- Автор: Фигаро
- 10 Sep 2020
- 134
- 11
Руският президент обяви прекратяването на руско-италианския проект за газопровода “Южен поток”. Владимир Федоровски вижда в това решение голям геополитически завой.
<p><em>Владимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на коминузма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия. </em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Руският президент Владимир Путин обяви в понеделник при посещението си в Турция прекратяването на проекта “Южен поток”, жертва на санкциите, наложени от Брюксел на Москва в рамките на украинската криза. Какво мислите за това решение? Какво разкрива то за стратегията на Владимир Путин?</strong></p>
<p>- Това решение разкрива, че Владимир Путин е на път да направи доста значителна геостратегическа промяна. Разривът на Русия със Запада днес може да бъде сравнен с онзи, който се случи в друга посока преди 300 г. по времето на Петър Велики. По онова време царят превърна Русия в европейска сила. Днес Владимир Путин е на път да я превърне в азиатска сила. Той се сближава с Китай, с който е на път да изгради истински военен съюз, но също така и с Турция. Руският президент обяви впрочем, че “Газпром” ще увеличи с 3 млрд. куб. м. доставките си за Турция, “за задоволи нейните нужди”, и ще й направи отстъпка от 6 на сто на цените на газа от 1 януари догодина. Той дори заплаши доставките за Европа, подсказвайки, че част от руското производство би могло да се отклони към Азия.</p>
<p>Този геополитечески разрив е също така резултат от едно вътрешнополитическо сътресение. Целта на американските икономически санкции беше да повлияят на вътрешнополитическата шахматна дъска. Те трябваше да ускорят рухването на рублата и капиталите и в резултат на това да доведат до спиране на икономическия растеж и непопулярност на Владимир Путин. В действителност нищо не се случва така, както бе предвидено: в крайна сметка, засилването на санкциите предизвика зараждането на много по-радикално от Путин националистическо крило. То упражнява силен натиск върху правителството и доведе до маргинализация на либералната и прозападна опозиция. Така че Путин е принуден да дава твърде големи обещания, което обяснява втвърдяването на неговия дискурс.</p>
<p><strong>- Какви могат да бъдат последствията за Европа и за Русия от този стратегически завой? Кой може да излезе победител от него?</strong></p>
<p>- Този завой представлява голяма опасност както за Русия, така и за Европа и, в крайна сметка, няма да бъде изгоден за никого. Икономическите последствия са катастрофални за Европа. Връщам се от Германия, където бизнес средите са обезумели. 40 на сто от германския газ идва от Русия и те се опасяват от ефект на доминото: повишаване на цените на енергията в Германия, след това спиране на германския растеж и накрая спиране на растежа в цяла Европа. В действителност са заложени жизненоважните интереси на Германия и косвено жизненоважните интереси на Франция. Европейската дипломация, която традиционно е по-нюансирана от американската, трябва спешно да реагира. За съжаление, последователността на Ангела Меркел лишава засега Европа от важен лост за действие. Това отсъствие на Европа е много обезпокоително.</p>
<p>Изказванията на генерал Дьо Гол за Европа от Атлантика до Урал отразяват не само един голистки възглед, но също така и едно реално сходство между двете цивилизации. То се зароди по времето на Петър Велики през ХVIII в., след това се задълбочи при Екатерина II и достигна връхната си точка с литературата от Толстой до Балзак, като се мине през Достоевски. Заобикалящата политическа и дипломатическа посредственост подкопава нещо свято, което принадлежи на историята. За мен това е трагедия.</p>
<p><strong>- Москва обвинява НАТО, че иска “да дестабилизира Северна Европа” с активността си в балтийските държави, докато западните страни обвиняват Москва, че е изпратила руски войници да се бият редом с проруските сепаратисти в Украйна. Кой казва истината?</strong></p>
<p>- И от двете страни доминира духът на конфронтацията. Връщаме се в атмосферата на Студената война, ако това не е направо Студена война. Присъстваме на вербална ескалация, която би могла да прерасне във военна ескалация. За щастие, както по времето на Студената война, атомните оръжия възпрепятстват директната конфронтация.</p>
<p><strong>- Украинското правителство и проруските сепаратисти успяха да сключат няколко примирия в украинския изток. Едно от тях, което бе сключено на 2 декември, се отнася до летището в Донецк. Не е ли това знак за усмиряване?</strong></p>
<p>- Става дума за истински фалшиво примирие. Истинският проблем в Украйна произтича от нейното драматично положение в икономически план. Тя има нужда от 35 милиарда веднага. И ако искаме тази страна да постигне средните стандарти на страните от Изток, това ще струва най-малко два пъти цената на германското обединение, или 300 милиарда евро. Като се има предвид икономическата криза, която преживява сега Европа, този проблем не може да бъде решен без помощта на Русия. Ето защо Европа трябва да забрави за санкциите срещу Русия и да се върне на масата за преговорите.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
