- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 174
- 6
„Мисля, че не е най-добрата философия за една търговска верига да приключва годината без печалба при огромните обороти, които прави. И понеже се нагледахме на подобни практики в енергодружествата, които създадоха огромно напрежение в обществото, значи има нужда от промяна на закона.” Това казва депутатът от БСП Петър Кънев в интервю за ГЛАСОВЕ.
Петър Кънев завършва Математическата гимназия в Ямбол, а през 1979 година - Московския полиграфически институт. Специализира „Икономика на печата" във Висшето графично училище в Лайпциг, ГДР. Има следдипломна квалификация по Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс". Има специализации и мениджмънт курсове в Холандия, Русия, САЩ и Германия. Кънев е един от учредителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която е най-голямата и значима национално представителна работодателска организация в България. Отговаря за връзките й с общинските и държавни структури, регионални и браншови структури, малкия и средния бизнес, както и за социалния диалог. Собственик е на най-голямата частна полиграфическа компания в страната и председател на Съюза на печатарската индустрия в България, чиито членове са 150 компании от този сектор. Член е на Настоятелството на СУ „Климент Охридски”, както и първи вицепрезидент на Българската волейболна федерация.
<p><strong>- Г-н Кънев, успяхте ли да проверите дали не са ви откраднали ЕГН-то за нуждите на някоя партия?</strong></p>
<p>- Снощи с жена ми проверихме ЕГН-тата си. И се оказахме толкова незначителни, че даже никой не е пожелал да ги вземе.</p>
<p><strong>- Какво мислите за закона срещу търговските вериги и мотивът за нелоялните им практики спрямо останалите търговци? Има ли такъв закон в Европа?</strong></p>
<p>- По отношение на нелоялните практики нищо добро не мога да кажа. Това е нещо, което го има и в Европа и създава голямо напрежение сред всички субекти на пазара. Законът, който е предложен в парламента, е една компилация между подобни закони, които съществуват има в Чехия, Словакия и Франция.</p>
<p>- <strong>Веригите вече реагираха срещу него?</strong></p>
<p>- Никой не е имал никакво съмнение, че този закон ще бъде приет на нож от веригите, това е съвсем нормално. А вие виждате, че същото се случи и с другият закон, така наречения банков закон за потребителския кредит, който също бе приет на нож от банковия сектор. Но самият факт, че има напрежение в обществото, означава, че трябва нещо да се предприема. Ние сме готови за разговори, ако трябва нещо да се промени между първо и второ четене. Готови сме за диалог.</p>
<p><strong>- От веригите се оплакаха, че не сте викали техни представители да участват в разговори, когато е бил подготвян закона. Те казаха също, че едни подобни текстове ще унищожат цялата философия на тяхната търговска дейност. Как ще коментирате това?</strong></p>
<p>- Ако философията на едни търговски вериги е да приключат годината на загуба и да не реализират печалба, мисля, че не е най-добрата философия за една търговска верига и за българската икономика. Защото ако си направите труда да видите отчетите им, които въобще не публикуват, ще се окаже, че при огромни обороти въобще или почти няма печалба. И понеже се нагледахме на подобни практики в енергодружествата, които създадоха огромно напрежение в обществото, значи има нужда от промяна.</p>
<p><strong>- Няма ли опасност Комисията за защита на конкуренцията просто технически да не се справи с регулацията, но което е по-опасното – да се създадат зависимости и предпочитания, на които другата дума е корупция?</strong></p>
<p>- Това е вечен проблем. Но след като има монополи, трябва да има и регулатори. А оттук нататък как ще работи регулаторът, зависи само от волята на държавата и от изпълнителната власт. Сега, живот и здраве, ще видим как ще проработи законът.</p>
<p><strong>- Как гледате на темата за реиндустриализацията като бизнесмен, която БСП обяви като един от основните механизми за оживяване на бизнеса? </strong></p>
<p>- Темата за реиндустриализацията е много интересна тема. Тя обаче не е нова. От четири години е една от основните теми в Европейския съюз. Те много сбъркаха, като впрегнаха каруцата пред коня с Лисабонската стратегия, и въведе такива норми, че за 20 години си изгониха и производствата от Европа. И сега вече изведнъж се усетиха, че такива държави като Германия, успяха да запазят производствата си, докато другите са в перманентна криза. За България тази тема е много важна, много значима, но трябва да се работи по нея в дълбочина и в посока на иновации. Някои може би си представят реиндустриализацията като да извадим едни стотици милиони и да ги налеем във фалирали предприятия. Това категорично няма да стане.</p>
<p><strong>- Какво мислите за трудовия кодекс като работодател?</strong></p>
<p>- Трудовият кодекс за мен е болна тема, защото има много неща, които трябва да се променят. Основно в регулациите за средните и малките предприятия. Аз имах едно предложение, което го внесох преди два месеца, но по молба на синдикатите го изтеглих. Веднага след изборите обаче смятам този дебат да продължи, защото не може една фирма от двама или петима човека да отговаря на същите условия, на каквато отговаря фирма от 50 човека. И съм убеден, че тази тема трябва да я коментираме допълнително.</p>
<p><strong>- От десетилетия се говори за проблема със сивата икономика. Той вече изглежда като някаква неизбежна съпътстваща част на останалата икономика. Има ли изгледи поне да се намали нейният дял?</strong></p>
<p>- Няма държава без сива икономика. По-скоро в тия процеси и в България сивата икономика е по-силна. Виждате, че тя е нещо като перпетуум мобиле – все се борим да постигнем нещо, и то все не става. Но битката продължава.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
