![Не разрешиха на подсъдими по "Килърите" да говорят пред журналиста Явор Дачков](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Не разрешиха на подсъдими по "Килърите" да говорят пред журналиста Явор Дачков")
- 10 Sep 2020
- 82
- 14
В. "Галерия" продължава поредицата си за т.нар. дело „Килърите“. То бе измислено от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, за да бъде затворена устата на последните свидетели на криминалното минало на бившия премиер.
Трима от задържаните, които получиха ефективни присъди на първа инстанция - Петър Стоянов, Васил Костов и Янко Попов, знаят за сикаджийските връзки на Бойко Борисов, както и за отношенията му със Сретен Йосич, който излежава присъда в белградски затвор. Двама от тях - Петър Стоянов и Васил Костов, искат да дадат показания пред независими прокурор и съдия, а Костов дори написа писмо до в. „Галерия“.
<p> </p>
<p>Според него Бойко Борисов е вземал активно участие в търговията с наркотици и е пребивал и заплашвал хора по нареждане на Младен Михалев-Маджо. Засега никоя от компетентните институции не е взела официлно отношение по тези свидетелства. По-лошо: нито прокуратурата в Шумен, нито съ­дът са намерили за необходимо да проверят твърденията на тези хора, най-малкото да ги разпитат. Странно е, че прокурор Ася Петрова не е намерила за необходимо да разпита Сретен Йосич, въпреки че с неговото име започва обвинителният акт срещу набедените за килъри, който самата тя е писала.</p>
<p>В последния си брой в. "Галерия" разказва за друг подсъдим по това дело - Георги Вълев.</p>
<p><strong>Лъжесвидетели с криминално минало изпълняват поръчка на прокурор Ася Петрова</strong></p>
<p>Георги Вълев е осъден за подбудителство на две убийства - на търновския адвокат Петър Лупов и на шуменския бизнесмен (известна в миналото мут­ра) Румен Рачев. За разлика от споменатите трима, които имат свързваща нишка помежду си, а именно че са свидетели на криминалните дела на Борисов, името на Георги Вълев изглежда пришито към този процес. По всяка вероятност той е попаднал в него, защото се познава макар и бегло с Петър Стоянов-Сумиста покрай Федерацията по сумо.</p>
<p>Както вече казахме, Георги е нарочен от прокуратурата за поръчител, а Стоянов за организатор на двете убийства. И двамата получават доживотни присъди само и единствено въз основа на свидетелски показания, дадени от доказани лъжесвидетели или осъждани лица. И което е най-важното, без установени и подведени под наказателна отговорност физически извършители на съответните убийства. Прокуратурата така и не можа да отговори на основния въпрос за мотивите, които са накарали Вълев да поръча убийствата.</p>
<p>Той е имал делови отношения както с Лупов, така и с Рачев, които са приключили далеч преди да бъдат извършени убийствата. И на двамата Вълев е заплатил предварително договорен хонорар за извършени услуги по отношение на правен спор с вдовицата на Емил Кюлев Весела. Георги Вълев не е имал никакви проблеми с убитите, а Ася Петрова така и не можа да аргументира защо преуспяващ бизнесмен ще поръчва хора, с които не е имал нито какво да дели, от които не е имало какво да взима и на които не е дължал нищо. Той дори не е поддържал контакти с тях цели две години след преустановяване на деловите им отношения.</p>
<p>Още по-неправдоподобно звучи версията на прокуратурата за начина, по който това е станало. Обвинението и тук се базира само на свидетелски показания. Според двама от основните свидетели (ще им спестя имената, за да не усложнявам разказа) Георги Лупов е пращал на два пъти пари на Петър Стоянов по свои хора. Свидетелите твърдят, че единия път парите са взети лично от Стоянов на среща с пратениците в пловдивски хотел, а във втория случай негов човек му ги е занесъл лично в София, след като ги е получил в Луковит.</p>
<p>За малко ще се отклоня и ще спомена, че версията на прокуратурата за срещата в Луковит звучи абсурдно: според обвинението и неговите свидетели излиза, че пратеникът на поръчителя Вълев и пратеникът на организатора Стоянов се уговарят в София да се видят в Луковит, и то в единствения луксозен хотел в града, за да си предадат парите. Вместо да се уговорят за някое по-тихо местенце в покрайнините на столицата.</p>
<p>По-важното е, че свидетелските показания за тези срещи са опровергани напълно от документи, предоставени на съда от защитата на подсъдимите. От справка в граничен контрол става ясно, че Петър Стоянов не е бил в България по времето, посочено от свидетелите, и физически не е могъл да получи парите, уж пратени му от Георги Вълев. И в двата случая Сумиста е бил на турнири в Япония, САЩ и Европа, което на всичкото отгоре е отразено и документирано в спортните новини на българските медии.</p>
<p>Разбира се, прокуратурата не разполага нито с парите, нито с номерата на банкнотите, нито с пликовете, в които твърди, че са предадени, нито с пръстови отпечатъци от набедените за поръчители, организатори и изпълнители на престъпленията. На всичкото отгоре Ася Петрова е опровергана от самото МВР, според което Стоянов, който и в двата случая получава лично парите според версията на обвинението, се намира на няколко хиляди километра от България.</p>
<p>За съда това обаче не е годно доказателство. Той взема под внимание само показанията на свидетелите. Двама от тях са съдени за наркотици, и то като организирана престъпна група. Показателно в случая е, че след като казват каквото им е наредено, и двамата получават минимални условни присъди колкото да се оправдае задържането им в ареста, където са в една килия с Георги Вълев. Според техните показания той си е признал в килията, че е поръчал двете убийства.</p>
<p>Работата е там, че МВР е подслушвало със специални разузнавателни средства всичко, което Георги Вълев говори в килията, както и разговорите му по телефона с негови близки. Тези СРС-та показват обратното, че подсъдимият не само че не признава онова, в което го обвиняват, а енергично и много убедено говори за своята невинност. Думите му са документирани от подслуш­вателните устройства на МВР, но съдът взема за истина лъжливите показания на подставените свидетели, въпреки че записите на собствените им разговори с подсъдимия ги опровергават.</p>
<p>Съдът до такава степен сляпо се доверява на свидетелските показания и брани измислените версии на обвинението, че дори отказва на защитата елементарна проверка на фактите. Ярък пример в това отношение е исканият от адвокат Димитър Радев следствен експеримент, който е отхвърлен от съда. Според един от основните свидетели - уточнявам отново, че не използвам имена, за да не усложнявам разказа - подсъдимият Георги Лупов е пратил на Петър Стоянов 60 хил. лв. в плик. Свидетелят твърди, че пликът е бил средно голям, от онези, с които се пращат писма или документи, и го е описал подробно както в предварителните си показания, така и в съдебната зала. Тъй като обвинението не разполага нито с парите, нито с въпросния плик като доказателство, професор Радев е поискал да се провери дали такава сума може да бъде побрана в описания от свидетеля плик. Както вече казах­ме, съдът отказва да установи истинността дори на това елементарно и лесно проверимо твърдение.</p>
<p>Така неосъждани хора без криминална регистрация бяха осъдени единствено и само въз основа на свидетелски показания, дадени от хора с маса висящи дела или с влезли в сила присъди. Нещо повече - от обвинението не стават ясни мотивите за извършените престъпления, нито кой е техният физически извършител. И Георги Вълев, и Петър Стоянов, и Васил Костов, и останалите са осъдени като подбудители, поръчители, помагачи и всичко останало, без да е ясно кои са фактическите извършители на престъп­ленията и каква е тяхната връзка с подсъдимите по това дело.</p>
<p> </p>
<p><strong>Явор Дачков: Забраниха ми да се срещна с подсъдимите!</strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><img src="/uploads/editor/Pismo_Lukov.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Писмото на съдия Луков, с което отказва на журналиста Явор Дачков среща с подсъдимите</em></p>
<p>Съдия Димчо Луков, който е докладчик по така нареченото дело „Килърите“, отказа на Явор Дачков достъп до затворите в Бургас и Ловеч. Журналистът поиска да нап­рави интервюта с Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев, на които е наложена мярка задържане под стража.</p>
<p>Въп­реки че на първа инстанция те имат произнесени присъди, никой от тях все още не се води за осъден докато делото не приключи на трета инстанция. Интересът на „Галерия“ към подсъдимите по това дело бе провокиран от изя­веното им желание да разкажат факти за връзките на бившия премиер Бойко Борисов със Сретен Йосич, както и за участието му в международен трафик на наркотици.</p>
<p>Смятаме, че тази информация е важна и засяга всички български граждани, особено в контекста на предстоящите парламентарни избори.</p>
<p>Явор Дачков се обърна за разрешение първо към директора на затвора в Бургас, който прехвърли топката на прокуратурата и Министерството на правосъдието. След директна молба за достъп до подсъдимите към съдия Димчо Луков журналистът получи отговор от съда в Шумен.</p>
<p>Тъй като отказът на съдия Луков не е мотивиран, си позволяваме да публикуваме текс­та на член 91(1) от закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В него пише:</p>
<p>Чл. 91. (1) Лишените от свобода могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани от средствата за масово осведомяване само с тяхно съгласие.</p>
<p>(2) Лишените от свобода могат да подават молби и жалби до печатни и електронни медии и да се срещат с журналисти.</p>
<p>(3) Представителите на електронни и печатни медии могат да бъдат допускани в местата за лишаване от свобода и да провеждат интервюта с осъдени лица с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом.</p>
<p>(4) Отказите за достъп могат да се обжалват пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.</p>
<p>Вестник „Галерия“ продължава да настоява за публично изслушване на подсъдимите по делото „Килърите“ и подкрепя изявеното от тях желание да дадат свидетелски показания пред независим прокурор и съдия. Убедени сме, че прозрачността и достъпът до цялата информация по дело от такъв голям обществен интерес са задължителни, и призоваваме отговорните институции да ги осигурят.</p>
<p><em>Статията е публикувана в последния брой на в. "Галерия".</em></p>
