- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 71
- 15
„Многогодишните ми наблюдения върху българските „сценарии”, „планове” и „брилянтни схеми” категорично показват, че зад тях стои преди всичко глупост и мързел, а понякога като по-тайна цел и тройка кебапчета с гарнитура... и нищо повече!“ Това каза в интервю за ГЛАСОВЕ социологът и директор на агенция „Медиана“ Кольо Колев. По въпроса за странното понякога поведение на държавния глава експертът коментира: „Плевнелиев болезнено ми напомня за моите деца като малки. Те много обичаха да нахлузват моите или на майка си обувки и важно да пристъпват. Просто Росен Плевнелиев е „влязъл в много големи обувки”, които очевидно не са за него – по неговите възможности и капацитет. Засега няма категоричен мотив за искане за отстраняването му, но колкото по-бързо това стане, толкова по-добре и за страната, и за самия него!“
<p><strong>- Как коментирате скандала, който се разрази с присвояването на лични данни за регистриране на партии и коалиции в ЦИК?</strong></p>
<p>- Накратко – балкански нрави! Обикновена българска хитрушковщина, мързел и мърльовщина. Но нищо „политическо” извън това.</p>
<p><strong>- Не възниква ли въпросът защо е нужно изобщо да се правят подписки както за участие в избори, така и за референдуми, при положение че няма проблем в тях да се впишат данните на всеки един от нас?</strong></p>
<p>- Естествено възниква! Но все пак смятам, че те са нужни. Това е своеобразен филтър за сериозността, за популярността на определена партия или идея за референдум. В противен случай ще ни заливат „партии файтони” и персони, мечтаещи за своите 5 минути медийно време и внимание.</p>
<p>Намаляването на изискуемия брой „подписи” сега доведе и до това необичайно стълпотворение от кандидати за евродепутати. И изборите ще покажат както тяхната несъстоятелност, така и несъстоятелността на периодично надигащия се крясък „мажоритарни избори!”</p>
<p>Друг е въпросът, че трябва да се направи система за санкциониране на злоупотреби и обратно известяване на „далите подписа си” за определена партия, инициатива и пр. Това не е толкова сложно и скъпо.</p>
<p><strong>- Нямате ли усещането, че зад този скандал стои някакъв сценарий за отклоняване на вниманието от някакъв много по-важен въпрос на деня?</strong></p>
<p>- Винаги когато започват да се спрягат идеи за сценарии, планове и прочие сложни завери, се сещам за гениалното прозрение в стиховете на Шилер – „Пред глупостта безсилни са самите богове и напразно с нея те се борят!”. Многогодишните ми наблюдения върху българските „сценарии”, „планове” и „брилянтни схеми” категорично показват, че зад тях стои преди всичко глупост и мързел, а понякога като по-тайна цел и тройка кебапчета с гарнитура... и нищо повече!</p>
<p><strong>- Кои са най-важните въпроси, които трябва да се дискутират в този момент вместо някакви измислени „скандали“?</strong></p>
<p>- Разбира се, основният въпрос – накъде отива Европа? Отива ли въобще някъде, или се влачи по течението? Украинската криза също поставя допълнително въпроси за взаимоотношенията Русия, САЩ, НАТО и ЕС. Къде сме ние във всичко това? Удовлетворява ли ни позицията на „прилепала” на големите хищници, или искаме и можем да постигнем друга позиция.</p>
<p><strong>- Кандидатът за евродепутат и специалист по проблемите на избирателните системи Румяна Угърчинска отстоява тезата, че ЦИК е излишно и вредно звено в изборната верига, давайки за пример Франция, където такава институция изобщо липсва. Вашето мнение?</strong></p>
<p>- Определено не споделям това. ЦИК е излишно и вредно звено в изборната верига единствено когато е политически подчинено на определена партия. Смятам, че настоящата ЦИК въпреки политически инспирираните скандали и дебелашката и тъпа намеса на президента дава позитивни индикации. Мога да спомена поне двама членове на ЦИК, за които съм сигурен, че няма да продадат съвестта си на партиите, които са ги номинирали. А това не е малко!</p>
<p><strong>- Нека се обърнем към предстоящите евроизбори. Последните прогнози на „Медиана” от края на март са, че ако те бяха сега, партийната конфигурация ще е следната: БСП – 21,9%. ГЕРБ са с 19,6 на сто, ДПС – 8,8%, ББЦ – 7%; НФСБ – 4%, Реформаторският блок – 3,8 на сто, АБВ – 3,7%, а „Атака” – 2,5%. Коментарът ви на тази социологическа картина?</strong></p>
<p>- Относителен паритет между първите две политически формации. Залогът тук е или реанимация на ГЕРБ, или неговото постепенно изчезване. АБВ на Първанов подаде кислородната маска на ГЕРБ и събуди надеждите за реанимация (въпреки че по този начин и Първанов, и Калфин извършиха политическо самоубийство). Възможна е появата на двама нови политически играчи – ББЦ и НФСБ, но това едва ли ще промени на този етап политическата картина (и политическата нестабилност) в страната.</p>
<p>Замяната на една националистическа партия с друга или намаляването на влиянието на ДПС, за сметка на увеличаването на това на ББЦ, едва ли може да се нарече кардинална промяна. Също така изглежда все по-очевидно, че без разпада на ГЕРБ едва ли ще можем да наблюдаваме създаването на нормална дясна партия в страната.</p>
<p><strong>- „Много политици силно надценяват това, което се нарича рейтинг. Те си мислят, че това има пряко отношение към тяхното политическо присъствие.” Пояснете, моля ви, тази своя мисъл, проектирана върху предстоящите избори.</strong></p>
<p>- Това, което се нарича „рейтинг”, често не е оценка на личността. „Президент”, „премиер” има висок рейтинг не толкова и не само заради личността, която е в тази институция, а заради самата институция („голяма работа”; „голям човек”). Като правило най-висок рейтинг има този, който не пречи на „нашите” – който се харесва и на едните, и на другите.</p>
<p>Но когато става дума за избори, избирателите се строяват зад „нашите” и този с високия рейтинг изведнъж се оказва от два стола, та на земята. Никой не тръгва след него! Затова и да разчиташ на рейтинг си е много измамно и опасно за един политик.</p>
<p><strong>- Защо смятате, че ГЕРБ разпознава Първанов като „наше момче, което ни върши работа“?</strong></p>
<p>- Просто защото им свърши работа! ГЕРБ ерозираше, полека-лека се разпадаше след загубата на властта. И това е естествено. Това не е идеологическа партия, сплотена от идеи, а партия, споявана от властта. А власт няма и не се провижда на хоризонта – протестите около Пеевски заглъхваха, Орешарски направи първите си разумни ходове, студентските окупации се изродиха във фарс... Просто никаква надежда за ГЕРБ... И тогава Първанов се появи и им даде надежда – ще ги сцепя отвътре! И ГЕРБ живна.</p>
<p><strong>- Каква е политическата роля, какъв ще бъде политическият ефект от явлението АБВ?</strong></p>
<p>- Те имат достатъчно възможност да навредят на БСП (да дадат „победа” на Бойко Борисов, макар и с един глас над БСП), но нямат сили да спечелят. Най-вероятно това ще е лебедовата песен на Георги Първанов. По-дълготрайният политически ефект може да бъде временна реанимация на ГЕРБ и във връзка с това – продължаване на агонията по раждането на новата, нормална политическа десница.</p>
<p><strong>- Казвате, че Бареков успява да играе харизмата на ранния Бойко Борисов и радикализма на Волен Сидеров – което очевидно импонира на значителна част от избирателите. Не е ли Бареков – въпреки шума, който вдига около себе си и процентите, които събира формацията му „България без цензура“ – поредната политическа еднодневка?</strong></p>
<p>- Напълно е възможно да се окаже и еднодневка. Но политическите партии са като децата. Уж ги ваксинираш, напътстваш, даваш им джобни пари, контролираш... пък в един момент те хукват нанякъде! Някои свършват зле, други се продават за жълти стотинки, намират си нови кумири и се препродават. Но преди да видиш финала, е трудно да съдиш.</p>
<p><strong>- Не криете отрицателното си отношение към президента Плевнелиев. Напоследък, а и не само, поведението му е доста разностранно, меко казано. Например изявлението му, че Русия може да „окупира България подобно на Крим“. Нерядко, макар и неофициално, се говори за импийчмънт на държавния глава. Вие как бихте коментирали неговите ходове в международен и вътрешнополитически план и смятате ли, че има основания за отстраняването му?</strong></p>
<p>- Президентът Плевнелиев болезнено ми напомня за моите деца като малки. Те много обичаха да нахлузват моите или на майка си обувки и важно (и смешно) да пристъпват, правейки се на големи. Просто Росен Плевнелиев е „влязъл в много големи обувки”, които очевидно не са за него – по неговите възможности и капацитет. Понякога имам чувството, че и той самият го разбира и се измъчва от наложената му позиция. Засега няма категоричен мотив за искане за отстраняването му, но колкото по-бързо това стане, толкова по-добре и за страната, и за самия него!</p>
<p><strong>- И последно. Евроизборите минават. Получават се някакви резултати, близки до тези, които прогнозирате. Какво следва през политическото лято и политическата есен на България? </strong></p>
<p>- Вероятно трудно ще се разминем без предсрочни парламентарни избори. Политическата конфигурация в парламента е такава, че не гарантира нормалното му функциониране. Въпросът е кога? Дали тази година или догодина... Трудно е да се предвиди! Още по-трудно е да се предвиди дали едни потенциални предсрочни избори ще решат въпроса с политическата нестабилност в страната, или ще ни очаква нов цикъл на политическа нестабилност.</p>
<p>Докато уличната простащина, арогантност, тъпота и озлобление не напуснат парламента, това е малко вероятно. Докато партиите не се научат, че имат опоненти, а не „врагове”, това също е малко вероятно. Докато политиците копират крясъка на улицата и хейтърите по форумите, а не водят хората – също! Така че, ако трябва да отговоря накратко на „Какво следва?”, вероятно – нищо оптимистично! Вероятно – продължаващо тържество на ирационалността! </p>
