- 10 Sep 2020
- 31
- 5
"Масовите протести в България може би са тест за националната демокрация, но в Европа те печелят официална подкрепа.През последните няколко години милиони гневни граждани, по-специално млади, добре образовани и мобилизирани чрез социалните медии хора, окупираха площади в страни, които иначе са толкова различни, като САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, искайки не само смяна на правителството, но и различен начин на управление", коментира политологът Иван Кръстев пред британския вестник "Гардиън".
<p>Според него, всички тези протестни движения имат общо в това, че не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита.</p>
<p>"Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не породиха нито нова идеология, нито харизматични лидери. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати", посочва Кръстев.</p>
<p>"Накратко глобалните протести не са израз на онова, което Вацлав Хавел нарече "властта на безвластните", а демонстрират объркването на овластените", коментира Кръстев.</p>
<p>"В аналите на глобалното протестно движение България играе специална роля. Страната е класически пример на всичко, което не е наред с демокрацията - корупция, нефункциониращи институции и обществена апатия.</p>
<p>Страната е обаче и учебникарски пример, че демокрацията си остава нашата най-добра надежда с нейния потенциал да мобилизира гражданската енергия и да позволи на хората мирно да свалят правителства, които трябва да си отидат".</p>
<p>Кръстев припомня предишните протести срещу кабинета на Бойко Борисов, оставката му, изборите, назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС, което постави началото на новата протестна вълна.</p>
<p>"На какво ни учат летните протести в София по отношение на "революцията на глобалната средна класа".</p>
<p>На първо място, че след повече от 40 дни на протести множеството по улиците на София впечатлява чуждите кореспонденти, но не трогва българското правителство.</p>
<p>Второ, в ерата на Фейсбук градската средна класа рискува да остане политически изолирана, неспособна да достигне останалите социални групи.</p>
<p>И трето, готовността на правителството да използва сила срещу протестиращите е пропорционална на активната обществена подкрепа, която то може да мобилизира", посочва Кръстев.</p>
<p>"В Турция полицията беше способна да смаже с твърда ръка протестите, защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган можеше да събере стотици хиляди хора в своя подкрепа. В България контрапротестите така и не успяха да съберат повече от 300 души. Финалната поука от протестите, довели до изборите по-рано тази година, е, че народните протести могат да променят почти всичко, но не и начина, по който народът гласува.</p>
<p>Ако протестите не излъчат политически алтернативи, които народът да е готов да подкрепи, то те са обречени да останат обикновени мимолетни епизоди, за които някой ден участниците в тях ще си спомнят с носталгия.</p>
<p>Но дори и проваляйки се, протестите, успяват.</p>
<p>Последното допитване до общественото мнение посочва, че след почти два месеца на протести българската подкрепа за демокрацията и за ЕС се е повишила.</p>
<p>А именно позицията на Брюксел и на по-големите европейски столици кара протестите в България да изпъкват на фона на сегашната протестна вълна в Европа.</p>
<p>В България, противно на бюрократичните си инстинкти, официална Европа застана на страната на протестиращите, а не на страната на елита.</p>
<p>Посланиците на Франция и Германия написаха съвместна статия, в която разкритикуваха остро политическия модел, въплъщаван от правителството и практикуван и от предишните кабинети.</p>
<p>А европейската комисарка по правосъдието Вивиан Рединг дойде в София и направи онова, което премиерът така и не стори - разговаря с народа", посочва още Кръстев.</p>
