Хосе Мануел Фахардо: Европа се нуждае от здрава доза пеницилин, козметиката не върши работа

<p>&nbsp;</p> <p><strong>-</strong><strong>&bdquo;За каква Европа мечтаем? Алтернативи на неолибералния модел в полето на културата и образованието&ldquo;.</strong> <strong>Това бе темата на конференцията, организирана от кандидата за евродепутат Достена Лаверн. Вие бяхте един от гостите й. За каква Европа мечтаете вие, г-н Фахардо &ndash; като начало, с няколко изречения.</strong></p> <p>- За Европа, която ще се върне в ръцете на гражданите.</p> <p><strong>-Разкажете за себе си, за книгите, които сте написал.</strong></p> <p>-Аз съм писател журналист. Това значи, че моята работа има две различни измерения. Пиша романи, но също така и исторически есета. В различните си книги се занимавам с различни теми, с различни сюжети. Например, участието на испанците във Френската революция. Пиша биографии на интересни личности. Героите ми са стари пирати, инквизитори, революционери, хора на изкуството, тласнати до границата на лудостта.</p> <p>Написал съм и трилогия за евреите в Испания, които са продължили да практикуват своята култура &ndash; малко дисидентски, скрито&hellip; Имам романи за един баски терорист, за емигрантите в Париж от различни националности. С толкова много различни сюжети се занимавам, нямам една единствена тема&hellip; Човек може да си каже, че съм малко луд.</p> <p>Но всъщност всичките тези романи се въртят около една идея &ndash; 20 години се опитвам да разсъждавам върху сърцевината на проблема за модерността. Върху това, какво е модерността за мен &ndash; за пространството на свободата, как можем да съберем в едно свободата и равенството; какво е мястото, което даваме на другия, на различния; докъде ни е позволено да стигнем в търсене на собственото си щастие.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>-Защо смятате, че са нужни алтернативи на неолибералния модел в областта на културата и образованието? Конкретизирайте, моля ви.</strong></p> <p>- Ще започна с това, че икономическата криза, в която живеем в момента, е резултат&nbsp; на този неолиберален модел. Говорим за криза, която ощетява гражданите и открива много възможности пред неолибералите. Трябва да открием логиката на този процес, защото той има страшни последствия върху онова, което би ни позволило да създадем едно по-демократично общество. Сегашният неолиберален модел удря директно по демокрацията.</p> <p>Удря върху обществената сфера на гражданските права, която позволява да имаме здравеопазване, образование, култура. Всичко това се трансформира в свят на привилегии за една малцинствена общност &ndash; нещо, с което просто трябва да се преборим.</p> <p><strong>- Защо решихте, че за вас е важно да дойдете в София и да се включите в дискусията, да бъдете в центъра на вниманието ѝ?</strong></p> <p>- Има две причини. Първата и най-важната е, че познавам Достена Лаверн от много години. Освен че сме приятели, аз я уважавам като блестящ интелектуалец с ясни идеи, готов да ги отстоява. Никога не съм я виждал да отстоява каузи в името на собствените си интереси.</p> <p>И тъй като ми се струва, че имаме твърде много политици, защитаващи именно личните си интереси, не е зле да подкрепим някого, който застава зад интересите на обществото, на обикновените хора.</p> <p>Другата причина е, че наистина вярвам във бъдещето на една обединена Европа. Единствения път, по който можем да постигнем това, е да задълбочим връзките между европейските народи. Винаги, когато са ме канили да участвам в международни форуми, съм правил всичко възможно да се запозная с повече хора от повече държави. Голямото ми желание е да обменям чувства и мисли с моите европейски съграждани.</p> <p>- <strong>По време на дебата подчертахте, че ако &ndash; цитирам, &bdquo;изберем лоши показатели за измерване, политиките също ще бъдат много отрицателни&ldquo;. Пояснете, моля ви, какво точно имате предвид.</strong></p> <p>-Много често политиката ни се представя като резултат от технически параметри. Тоест, можем да направим това или онова заради тези или онези технически параметри &ndash; защото статистиката и цифрите показват, че това е единственото възможно решение. Проблемът обаче е, че тези статистики и цифри са резултат на прилагането на неслучайни инструменти за измерване.</p> <p>Например, ако за да измерим степента на богатство на едно общество, изберем за критерий количеството на продадените за една година коли, е едно. Съвсем друго е, ако показателят ни е да речем, броят на студентите в университетите и какво е качеството на тяхното обучение.</p> <p>За да резюмираме &ndash; важно е с какво измерваме богатството на обществото: с количеството коли или с броя студенти и качеството на образованието им. Ако критерият са колите, значи трябва да продаваме още повече коли. Ако обаче той е нивото на образование, значи трябва да инвестираме в образованието.</p> <p>Така, че &ndash; ако вземем този конкретен пример &ndash; начинът, по който измерваме социалната реалност, води до адекватните решения и политики. Аз предлагам да променим досегашните критерии и към техническите и икономически измерения да прибавим на по-челно място такива, които са свързани с културата, образованието, здравеопазването, начина на живот като цяло. Или казано с една дума &ndash; това, което аз наричам щастието.</p> <p><strong>- </strong><strong>Самият вие казвате, че живеем в условия на дива икономика. Ние в България минаваме през &bdquo;дивия&ldquo; капитализъм вече 25 години. Как левите политики биха променили това?</strong></p> <p>- Не е лесно. За съжаление тази криза доведе до почти дефинитивна интернационализация на неолибералния модел. Ножът, който вече е забит в гърба на гражданите, е атлантическото споразумение между САЩ и Европа. Ако то бъде прието в предлагания вид, европейските ни общества ще бъдат потопени в една дефинитивна варваризация.</p> <p>Какво могат да направят левите? На първо място те трябва да се отдалечат от неолибералната логика. Защото немалка част от европейската левица смята, че нещата биха се подобрили с козметични промени на модела, за който говоря &ndash; неолибералния социален модел.</p> <p>Моето мнение е, че щом веднъж сме ранени, заболели &ndash; трябва да се лекуваме в дълбочина, с пеницилин. Другият начин е да почистим раната отгоре лекичко и да я покрием &ndash; и като резултат да се уповаваме на надеждата, че раната няма да се инфектира. Образно казано, оръжието на лявото трябва да бъде антибиотикът &ndash; като противоотрова и истинско лекарство, а не козметично средство. Сегашният модел на управление трябва да се промени дълбочинно, из основи. Това ще означава най-сетне да приемем, че определени области от социалната реалност никога не бива да се измерват само с икономически критерии, с критерии на печалбата.</p> <p>Например, да твърдим, че здравеопазването може да бъде рентабилно, е безумие. Абсурд! Това просто е невъзможно. То води само до загубване на правата на гражданите в тази област. И смятам, че левите партии трябва да спрат този пагубен процес и да защитят инвестициите в обществения сектор. Затова трябва да бъдат обезглавени последните богове на дълговата криза, на дълга.</p> <p><strong>- Как изглежда България, гледана от Испания?</strong></p> <p>-Много отдалечена в някакъв смисъл и много подобна на други държави. Много различен е начинът ви на писане &ndash; кирилицата ме смущава. Тук се чувствам като дете, което започва да се учи да чете.</p> <p>Българската кухня има много общо с испанската &ndash; подправките, вкусовете, салатите, сиренето, кашкавалът&hellip; Уханието е много познато. Същото е с начина на общуване между хората &ndash; приличаме си.</p> <p>Тук съм за първи път и открих много повече прилики, отколкото съм си представял. А, да &ndash; и улиците тук ми приличат много на улиците в Мадрид. Много, много общи неща има помежду ни.</p> <p>&nbsp;</p>