- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 13 Май 2026
- 1423
- 11
Явор Дачков разговаря с енергийния експерт и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски за абсурдите в Зелената сделка, бъдещето на въглищните централи, бизнеса с въглеродните квоти, ядрената енергетика и „Топлофикация София“. Разговорът е записан на 12 май 2026 г. в Ехо Медия Студио.
България се е превърнала в разграден двор за инвестиции във ВЕИ, особено във фотоволтаици, което е опасно за системата. Европа налага пълна либерализация на възобновяемите енергийни източници, без да отчита влиянието върху енергийната сигурност. Въглищната система категорично не е без бъдеще, но страната е пропуснала да защити въглищните комплекси като ключови за енергийната сигурност. ТЕЦ-овете работят на загуба, защото плащат глоби за това, че работят, а въглеродните квоти са измислени, за да убият централите и да финансират зелените. Големите фотоволтаици не са енергийна сигурност, защото нямат „въртящ момент“ и при големи смущения могат да доведат до изключване на цели райони.
Още акценти:
Зелената утопия на Брюксел налага правила, регулации и ограничения, без да отчита достатъчно енергийната сигурност. Това води до загуби за традиционната енергетика и до натиск върху въглищните централи.
България е пропуснала още през 2018 г. да защити въглищните комплекси чрез механизъм за капацитет, както е направила Полша. Сега трябва да се отиде в Европа с ясна доктрина, че част от въглищните мощности са необходими като горещ резерв за енергийната сигурност.
ТЕЦ „Бобов дол“ трябва да се съхрани, защото е ключов за енергийната сигурност на столицата. Основният електропровод за захранване на София идва от подстанцията на централата - нещо, за което почти не се говори.
Големите единични фотоволтаични мощности са опасни, защото могат да доведат до изключване на цели райони, както се случи в Испания. Зелената енергия трябва да се развива по покривите на хората и в енергийни общности, а не като огромни „зелени заводи“.
„Топлофикация София“ е с управленски модел от Априлския пленум от 1956 г. и трябва да мине към когенерационни централи, които произвеждат едновременно ток и топлина. Дружеството не може повече да бъде само общинско дружество, а трябва да бъде преструктурирано и да влезе в БЕХ. Необходим е пазарен модел, при който производството на топлинна енергия става прозрачно, с конкуренция и търгове, вместо с допотопно централизирано управление.
