Петьо Цеков: Купувачи на политически идеи има, няма свестен продукт

<p>- <strong>Резултатите от изборите в последните десетина години показват, че или десните избиратели намаляват, или са сърдити на партиите, които дойдоха на мястото на стария СДС. Къде е истината според теб?</strong></p> <p>- Политическият спектър не е толкова бистър, колкото беше преди 25 години. Семплото делене на леви и десни партии, а оттам и на избирателите, днес по-скоро служи за разпознаване по системата &quot;свой - чужд&quot;, без да носи отчетливи послания за пътя, по който трябва да се развива дадено общество. Вижте кой управлява в Германия, Австрия, Белгия - социалдемократи и християндемократи. Леви и центристи са на власт в Чехия, в Дания коалицията е между социалдемократи и либерали. Търсенето на решения и извън собствения ти двор може да звучи леко безпринципно, но очевидно има рационално обяснение. И това е така, защото едва ли съществува чисто ляв път, както и чисто десен.</p> <p>Най-вече в страни като България. При скоротечно забогатяващ елит, при липса на средна класа и ширеща се бедност - десните у нас можеха да предложат единствено коренна промяна на обществените отношения. И те направиха това в началото на 90-те. Реституция, приватизация, многопартийна система и ясна ориентация към ЕС и НАТО. След като всички цели малко или много бяха изпълнени, десницата у нас остана без ясна перспектива. Продължи по инерция с антируската и антикомунистическа реторика, но не роди нищо ново. Не роди нито една нова силна идея, нито един нов силен лидер. А в страна като България е трудно да бъдеш десен, ако нямаш ясна визия и силни доводи. И ако се страхуваш от реформи.</p> <p>С две думи - десните избиратели не са изчезнали. Ако опиша избирателя като купувач на идеи - то десният купувач ще влезе в тъмната стаичка и ще пусне бюлетина, когато десните партии предложат свястна стока на достъпна цена. Това не се случва. Там няма нито продукт, нито свестни продавачи.</p> <p><strong>- Дали са десни или не, ГЕРБ несъмнено заеха опразненото от традиционната десница пространство. Те бяха във властта и след един недовършен мандат се очакваше да са на изчезване по стар български политически обичай. Според социолозите обаче те отново имат добри шансове на предстоящите избори. Как си го обясняваш?</strong></p> <p>- ГЕРБ е точно такъв пазарен продукт, за който говоря. Подбран, измит, сресан, подреден на лавицата. И надлежно рекламиран. Наистина е спорно дали ГЕРБ е дясна партия или не. Спорно е дали извън личността на Бойко Борисов има нещо друго, което може да задържи в пакет тази партия. Въпрос на дебат е кой изработи този продукт и кой го лансира. Но ГЕРБ безспорно е комплектован пазарен продукт, който се харчи в политическия мол. Лидерските партии често и с право са критикувани, но те имат едно характерно качество - харизмата на лидера ги крепи дълго, дори и във времена на криза. Така стоят нещата и в &quot;Атака&quot;, и в ДПС, и в ГЕРБ - във всички партии, които са родени и съществуват по волята на един човек.</p> <p><strong>- Защо Бойко Борисов отново посочи Цветан Цветанов за шеф на предизборния щаб при очевидните рискове, които негативите, свързани с името на бившия вътрешен министър, могат да повлияят на резултата?</strong></p> <p><strong>- </strong>Борисов винаги е демонстрирал готовност да зареже хора и решения, за които има някаква обществена нетърпимост. Често го правеше прибързано и немотивирано. В този смисъл - логично беше да се раздели с Цветанов моментално след последните парламентарни избори. Но ситуацията днес е друга. ГЕРБ е под натиск - както в парламента, така и извън него. Партията е сама, а и никой като че ли не я припознава като бъдещ желан партньор. На всичкото отгоре - следващият месец има избори. В такива времена е малко непрактично да разместваш фигури в организацията. Едва ли обаче има земна сила, която да задържи Цветанов, ако ГЕРБ не успее да се възползва от ситуацията вляво и не бъде първа политическа сила на евровота. Борисов няма да търпи загуби.</p> <p><strong>- Реформаторският блок се очерта като най-видимата формация вдясно. Какви са според теб перспективите пред нея след евровота?</strong></p> <p>- Идеята да се обединят няколко десни партии и да възродят автентичната десница е хубава и навременна. До тук май ми свършват хубавите думи за Реформаторския блок.</p> <p>Да търсиш автентична десница, не означава да работиш с прашасали идеи, а там нищо ново не се чува. А да правиш автентична десница с лица, които нямат нищо общо с автентичната десница, е нелепо. Да забъркаш заедно Кунева и Малинов, както и да подредиш всички лидери начело на листата е банално.</p> <p>Основният проблем пред РБ обаче е друг - на блока му липсва физиономия. Той се самонарече, но не се себедоказа. Може и да звучи странно, но подобно доказване в политически план минава приоритетно през очертаване на територия в собствената част от спектъра. РБ трябваше да очертае къде се намира в дясната част на спектъра. &bdquo;Врагът&rdquo; е ясен, но не можеш да имаш открояващо се лице, ако живееш в сянка на себеподобни. Като блондинка в свят на блондинки. РБ като че ли изпитва панически страх, че подобно разграничение, примерно от ГЕРБ, ще отдалечи перспективата с още една декада. Това не е така. Още повече - на фона на генетичната политконструкция &quot;България без цензура&quot;, която в момента подяжда ГЕРБ дори и на принципа: &quot;И сам войнът е воин&quot;. Не съм оптимист за РБ. Там има свестни хора, но не се виждат смели лидери.</p> <p><strong>- По всичко личи, че апатията е станала част от политическия пейзаж в България. Има ли лек това заболяване?</strong></p> <p><strong>- </strong>Не, не мисля така. Българинът не е апатичен към политиката. Напротив, той следи новините, интересува се, знае. И има позиция по всички въпроси - от футбола до политиката. Често позицията му е изградена набързо и не е много здрава, но със сигурност е далеч от апатията.</p> <p>Но като всеки лъган човек той е скептичен. Не е апатичен - недоверчив е. Фактът, че през известен брой години се появява някой харизматик и народът масово се юрва да гласува за него, не означава, че избирателят лесно се лъже. Означава, че има нужда от адекватен политически продукт, но не го намира.</p> <p>Големият проблем е в партиите. Вместо да предложат този адекватен политически продукт, те все повече заприличват на организирани престъпни групи. Сдружение на хора с общи интереси, които желаят да представляват интересите на останалите граждани като използват целия ресурс на обществото - това може да звучи и като определение за политическа партия, и за мафиотска група.&nbsp;</p> <p><strong>- Събитията в Украйна отново поставиха на дневен ред у нас един уж отдавна решен въпрос - Изтока или Запада. Възможно ли е точно това противопоставяне да съживи и политическото противопоставяне ляво-дясно?</strong></p> <p>- Върна се дебатът русофилство - русофобство. Термини, които сигурно са звучали адекватно по времето на Стамболов и Захарий Стоянов, но днес са архаични. Как да си русофил, като не харесваш Путин и целия олигархичен модел на Москва? Цялата представа за свободно общество не се връзва с днешна Русия. Но как да си русофоб, като искаш повече туристи да идват през лятото на Черно море и обожаваш късите разкази на Чехов и дълбочината на Чайковски.</p> <p>Няма избор Изток - Запад. България ясно избра къде отива преди години. Ние не можем да бъдем нищо друго освен лоялен член на ЕС и надежден партньор в НАТО. Всяка антиевропейска риторика трудно ще пробие тук. Възможна е, вероятно ще бъде пробвана, но едва ли ще успее. Представата за Запада, като място, в което хората са богати и щастливи, е прекалено устойчива.</p> <p><strong>- Смяташ ли, че властта на старите медии намалява за сметка на социалните мрежи? Какво мислиш за качеството на комуникацията в интернет?</strong></p> <p><strong>- </strong>Аз съм привърженик на друга теория. С навлизането на социалните мрежи светът се върна във времената преди Гутенберг, когато новините се разпространявали от глашатаи. Днес новините може да ги &quot;чуеш&quot; от десетки &quot;глашатаи&quot; в туитър и фейсбук - новините им са бързи, многообразни и достъпни. Старите медии агонизират, особено вестниците, но...</p> <p>Те биха оцелели, ако успеят да се докажат като носители на достоверност. Многообразието на информационни канали не е достатъчно, за да утвърди истината. Вестникът може да направи това. Да, ние сме далеч от времената, в които написаното във вестника е гаранция за правдивост. Напротив, ние сме потопени от жълта вълна. Но и във времената след Гутенберг &quot;I Modi&quot; е било по-предпочитаното четиво от Библията. Проблемът на старите медии не е просто проблем на продажбите, той е по-сериозен - проблем на доверието.</p> <p>Иначе вестниците сигурно ще останат верни на хартията още дълго, но в същото време ще сгрешат ужасно, ако не се дигитализират. Щом хората предпочитат таблета, то вестниците трябва да идва всяка сутрин не в пощенската кутия, а в таблета.</p> <p>- Какво мислиш за т.нар. харизматици в политиката?</p> <p>- Вероятно под харизматик разбираш нещо лошо. Някакъв лютвиместански прочит. Аз уважавам всеки естествен лидер. Както и всеки, който си е направил труда да работи върху публичния си образ. Включително и тези, които са разбрали, че политологията е наука, която има своите правила и тънкости. Най-неприятното в политическите лица са изкуствените лидери. Неумелият опит на учителка или инженер да осмислят юриспруденцията, примерно. Тук никога не може да се получи харизма. Фалшът на подобни &quot;харизматици&quot; се вижда от километри.</p> <p><strong>- Възможни ли са изненади на тези избори? </strong></p> <p>- Винаги 150 000 души могат да гласуват изненадващо, но рядко - по един и същи начин. Всеки евродепутат извън тези на парламентарните партии бих приел за изненада. Ако днешните заподозрени - РБ, АБВ и ББЦ - вземат по един мандат - това ще е изненада.</p>