Емир Кустурица: Послания от рая

<p><strong><em>Сега това е драмата &bdquo;Млечен път&ldquo;, в който сам изпълнява главната роля &ndash; героят му е воин и монах. Великолепната Моника Белучи пък е неговата екранна възлюбена. Режисьорът планира да представи най-новата си лента на кинофестивала в Кан през май догодина. Остава да добавим, че както винаги в центъра на вниманието на Кустурица е възстановяването на връзката на човека с Бога.</em></strong></p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/nIQahCnUvtk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=shwH9" width="425"></iframe></div> <p><em>Изпълнения на Емир Кустурица и неговия&nbsp;&quot;The No Smoking Orchestra&quot;</em></p> <p>- <strong>Снимате кино повече от 40 години. И съдейки по всичко, киното не ви уморява...</strong></p> <p>- Не, разбира се. Може сравнението да ви се стори грубо, но ще го кажа така: да си режисьор е все едно да си заразно болен. Разнасяш заразата. Намираш спокойствие единствено когато материализираш мислите, които не ти дават покой. Аз прехвърлям в киното собствените си духовни представи, заразявам го с тях. Така че да бъда кинематографист за мене е по-важноq отколкото да бъда жив.</p> <p><strong>- Кои са сега &bdquo;заразните&ldquo; за вас теми, проекти, идеи?</strong></p> <p>- Всеки ден се събуждам с нови проекти, но вече няколко години живея с филма &bdquo;Млечен път&ldquo;. Това са три притчи. За човека и змията, за жертвената любов. За човека, който решава да стане монах.</p> <p>Този човек всеки ден, нарамил чувал с камъни, послушно изкачва най-високите планини.</p> <p>Може да се каже и по друг начин: едната част на филма е посветена на любовта, втората на любовта, а третата &ndash; на това, което се случва след войната. Много драматична история, в която се отразяват най-ярките емоции. За киното това е изключително важно...</p> <p><strong>- Особено интригуваща е притчата за човека и змията. Защо?</strong></p> <p>- На един човек от обсадено село всеки ден му се налага да изминава по пет километра, за да занесе мляко на хората, които защитават селото. По пътя си среща змия, дава й мляко. Така ден след ден. Докато не го напада огромна змия. Тя не убива човека - просто го държи в обятията си и в края на краищата го освобождава.</p> <p>Героят се връща в селото и вижда, че всички там са убити. Змията е спасила живота му.</p> <p><strong>- Защо змия? В християнската култура тя се асоциира със злото, с грехопадението, с коварството.</strong></p> <p>- Да, в Стария завет змеят подстрекава Ева да съгреши. Но в същото време в Евангелието на Матея е казано: &bdquo;Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите&ldquo;. Тази трактовка ми е значително по-близка. Мъдростта на змията е преди всичко в това да различи съблазънта. Днес това е особено актуално.</p> <p><strong>- И отново снимате за войната...</strong></p> <p>- Какво да правя, като по света броди градинар и сее семената на войната. Най-ужасното е, че в края на краищата това не се вижда &ndash; защото съвременните войни се превърнаха в доходен бизнес.</p> <p><strong>- Като в известния филм &bdquo;Нищо лично, просто бизнес&ldquo;...</strong></p> <p><strong>- </strong>Да. Аз ненавиждам прагматизма. Както и фалша, лъжата. Затова и не започнах да работя в Холивуд, там парите диктуват всичко. Не съм против Холивуд с неговата американска мечта, Холивуд от епохата на Франк Капра.</p> <p>Но сега това панаир на суетата и което е най-лошото &ndash; машина за правене на пари. Холивудската продукция по никакъв начин не засяга смисъла на човешкото съществуване, в нея няма място за истинското човешко страдание и състрадание. Филмите, които идват от Холивуд, не дават повод на хората да се замислят над основополагащите въпроси на битието ни като &bdquo;Какво представлява човекът&ldquo;, &bdquo;Защо живея&ldquo;. Там царува единствено идеологията.</p> <p>Аз се отнасям по друг начин към киното &ndash; аз създавам, не произвеждам. За мене киното е начин да открия, да опозная и разкрия тайната на света, що се отнася до същността на религиозните въпроси за живота и смъртта.</p> <p>Киното е продукт на духовния живот на автора или екипа от съмишленици. И като човек, който съзнателно е приел православието, се стремя към кино, което дава зрителна възможност да изпиташ радост от пълнотата на живота. Каква по-важна мисия за художника от това да направи хората по-щастливи?</p> <p><strong>- Ако продължим темата за християнството, то, както е известно, създаването на града е свързано с убиеца Каин. Любимият ви мотив: градът като фокус на пороците, селото &ndash; като единственото спасение.</strong></p> <p><strong>-</strong> В града човекът е унижен. Както пише Достоевски, в него той е загубен. Градът не отразява желанията на хората, които живеят в него. В града има толкова кал и фалш!</p> <p>Именно в него ние ставаме жертви на всевъзможни манипулации и технологически контрол. В резултат съвременният човек е склонен към биологичен, а не духовен живот. Той е само потребител. Това е истинската беда &ndash; функционалността. Всичко се превърна в индустрия.</p> <p>Архитектът мисли не за естетиката, а за това колко струва квадратният метър. Човешките отношения също са се превърнали в индустрия. Индустрия на часовете, индустрия на въздуха, индустрия на небето &ndash; всичко наоколо е единствено индустрия.</p> <p>Ние категорично отказваме да се замислим докъде в крайна сметка ще ни доведе това.</p> <p><strong>- И вие сте открили своя личен рай, бягайки от повсеместната индустриализация, в построеното от самия вас селище Дрвенград?</strong></p> <p><strong>-</strong> Да, това раят. Тук, в селото, което създадох със собствените си ръце, намерих хармонията. Половин век съм живял в града, този живот повече не ме привлича.</p> <p>Впрочем разбрах защо Русия има велика литература &ndash; всички ваши писатели са творили извън града. Е, почти всички. В града е невъзможно да се създаде нещо напълно завършено, съвършено. Тук всичко &ndash; от банята до кинотеатъра &ndash; е подчинено на хармонията между човека и природата.</p> <p><strong>- </strong><strong>Дрвенград обаче не ви беше достатъчен, изградихте и Андричград &ndash; този път от камък.</strong></p> <p><strong>-</strong> Този град бе вдъхновен от литературата, от романа &bdquo;Мостът на Дрина&ldquo; на &nbsp;Иво Андрич. Той е най-силната фигура в нашата история, единственият югославски писател, получил Нобелева награда.</p> <p>Изграждайки град на място, където са се случили много неща в миналото, аз сякаш пресъздавам свят, който вероятно е съществувал много векове преди нас.</p> <p>Това се случва за втори път в историята на архитектурата. Знаете колко обичам да снимам кино, но нищо не ме е запленявало така, както строителството.</p> <p>В Андричград съвременността се съчетава с идеите на античността; там има общински сгради, магазини, хотели, театър, музей на писателя, ресторанти и разбира се, храм. Искаше ми се да създам онзи утопичен град, за който човечеството мечтае от времената на Средновековието.</p> <p><strong>- Не мога да не се сетя за утописта Кампанела и неговия труд &bdquo;Градът на слънцето&ldquo;, който е написан въз основа на концепцията за традиционното общество, което се базира на свободата, равенството и справедливостта.</strong></p> <p>- Не, не. При нас цари пълна свобода, единственият владетел е културата. Като говоря за свобода, нямам предвид анархията &bdquo;правя, каквото си искам&ldquo;. Не, на първо място става дума за вътрешната свобода.&nbsp; Космическата свобода, за която говори вашият философ Бердяев.</p> <p>Надявам се, че със своите проекти се движа в правилната посока. Моите градове са самостоятелни, отделени от големия свят острови. Струва ми се, че човек може да намери хармония само като стесни жизненото си пространство.</p> <p><strong>- Боя се, че това е само илюзия.</strong></p> <p>- Може би. Но в прагматичния свят вече почти няма място за илюзии, утопии, мечти. И се боря с всичките си сили и възможности те все пак да оцеляват.</p> <p>Вече имам много години зад гърба си, много съм видял. Има неща, които бих искал да забравя, но все едно &ndash; оставам оптимист и човек, който обича живота. Също като любимите ми цигани&hellip;</p> <p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p> <p><a href="http://m.rg.ru/2014/11/24/kusturitsa.html">http://m.rg.ru/2014/11/24/kusturitsa.html</a></p>