Марияна Кукушева: "Орешарски е първият премиер на България, размахал пръст на големите търговски вериги"

<p><strong>- Госпожо Кукушева, кои са най-важните компоненти на добрия бизнес климат и доколко те са налице в момента в България?</strong></p> <p>- Добрият бизнес климат предполага развитие на конкурентна среда. Предполага уважение и защита на инвестициите в съответната икономика. В случая обаче особено внимание обръщам на българските инвестиции &ndash; защото в последните 23&ndash;24 години непрекъснато чуваме колко сме длъжни да осигурим пазарна среда за чуждите инвестиции. Какво правим с българските инвестиции? Какво правим с тези българи, които заложиха своя живот и бъдещето на поколенията си в името на това да са част от брутния вътрешен продукт на държавата, в името на това да създадат работни места, в името на това да печелят честно и конкурентно хляба си. Тази тема не съществува в българското пространство! Аз се учудвам как след толкова години няма нито един български политик, който да каже, че изключително държи на българските инвестиции.</p> <p><strong>- Какви са чуждите фирми инвеститорки у нас? На практика те слагат камък под &bdquo;каруцата&ldquo; на българските инвеститори.</strong></p> <p>- В обществото се насажда страх от отлива или навлизането на чужди инвестиции у нас? И той винаги е свързан с отлива или нашествието на чуждите инвестиции. В повечето случаи чуждите инвеститори се оказват или представители на офшорки, или представители на фирми, които нямат добро име в държавите, където са били преди това. Нужна ни е малко повече национална гордост, която да бъде обезпечена с предвидимост на ситуацията и гарантираност на бъдещето.</p> <p>Именно това представлява бизнес средата. Бизнесът в България не желае субсидии, политически чадъри и тем подобни защити. Бизнесът в България иска да бъде оставен да се развива на конкурентния пазар.</p> <p><strong>- Точно в тази връзка една от големите работодателски организации БСК, член на НСТС, представи своя пакет от мерки и предизвика недоволството на партньорите в лицето на профсъюзите и мнимото неодобрение на държавата. Как ще коментирате това?</strong></p> <p>- Това да си разбутаме къщичката, да изчистим собствената си къща, в България винаги предизвиква такава негативна вълна &ndash; подкрепяна от медиите &ndash; която не позволява мерките да бъдат въведени и нещата да бъдат докарани докрай. Основното и фрапиращо предложение на БСК беше свързано с промяната на Кодекса на труда. Много интересно защо Кодексът на труда се третира единствено като документ, който защитава само правата на заетите работни лица? Правата на работодателя обикновено са в графата &bdquo;задължения&ldquo; и нищо повече.</p> <p>Да не забравяме, че в този му вид Кодексът на труда е формиран през 1986 година. Толкова смешно отдавна, че картината е гротескна! България вече е част и от Европейския съюз, и от пазарното общество &ndash; колкото и да са изкривени някои аспекти на това пазарно общество.</p> <p>Няма как, като работодатели, да не се притесняваме, че по всички възможни начини можем да бъдем уязвими и осъдени от българския съд. Ако щете &ndash; да бъде упражнен върху нас натиск от политическа или държавна власт, защото сме уволнили един работник, от когото или не се нуждаем, или сме недоволни.</p> <p>Масова практика в България е при освобождаване на наети работни лица, включително и в държавния сектор, съдът да ги възстановява отново на работа. Кажете ми това не е ли правен, икономически и всякакъв абсурд? Кой освен работодателя може да прецени има ли нужда от дадено лице или няма? Кой, след като работодателят е инжектирал и гарантирал тези инвестиции по всички икономически и правни закони на съответната държава?</p> <p><strong>- Как стоят нещата в развитите европейски държави и в новопостъпилите в ЕС?</strong></p> <p>- Там такова нещо не съществува като правна норма. И отговорността на синдикатите е огромна &ndash; по колективни трудови договори, по професионално развитие, по обучение през целия живот&hellip; Говоря за отговорността за налагане на рестриктивни мерки по отношение на неизпълнението на задълженията на наемните работници.&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- Може ли да се каже, че у нас има някакво изкривяване, което реално деформира безработицата и защитава високата безработица?</strong></p> <p>- Да, определено. Особено младежката безработица. Българските работодатели все по-трудно намират млади хора, които имат мотивация да се учат и да израстват в професията. Масова практика е младите хора в България, получили своята диплома за висше образование, да търсят реализация най-вече на ниво &bdquo;началник&ldquo; и това ниво да им гарантира добър жизнен стандарт &ndash; без да се изисква от тях каквато и да било отговорност.</p> <p>Времето на социализма обаче свърши. Израстването в пазарно общество &ndash; особено в частния бизнес &ndash; предполага умения, качества и носене на отговорност. Няма работодател, инвеститор, който да делегира права на необучен и неотговорен служител &ndash; просто защото пазарът не позволява това.</p> <p><strong>- Една друга тема, която рядко се подхваща в контекста на икономиката и хвърлените на вятъра пари на данъкоплатците &ndash; тази за пенсионираните с решение на ТЕЛК българи. По статистика те са 700&nbsp;000 и взимат пенсии около 200 лева всеки. А аз лично не мога да приема това за реалистично. </strong></p> <p>- Темата със сигурност е много важна. 700&nbsp;000 пенсионери с решение на ТЕЛК &ndash; представяте ли си за какво става въпрос? Интересно защо трябва да чакаме Европейската комисия да ни санкционира, за да се престане с тази практика.</p> <p>Разбира се, че не всички тези хора са толкова болни, за да получават такъв тип инвалидни пенсии. По-скоро се съмнявам, че истински болните хора нямат такива удостоверения от ТЕЛК &ndash; те просто не могат да стигнат до тази комисия. Съществуват условия за безумна корупция!</p> <p>700&nbsp;000 души по 200 лева инвалидна пенсия &ndash; само тези пенсии струват месечно на държавата поне 140 млн. лева. Тези пари трябва да бъдат осигурени от всички нас, останалите.</p> <p><strong>- През февруари имаше среща на представители на бизнеса с изпълнителната власт. Вие тогава формулирахте няколко свои спешни очаквания от правителството. Например това кабинетът да започне подготовка за въвеждане на диференцирана ставка от 5% на ДДС за хляба и оттам на 10 основни хранителни продукта. Обяснихте, че съкратените приходи от диференцирания ДДС ще бъдат увеличени два пъти от повишената събираемост на данък общ доход и осигуровките на заетите. Какво се случи?</strong></p> <p>- Нашето основно искане беше за намаляване на ДДС на бързооборотните стоки &ndash; в случая на хляба. Тогава не се стигна до пряко задаване на въпроса, но г-н Орешарски обяви, че той е за единна ДДС ставка. С цялото ни уважение към неговата финансова експертност, ние продължаваме да мислим, че намаляването на ДДС на хляба и на десетте най-бързо оборотни стоки ще подобри платежоспособността на българите. Това е единственият начин да бъдат намалени крайните цени на продуктите. И това намаляване да се усети от джоба на потребителя.</p> <p>- <strong>Тогава казахте и че това е начинът да се ликвидира сивият сектор&hellip;</strong></p> <p>- Много правилно продължавате въпроса. Миналата седмица Институтът по пазарна икономика излезе с едно изследване, видите ли &ndash; през последните десет години големите хранителни вериги са внесли в държавата 1 милиард лева от ДДС. Благодарение на тях това се било случило. Ние няма да спорим дали благодарение на тях се е случило, или и без тях е щяло да се случи.</p> <p>Ние продължаваме да твърдим, а и държавата го признава &ndash; че има кражби на ДДС. 20% ДДС при храните вече е изключително рядко явление. Има го, но то е по-скоро изключение, отколкото практика.</p> <p>Тоест диференциацията на ДДС &ndash; особено в държавите, в които пазарната икономика предстои да заработи по всички правила на свободната конкуренция &ndash; изключително и само стимулира и намалява възможността за кражби на ДДС по веригата. Защото високата ДДС ставка предполага една голяма сума, която се преразпределя и обезпечава риска от кражбата на ДДС. &nbsp;</p> <p><strong>- Казвате, че е необходима намеса на държавата относно регистрацията в публичен регистър на превозните средства, които возят хляб и тестени изделия. Обяснете какво означава това?</strong></p> <p>- Това е тема, която засяга точно хлебопроизводството и сладкарството. Говорим за влизането в сила на европейски регламент от месец август 2013 година. В момента превозните средства, които превозват хляб и тестени изделия не са в регистър. Тоест държавата е забравила или забавила въвеждането на правила, които да гарантират безопасността на потребителя, от една страна, а от друга страна &ndash; да гарантират конкуренцията на белия бизнес.</p> <p>В момента хляб, закуски и сладкарски изделия могат да бъдат превозвани, ако щете, и с каруци. И никой няма право да санкционира превозвача или фирмата производител. Това е повече от смешно и жалко. Такова нещо няма в Турция, няма в съседна Македония, няма в Сърбия &ndash; визирам държави извън ЕС, които трябвало да ни догонват. &nbsp;</p> <p><strong>- Имате и друго искане: да се разпише забрана за връщане на хляб от търговския обект към производителя. Защо е нужно това и толкова ли е трудно да се направи?</strong></p> <p>- Изключително важно! И отново свързано с източването на ДДС. Между другото, като коментираме въпроса &ndash; има две търговски вериги, които вече не връщат хляб на своите доставчици. Тоест практиката е възможна. Защото, когато се връща хляб, той задължително се реализира на сивия пазар. Нали не си представяте, че ще се намери търговски обект, който ще приеме вчерашен хляб? Как се реализира на сивия пазар? Много просто &ndash; директно от моторното превозно средство или в нерегламентирани пазари и тържища в квартали на малограмотно и неплатежоспособно население. В така наречените малцинствени квартали.</p> <p>По сигнали, подадени от наши колеги, в момента там, където има връщане на хляб, той се реализира на пазара за някакви смешни двайсетина стотинки. Това не е пазарна политика, това е затваряне на очите, от което следва само едно: увеличаване на сивия сектор.</p> <p><strong>- До този момент правителството не е реагирало по въпросите, които изброяваме, така ли?</strong></p> <p>- Въпросът за ДДС е разискван на няколко пъти и имаме категоричното мнение на премиера, че той е за единна ДДС ставка. Сигурно има своите разчети. Но ние живеем в динамично време &ndash; защо да не очакваме да се случи по-доброто?</p> <p>По въпроса за моторните превозни средства и за връщането на хляб. Това не е заложено в закона за храните, но може да се реши с поднормативни актове, с една заповед или наредба, изготвена от министъра на земеделието и храните, както и на Агенцията по безопасност и контрол на храните. Не е толкова трудно!</p> <p><strong>- Какви промени в Закона за защита на конкуренцията би трябвало да се случат, за да не се позволява на търговските вериги да извиват ръцете на българските производители?</strong></p> <p>- Изключително актуална тема! Измененията и допълненията в Закона за защита на конкуренцията са на дневен ред още отпреди 4 години, когато един след друг започнаха да отпадат български доставчици, да бъдат обявявани в несъстоятелност &ndash; и то точно фирми, които са направили огромни инвестиции и залогът при тях е огромен.</p> <p>Порочната практика да се търсят все повече, все нови и нови отстъпки доведе дотам, че седем големи хлебозавода прекратиха производството си. Те имаха огромни инвестиции и немалко заети работни места &ndash; доколкото си спомням, в рамките на 1800 души.</p> <p>Тази картина не се отнася обаче само и единствено до хлебопроизводството. Тя засяга цялата преработвателна промишленост на България &ndash; няма какво да се лъжем, основни доставчици в търговските вериги са производителите на бързооборотни стоки. Между тях са храните и стоките от ниския ценови клас.</p> <p>В момента има една статистика, която коментира, че 78% от стоките в хипермаркетите били произведени в България. Това обаче не се отнася за стоките като цяло, а именно за храните в ниския ценови план. А това е така, защото няма фирма извън България, която да бъде доставчик на тези търговски вериги при условията към българския доставчик.</p> <p>Търговската отстъпка, която обикновено се гони, е до 20&ndash;25% от доставната цена на един продукт. А с оглед на конюнктурата на пазара в момента доставната цена е толкова ниска, че почти достига до себестойността на продукта &ndash; един процент над себестойността&hellip;</p> <p><strong>- Доколкото знам, продажбата под себестойност е абсолютно забранена в цял свят.</strong></p> <p>- Абсолютно! Забранена е от конкурентното право в цял свят. В Америка за продажба под себестойност се лежи в затвора. Това е много важно да го обясним! Освен 20&ndash;30% търговска отстъпка върху определения продукт се слагат още до 40% търговска надценка. Колко става? 70%.</p> <p>Тъй като търговските вериги нарушават българското законодателство &ndash; и то рецидивно го нарушават &ndash; като не публикуват на страницата на търговския регистър своите отчети и баланси. Никой не е наясно колко е тяхната печалба и за какво се ползват тези 40%.</p> <p>Пазарът в България става все по-стагниран заради ниската платежоспособност на хората, политиците водят политика на все по-ниски доходи и всички усещаме това. Има все по-голяма непредвидимост, все по-голяма несигурност. И въпросът вече не опира до политическото ръководство на една държава. Оказва се, че няма кой и как да влияе върху тази политика. Единствената стъпка, която правим в това отношение, е промяната в определението за &bdquo;значителна пазарна сила&ldquo;. Това предстои да бъде разглеждано най-подробно &ndash; внесено е и е качено на сайта на НС.</p> <p>Но по принцип &bdquo;значителна пазарна сила&ldquo; имат предприятия или група от предприятия, които държат над 30% от пазара. Това определение тревожи изключително много търговските вериги в България и те започват да зомбират, да оказват натиск в медийното пространство, че цените на продуктите щели да бъдат покачени. Такова нещо няма как да се случи!</p> <p>Покачването на едни цени по начина, по който това се е случило във Франция например, е невъзможно за българския пазар &ndash; защото българската икономика се развива по съвсем различен начин. Или по-скоро е в точка на замръзване &ndash; не се развива, за разлика от икономиката на една Франция.</p> <p>У нас при все по-ниските цени потреблението продължава да се свива. Има голяма истина в едно наше предложение &ndash; на хлебопроизводителите и пекарите в България &ndash; отправено към ръководството на държавата, което засега не е прието. Пак казвам, става дума за редукция на ДДС ставката на бързооборотните храни, в частност тестените и сладкарските изделия.</p> <p>Ако техният ДДС бъде свален до 10%, българският потребител пряко ще усети това намаление. Засега обаче нямаме разбиране по този въпрос. Казвам засега и не преставам да вярвам, че това ще се случи.</p> <p><strong>- От гледна точка на хората, които представлявате, как оценявате почти годишното управление на кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo;?</strong></p> <p>- Бих си позволила да кажа, че което и политическо и държавно ръководство да бъде на власт, ситуацията в държавата е толкова тревожна, че то трябва да взема националноотговорни решения, така че наистина да подобри бизнес средата. Да увеличи възможностите за развитие на стопанската инициатива, да създаде стимули за откриване на нови и нови работни места. Да направи така, че НСТС да заработи по модерния маниер на партниране с държавата, да излезе от статуквото. Който и да е на власт, този процес няма да бъде безболезнен за него.</p> <p>Що се отнася лично до премиера Пламен Орешарски, категорично трябва да му се признае, че той е първият министър-председател, който размаха пръст на големите търговски вериги и дава индикации, че няма да спре дотук.</p> <p>Ако говорим за цялото правителство и парламента, фактът, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията мина на първо четене и тече 14-дневният срок за приемането му, доказва, че има воля да бъде направено нещо.</p> <p><strong>- Как беше подготвян този законопроект?</strong></p> <p>- Този законопроект беше подготвян много интензивно през последните три години &ndash; от българските преработватели и българските доставчици. Най-голяма амбиция и ангажираност това да се случи има съюзът &bdquo;Произведено в България&ldquo; &ndash; една работодателска организация, която обедини в структурите си представителите на малкия и средния бизнес, българските инвеститори, които са заложили своя живот в България, както и бъдещето на децата си.</p> <p><strong>- В какво точно се изразява смисълът на т.нар. &bdquo;тристранен диалог&ldquo;, смисълът на НСТС? Питам ви за съвсем конкретните му проекции върху хлебопроизводителите и сладкарите.</strong></p> <p>- Решенията на Тристранката не касаят пряко хлебопроизводството и сладкарството и неговото развитие. Те обаче засягат абсолютно пряко всеки български работодател, защото точно в НСТС се вземат стратегическите решения, определя се посоката и визията за развитие на българската икономика и българското общество като цяло.</p> <p>Защото точно Тристранката е мястото, където държавата комуникира с големите работодателски организации и профсъюзите. Въпросът е да не наклоняваме везните в посока само на защита на наетите работници и да пренебрегваме и минимализираме риска, който всеки стопански субект, инвестиращ в даден бизнес, поема. Говорим най-вече за българския инвеститор. Защото той се развива при много по-тежки условия от всеки друг инвеститор в ЕС.</p> <p>Българският инвеститор в най-добрия случай плаща два пъти по-големи лихви за своите кредити. Лишен е от правото да ползва почасов труд. За да съкрати работни места, българският инвеститор трябва да пита Инспекцията по труда &ndash; забележете, това е държавна институция. Защо, от къде на къде? Българският инвеститор е този, който обикновено е под дулото на общественото мнение, включително и на медиите. Българският инвеститор е този, който, заробвайки себе си и бъдещето на децата си, носи цялата отговорност да се прави нещо в България.</p>