Петя Георгиева: Този Европарламент ще излезе от имиджа на скучна бюрократична институция

<p><strong>- Един любопитен, но значителен детайл от разположението на силите в Европейския съюз след евровота &ndash; германският канцлер Ангела Меркел дълго време запази мълчание относно подкрепата си за кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за поста председател на Европейската комисия. Макар че преди ден тя изрази подкрепа, остана съмнението за доста голяма сдържаност от нейна страна?</strong></p> <p>- Трябва да се изчака, за да се види какво цели Меркел, най-влиятелната жена в света на политиката, както я определят. Но ето как коментират ситуацията специалисти по функционирането на Европейския съюз от Колежа на Европа в Брюж: &bdquo;Би могло да се предположи, че тъй като Жан-Клод Юнкер е считан за прекалено проевропейски и профедералистки настроен, заради което британският премиер Дейвид Камерън не одобрява избора му, Меркел е принудена да използва все по-междуправителствена концепция за функционирането на ЕС.&rdquo; Пак трябва да се подчертае, че Меркел излиза много силна от европейските избори и има най-голяма тежест в Европейския съвет при взимане на решения с квалифицирано мнозинство.</p> <p><strong>- Кой е големият победител в Европейския съюз след тези евроизбори?</strong></p> <p>- Не смятам, че има някакъв голям победител. Но основната тенденция, която се очертаваше месеци преди изборите, беше повишаване на електоралната подкрепа за по-евроскептични формации или за такива, които в национален план, или в отделните страни-членки имат доста по-критично отношение към съществуващите елитни партии. И тези тенденции се доказаха на европейските избори. Повече от 60 евродепутати са от подобни формации, каквито досега не са били представяни в Европарламента, или не са били активирани към големите европейски партии и политически групи. От друга страна, се потвърди и тенденцията за повишаване вота за радикална, крайна националистическа десница, най-голямата от които е Националният фронт във Франция, втора от тези две групи депутати. В момента тя надвишава 100 депутати в Европейския парламент, което е наистина нещо ново. Досега не е имало подобна ситуация.</p> <p><strong>- Как да си обясним тези процеси, кое ги провокира?</strong></p> <p>- На първо място това е ефектът от кризата &ndash; глобалната и кризата в Еврозоната, която продължава вече доста години. Европейските институции успяха да дадат адекватен отговор на тази криза. Но, от друга страна, тя извади на дневен ред въпроса &ndash; необходимо ли е по-нататъшно засилване на интеграцията. Не е ли тя пречка, за да може бързо и ефикасно да се отговаря на икономическите предизвикателства? Тук обаче искам да направя едно уточнение, защото обикновено се слагат под общ знаменател всички тези нови политически сили, които за пръв път получават представителство в Европарламента. Те не са с еднаква идентичност и не сформират една политическа група.</p> <p><strong>- Съвсем скоро бившият президент на Франция Никола Саркози призова за нов Шенген, още по-ограничителен за новите членки на Европа. Популизъм ли е това или тенденция за дезинтеграция между стара и нова Европа?</strong></p> <p>- Аз мисля, че това клише &bdquo;стара и нова Европа&rdquo; трябва да бъде поставено под съмнение, защото по различните проблематики, свързани с европейските политики, има пренареждане на силите, по-скоро на регионален принцип &ndash; северни държави като Скандинавските, южните и т.н. Франция, в частност, е много специфичен случай. Всъщност Франция е страната, в която за пръв път се видя такава вълна на крайно десен вот, когато на първо място излезе Националният фронт на Марин Льо Пен. Очевидно е, че там има сериозни проблеми вътре в самата партийна система и в начините за справяне с кризата.</p> <p>Марин льо Пен например е убедена, че ще сформира политическа група в новия Европейски парламент, като сочи за партнъори крайнодесните в Австрия, Холандия, фламандската крайна десница в Белгия и Северната лига в Италия. За сформиране на група в Европарламента са необходими минимум 25 депутати от най-малко 7 страни членки. От Дания отхвърлиха възможност за сътрудничество с френския &quot;Национален фронт&quot;. Самата Марин льо Пен изключваше партньорство с крайни партии като &bdquo;Атака&rdquo;. Не е невъзможно обаче някои от новите формации, които не са асоциирани към основните европейски политически партии, да се присъединят към &quot;Националния фронт&quot;. Според някои наблюдатели, колкото и невероятно да звучи, ако тя успее да сформира група, ще претендира за зам.- председателския пост на Европейската комисия. Обаче като се имат предвид идеите, които проповядват тези партии, сред които краен национализъм, подобни съюзи нямат изгледи за дълготрайно съществуване.</p> <p>За пръв път френски президент в лицето на Оланд е толкова непопулярен. И очевидно въпросът за националната идентичност, за републиката вълнува определена част от френските избиратели. И в този смисъл Никола Саркози още по време на своя мандат като президент заиграваше с тези понятия и залагаше много на тази карта. По време на кандидат-президентската кампания през 2012 г. той също беше на терена на Националния фронт, влезе в тяхната риторика, което пък доведе до неговата загуба. Защото крайно десните избиратели предпочетоха да си подкрепят Националния фронт. А дали ще продължи този твърд тон на конфигурации в страните - членки на Еврозоната, ще се види. Но може да се каже, че да, има такава вероятност. Ще има страни, които ще продължат по-нататъшното задълбочаване на интеграцията, и такива, които ще бъдат против това.</p> <p><strong>- На изборите комунистите в Европа взеха цели 47 места в Европарламента, а като се добавят евроскептиците и националистите, се получава интересна картина. Възможно ли е това да повлияе значително на Европейския съюз в обозримо бъдеще?</strong></p> <p>- Нека да е ясно, че отново най-голямата група, над 61 процента в Европейския парламент, отиват за двете политически партии &ndash; Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Заедно с Алианса на либералите и демократите (АЛД) те представляват трите основни политически фамилии. В този европейски парламент с най-голяма тежест е т.нар. Голяма коалиция между социалдемократите и християндемократите, като доста често заедно с тях гласуват и либералите. Това са и проевропейски настроените политически формации, които не подлагат на съмнение съществуването на Европейския съюз. Всяка от тези партии от Голямата коалиция обаче си има своята визия какво и как да бъде променено. Що се отнася до групата на Радикалната северна левица, тя е еврокритична, за разлика от крайната десница, по отношение на пазарния, неолибералния характер на икономиката и липсата на социално, както и някои непрозрачни практики. Но това не означава, че в определени моменти тя няма да гласува и да влиза в коалиции с тези три основни политически сили. Да не забравяме и групата на зелените, която леко се свива като численост, но също е критична към доста аспекти на сегашното състояние на ЕС. Те обаче не подлагат на съмнение съществуването на Европейския съюз. Независимо как ще бъдат конфигурирани отделните коалиции, остава тази най-голяма коалиция, която е проевропейска, за продължаване на европейската интеграция. И според анализите на специалисти, може би именно заради различните конфигурации, този парламент ще бъде по-динамичен, с доста по-оживени дебати, което ще допринесе да излезе от имиджа на една скучна бюрократична институция, в която технократи вземат решенията.</p> <p><strong>- Някои наричат резултатите от изборите във Великобритания &bdquo;тайфун&rdquo;, който показва, че в тази държава антиевропейските сили вземат превес. До какво ще доведе това?</strong></p> <p>- Великобритания винаги е имала по-особен статут и по-особено отношение към Европейския съюз. Действително беше много силен санкциониращият вот срещу консерваторите. Там на първо място излезе една антиевропейска формация. Може би сега на ниво национален политически елит има реорганизация на силите. Но имаше при гласуването на бюджета преди година отделни политици на европейско ниво, които поставиха под съмнение за включването на Великобритания в различни политики. Ще видим докъде ще доведе този вот за поведението на политическите сили в тази страна.</p> <p><strong>- У нас се получи обратното &ndash; повече или по-малко антиевропейски настроени партии с националистически характеристики отпаднаха от класацията на евровота. Как да си обясним това?</strong></p> <p>- Отпадането на &bdquo;Атака&rdquo; например е свързано с появата на партията &bdquo;България без цензура&rdquo;. За мен ББЦ е една популистка формация, която няма никакви социални корени. Чакаме да видим как двамата евродепутати на тази партия ще се ориентират в политическите фамилии на Европа и в позиционирането. Но за мен е налице нова формация, която по-скоро ще отиде към крайно десен популизъм и ще използва сходни обръщения и послания като &bdquo;Атака&rdquo;.</p> <p><strong>- Прави ли изключение България в контекста на Балканите, като се имат предвид резултатите от евровота в Гърция и Румъния?</strong></p> <p>- Не сме изключение, защото обща и за трите държави е ниската избирателна активност и силният наказателен вот срещу управляващите почти навсякъде. Управляващата партия у нас загуби доста от гласовете си, или не оправда очакванията, с които се яви на тези избори. Но, от друга страна, в числово изражение, БСП имат четирима евродепутати. Тоест не са сринати така, както видяхме това да се случва в Полша или в Унгария. В Румъния нямаше никакъв наказателен вот, там основната социалдемократическа партия, която е в управлението, спечели тези избори с най-голям брой евродепутати. В Румъния също имаше промени в управляващата коалиция (казвам &bdquo;също&rdquo; в скоби, защото у нас се говори, но все още няма промени в кабинета), имаше раздробяване на политическото пространство вдясно от центъра, имаше поява на нови политически актьори. Трябва да вземем предвид обаче цялостната ситуация в Румъния, където управляващите успяха да създадат, ако не бърз растеж, то поне усещане за такъв и очакване за подобряване на положението. Що се отнася до Гърция, трябва да си припомним, че това беше страната, подложена на най-строги мерки от страна на ЕС. Знаем, че 2012г. беше доста драматична за основните политически партии в Гърция, особено за ПАСОК, който просто е сринат, предвид доста скромния брой депутати, които изпраща в Европарламента. И като се има предвид твърде критичното отношение към традиционната ляво-центристка партия, основният печеливш е ляво-радикалната партия СИРИЗА. Те са силно критични към определени посоки на европейската интеграция, но не са антиевропейски настроени. Така че групата на радикалната левица беше засилена с гръцко участие.</p> <p><strong>- Дали този по-оживен диалог в Европарламента, както казахте, като следствие от сблъсъка с антиевропейските движения и тенденции, няма да се окажат &bdquo;добра новина&rdquo; за преодоляване на доста мудната бюрократична машина в Европа?</strong></p> <p>- Европейската интеграция никога не е била и няма как и да бъде нещо като един голям скок напред. Тя винаги е вървяла като един по-бавен процес, минаващ през много компромиси. Защото това е неизбежно между толкова държави с различни интереси. Общностите в Европейския съюз са минали през много кризи, но все пак са успели да устоят. Европейската интеграция се засилва след всяка криза. Сега въпросът е &ndash; отиваме ли към по-федерална Европа или си оставаме на това положение, което очевидно не позволява на институциите да бъдат ясни, ефикасни и бързи в отговорите на проблеми, които касаят цялата общност. Не мога да говоря от името на политиците, но ние трябва подкрепяме процесите на интеграция, защото това е добре както за общността, така и за България.</p> <p>&nbsp;</p>