Морис Гурдо-Монтан: Време е европейците отново да разговарят с Путин

Морис Гурдо-Монтан: Време е европейците отново да разговарят с Путин

"Не можем да продължаваме да водим тази безкрайна война в Украйна, без да имаме политическа цел. От европейска гледна точка ние се стремим към справедлив и траен мир. Какво означава това в настоящата ситуация? Трябва да бъдем реалисти, без да се отказваме от принципите на независимост и суверенитет за Украйна. В консултация с тях. Руснаците смятат, че подкрепата, която оказваме на Украйна, ни поставя в положение на съвоюваща страна. Те не желаят да разговарят с нас, тъй като не виждат от наша страна никакъв жест, който да подсказва, че сме готови за диалог с тях. В даден момент ще трябва да се върнем към позиция, която не обрича украинския народ да се бори за това, което ние определяме като наши ценности. Трябва да ги подкрепим в процес, който им дава сила. Оттук и въпросът за гаранциите за сигурност, в който и ние трябва да се включим. Следователно дойде време европейците отново да разговарят с Владимир Путин", казва видният френски дипломат Морис Гурдо-Монтан, бивш съветник на Жак Ширак, в интервю за "Фигаро". Той е бил посланик на Франция в Япония, Великобритания, Германия и Китай и току-що публикува книгата си "Le Choc d’un monde imprévisible" - "Шокът от един непредсказуем свят". 

- САЩ и Русия искат нова архитектура на сигурността. Това не е ли преждевременно, предвид факта, че конфликтът в Украйна все още не е разрешен?

- Конфликтът в Украйна постави под въпрос сигурността в Европа, а в по-широк план – и в световен мащаб. Към днешна дата сигурност в Европа вече не съществува, а глобалната сигурност също е престанала да съществува, тъй като всички споразумения, постигнати по време на Студената война, са прекратени. Как може да бъде установен нов ред? Украйна е първият тест. Днес се наблюдава осъзнаване с установените контакти в Абу Даби. Засега всяка от страните остава на първоначалната си позиция. Започнаха със споразумение за размяна на военнопленници. Това отключи процес, който трябва да се развие по-нататък. Въпросите, свързани със споразуменията за сигурност, засягат не само САЩ, Русия и Украйна, но и Европа. Руснаците смятат позицията ни спрямо тях като квази-враждебна, че именно ние разпалваме огъня, за да гарантираме, че конфликтът ще се проточи. Въпреки това, американците си дават ясна сметка, че украинският въпрос не може да бъде решен без Европа.

Що се отнася до Украйна, руснаците настояват да запазят целия регион на Донбас, включително териториите, които все още не са завладели. Това обаче би означавало да преминат отвъд украинската укрепителна линия и да се приближат до Днепър – зона, която традиционно попада в руската сфера на влияние в региона. Щом се стигне до Днепър, пътят е напълно открит чак до Киев. Така че засега никой не прави териториални отстъпки. Самият Зеленски обаче загатна, че със съгласието на украинския народ – изразено чрез народно допитване – въпросът би могъл да бъде обсъден. Следователно, тук-там се появяват известни възможности. Другият въпрос засяга гаранциите за сигурност. Появи се идеята да се постигне споразумение в рамките на Съвета НАТО-Русия, което да уреди всички тези аспекти. Но Съветът НАТО-Русия е на практика мъртъв още от 2014 г.

В Анкоридж руснаците повдигнаха въпроса за получаване на гаранции за сигурност от страните от „Г-5“ (САЩ, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство), както и от Германия и Турция. По онова време ние не отговорихме на това предложение… На терен ситуацията става все по-тежка – налице са постоянни руски бомбардировки срещу енергийната инфраструктура и удари по обекти дълбоко в тила, както и атаки с дронове с голям обсег, предприети от украинците с подкрепата на европейски разузнавателни системи. Устойчиво ли е всичко това в дългосрочен план? Настъпва момент – това, което Клаузевиц нарича „кулминация на битката“, – в който войната на изтощение започва да дава своето отражение не само върху материалните и военните ресурси, но и върху моралните ресурси. 

- Стигнахме ли вече дотам, според Вас?

- Постепенно се приближаваме към това. Целта е да се запазят целостта, суверенитетът и независимостта на Украйна. При какви условия? Гаранциите за сигурност са абсолютно необходими. А от гледна точка на Русия това очевидно означава украински неутралитет: Украйна да не се присъединява към НАТО, както и на украинска територия да няма нито военни бази, нито военни учения.

- Настъпи ли моментът европейците отново да разговарят с Путин?

- Не можем да продължаваме да водим тази безкрайна война, без да имаме политическа цел. От европейска гледна точка ние се стремим към справедлив и траен мир. Какво означава това в настоящата ситуация? Трябва да бъдем реалисти, без да се отказваме от принципите на независимост и суверенитет за Украйна. В консултация с тях. Руснаците смятат, че подкрепата, която оказваме на Украйна, ни поставя в положение на съвоюваща страна. Те не желаят да разговарят с нас, тъй като не виждат от наша страна никакъв жест, който да подсказва, че сме готови за диалог с тях. В даден момент ще трябва да се върнем към позиция, която не обрича украинския народ да се бори за това, което ние определяме като наши ценности. Трябва да ги подкрепим в процес, който им дава сила. Оттук и въпросът за гаранциите за сигурност, в който и ние трябва да се включим. Следователно дойде време европейците отново да разговарят с Владимир Путин.

- Тъй като предстои Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин да се срещнат на срещите на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) и Г-20, някои се опасяват от нова Ялта. Основателен ли е този страх?

- Може да се опасяваме че това би могло да бъде нова Ялта – препратка към конференцията, на която светът бе разпределен между бъдещите победители във войната, сред които Сталин, Рузвелт и Чърчил, докато Франция остана извън преговорите. В случая въпросът е дали сме свидетели на нова Ялта, в която Европа отсъства. Лично аз не вярвам, че това ще се случи, тъй като всяка от трите големи сили предлага различни идеи. Руснаците и американците лансираха идеята за тристранна среща. Китайците не възразяват, тъй като това им позволява да се позиционират като велика сила – което е важно за Си Дзинпин с оглед на 21-вия национален конгрес на Комунистическата партия, който ще се проведе в края на следващата година.

Това, което интересува руснаците, е да се позиционират като равни на САЩ и Китай – статут, който те нямат в икономическо отношение, а единствено в ядрената сфера. От своя страна, китайците нямат желание да обсъждат ядрените въпроси, тъй като смятат, че техният арсенал от ядрени оръжия не е на едно ниво с този на американците или руснаците. Си Дзинпин също така няма желание да се замесва в украинския въпрос. Ако трите страни се срещнат, то ще бъде, за да избегнат обсъждането на въпроси, свързани с ядреното разоръжаване или ситуацията в Украйна. Дали ще говорят за Иран? Възможно е. Въпросите, свързани с енергетиката, както и проблемът с редкоземните елементи, почти сигурно ще бъдат обсъдени – също както и глобалните икономически баланси, по отношение на които тези три държави, предвид своите ресурси и ниво на развитие, имат какво да кажат.

- Що се отнася до китайско-американското съперничество, виждате ли възможност за трайно решение между Тръмп и Си?

- Никоя от двете страни няма интерес от конфликт. И двете имат интерес да продължат собственото си развитие. Затова и двете търсят онзи тесен път, по който може да се постигне споразумение. Това е споразумението, постигнато в края на октомври миналата година на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), в рамките на което китайската страна се ангажира да закупува американски селскостопански продукти и получи достъп до определени технологии, предоставени от американците. В замяна американската страна си осигури обещания, касаещи редкоземните елементи – ресурси, от които тя има крайна необходимост. Срокът на споразумението изтича. Срещата в Шънджън ще бъде третата поредна среща между Си Дзинпин и Тръмп. Впоследствие е предвидено двамата да се срещнат отново в рамките на Г-20 в Маями в края на годината. Всичко това са възможности за затвърждаване на споразумението.

Важно е да се види как китайците и американците ще продължат да утвърждават тези нови „стратегически отношения на конструктивна стабилност“. Това са просто думи, но те са много важни. Дипломацията се състои в създаването на контекст около думите, както и в насърчаването на обмена и усещането за баланс. Въпреки това смятам, че независимо от тези усилия, китайско-американското съперничество остава структурно и ще продължи дълго време. Ето защо е от съществено значение да се гарантира, че този баланс се поддържа постоянно. Съществуват трайни трудности при тълкуването на споразуменията, което подчертава необходимостта от непрекъснат диалог. 

По отношение на Тайван, от двете страни на Тихия океан е създадено звено за управление на кризи, което да осигури комуникация в случай на възникване на трудности. Това е ново развитие – възобновяване на военен диалог, какъвто досега не е съществувал. И двете страни правят всичко възможно, за да успокоята ситуацията максимално.

- В книгата си разглеждате как Иран се опълчи на САЩ. Това стратегическа промяна ли е, съпоставима с онова, което се случи при изтеглянето от Афганистан?

- От стратегическа гледна точка това е далеч по-значимо, това е промяна в стратегическите приоритети. Това поражда нови видове съюзи в сферата на сигурността: от едната страна – Турция, Саудитска Арабия, Катар и Пакистан; от другата – Израел, Обединените арабски емирства и Индия. Следователно се създават нови разделителни линии. Това е значимо и поради факта, че държави, противопоставящи се на Съединените щати, биха могли да стигнат до извода, че това всъщност е признание за слабост – че военната мощ не е достатъчна и че притежаването на преобладаваща военна сила не означава, че САЩ са прави. Това е истинска промяна – такава, която руснаците и китайците, съвсем естествено, ще вземат предвид в предстоящите преговори. Военната мощ е едно, икономическата мощ – друго, а технологичната мощ – трето.

- Пишете, че европейците излизат от обща анестезия. Могат ли да оцелеят в този свят на хищници?

- Европейците са разделени. Процедурите им за вземане на решения са изключително тромави. ЕС е един тежък и сложен механизъм. И все пак, европейците притежават и значителни силни страни: своя пазар, нивото на доходите си, както и факта, че регионът им се управлява от закона. Няма друга част на света, в която върховенството на закона да е развито в такава степен. Една правно регламентирана система може да бъде тромава, но предлага сигурност. Това позволява, в случай на спор, страните да продължат напред с ясно разбиране за собствената си позиция. За инвеститорите това е от съществено значение. И накрая, налице е фундаменталната рамка, въз основа на която тези държави се присъединиха към проекта „Европейски съюз“ – едно демократично начинание, обединено около ценности, до които всички тези народи достигнаха след безкрайни войни. Това е европейският мирен проект. Европа трябва да преодолее определена наивност и да развие стратегическо съзнание. Тя започва да прави това, именно защото осъзнава собствените си сили. Нужно е време; стартирани са различни инициативи – например за превъоръжаване – и така нататък.

- А на Европа ѝ липсва френско-германско лидерство…

- Днес проблемът произтича от асиметрията, съществуваща между Франция и Германия – слабостта на Франция и икономическите затруднения на Германия. Тази ситуация се усложнява допълнително от факта, че в определени слоеве на общественото мнение се наблюдава изключително силна антиевропейска неприязън. Европа е обвинявана за много от проблемите, пред които сме изправени днес. Такъв е случаят в Германия, където партията „Алтернатива за Германия“ иска да напусне Европа. Във Франция Националният сбор вече не се стреми към напускане на Европа, но позицията на партията спрямо нея остава доста двусмислена. Всички тези проблеми отслабват френско-германското партньорство, а оттам – и европейския проект. Предизборната кампания ще бъде от голямо значение, тъй като трябва да избегнем превръщането на Германия в изкупителна жертва за нашите трудности; вместо това тя следва да се разглежда като лост, който – стига да имаме волята – може да ни позволи да продължим напред.

Превод: "Гласове"

 

Коментари