровска евразийка?? И какво прави още в България? Чемодан-вокзал-магадан!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи