- Автор: Екип на ГЛАСОВЕ
- 10 Sep 2020
- 217
- 9
На 19 март 2014 г. ГЛАСОВЕ публикува интервю с Мария Ландова, един от четиримата кандидати в конкурс за директор на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” – София, в което г-жа Ландова излага своята версия за начина, по който е бил проведен конкурсът, с твърдението, че има конфликт на интереси – тъй като спечелилата Донка Павлова е „приятелка на министър Стоянович от детинство“ и комисията според нея е била съставена от хора, близки до „фаворитката“. Седмица по-късно получихме отговор от министъра на културата Петър Стоянович на поставените от Мария Ландова проблеми.
<p><strong><em>Днес отново се връщаме към темата с реакциите на бившия директор на НУИИ „Илия Петров“ Чавдар Вълов и на Мария Ландова, свързани с интервюто на г-н Стоянович, публикувано на 25 март 2014 г. под заглавие „Петър Стоянович: Българинът е против всеки конкурс, който не печели“.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Чавдар Вълов: </span></strong><strong><span style="font-size:14px">Отворено писмо до г-н П. Стоянович във връзка със скандала в художествената гимназия и интервюто му в ГЛАСОВЕ</span></strong></p>
<div> </div>
<div>Уважаеми господин министър на осиротялата ни култура,</div>
<p>Пише ви един „провинциален безсрамник“ , както вие благоволихте да квалифицирате жалващите се от полуадминистративната хореография обикновени люде. Скъпо ми е това прозвище, получено от такава висока позиция като вашата. Скъпо и най-вече изпълнено с достойнство. Не бих го заменил, господин министър и за докторската ви титла, която не ви попречи да принизите словесността си до махленска фразеология. Каква изискана сдържаност!</p>
<p>Каква фина преценъчност! Каква изработена дипломатичност! Правителствен ранг! Бедни ми господин докторе, жалко е за институцията, която оглавявате, жалко е за почитаемите ви родители, жалко е за истината, която тъпчете, но най-жалко е за вас самия, който не осъзнавате какво вършите! Чавдар Вълов е двайсет години художник на свободна практика и влезе в гимназията на първо място в два конкурса по живопис и рисуване само заради възможността да учи деца! Той се съгласи да бъде директор след дълги увещания и по крайна необходимост в едно разбито не без административна намеса емблематично училище с един изтормозен до ръба на невъзможното преподавателски състав и деца, тласнати в територията на нищото.</p>
<p>За шест месеца стана спокойно, нормално и всичко потръгна. Вие обаче с един безотговорен замах срутихте надеждите на същите тия обикновени хора, окичени с вашето „провинциално безсрамие“. Елате, заповядайте, господин министър, ако имате куража да чуете истината от устата на хората! Посетете подопечното си училище, поинтересувайте се, поговорете! Уверявам ви, че е безопасно, но е и полезно! С кого ще работи вашата избраница, която, между другото, почти не си влизаше в часовете и чиито ученици нямаха какво да покажат на конферансите заради нея? С тези, за които още преди конкурса говореше, че ще уволни като „хора на Минеков“, или с хората от нейния синдикат, които също не я приемат?</p>
<p>Може би с другите, които принуди да се разпишат в нейна полза в присъствието на двама министерски чиновници? Или с онези, на които се търси сметка, че подкрепят Вълов? Кой ще си избере? Или може би децата? Хайде и с тях поговорете, а? Не, досточтимий предводителю на културата! Вие това няма да направите! Това е някак си неуместно! По-добре е да дадете интервю, да раздадете авторитетни етикети на всичко и да сразите жалките кандидатчета за директори. Само че тук не става дума за кариерни подбуди, защото нито един от нас няма против да бъде някой от тримата, а аз даже го желаех, тъй като това е тежък ангажимент за всеки, който би се отнесъл съвестно.</p>
<p>Ала вашият опорочен избор води към реставрация на стари грозни взаимоотношения. Води към реваншистки действия и най-вече към съсипване на най-старото и престижно училище по изкуствата. Дали това се прави с престъпното безхаберие на ампутираната от здрав разум властваща самодостатъчност, или от безумното настървение да се утвърди нечия схема независимо от уродливия й облик, или това е просто поредната проява на некадърната и комплексирана посредственост? „Знам ли аз“ – както е казал известният философ моралист. Във всеки случай без отговор остават следните въпроси:</p>
<p><em>- Защо комисията за конкурса беше от осем души и при един паритет тя нямаше да проработи? Или е еретична мисълта, че една толкова престижна комисия няма да е единодушна?</em></p>
<p><em>- Защо обявеният мандат за директор е четиригодишен, при положение че в наредба H-4, на която се базира конкурсът, мандатът трябва да е три години за културен институт, какъвто е художествената гимназия? Или тия наредби са за простосмъртните, а инак у вас хлябът, у вас ножът – кой ви пречи?</em></p>
<p><em>- Защо въпреки длъжностната характеристика на директора, която е неразривна част от договора му и в която пише, че не може дисциплинарно уволнено лице да заема поста и там стои вашият подпис, вие назначавате за директор дисциплинарно уволнен преподавател? Кой си плю на подписа, господин министър?</em></p>
<p><em>- Защо, противно на закона за държавния служител (директорът е служител на министерството), вие назначавате дисциплинарно уволнената? Кой тъпче най безцеремонно закона, господин Стоянович?</em></p>
<p>Когато един властимащ върви така арогантно срещу закона пред очите на обикновените хора, това звучи и вулгарно, и цинично, и безочливо! Моралният човек, изпаднал в такава ситуация, си подава оставката, господине! Така че изберете сам дали ще сте морален, или ще сте министър!</p>
<p>Това е господин министре, уважаеми докторе, драги ми Петре!</p>
<p>Бъдете здрав! Бъдете щастлив! Бъдете с чиста съвест!</p>
<p>С благодарности: „провинциален безсрамник“ Чавдар Вълов</p>
<p>***</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Мария Ландова: „Лош знак във всяка посока“</span></strong></p>
<p>В интервю пред „Гласове“ от 25.03.2014 министърът на културата прави опит да замаже скандалните манипулации по провеждането на конкурса за директор на НУИИ „Илия Петров”. Полага усилия да внуши своята непогрешимост, непогрешимостта на екипа си и на конкурсната комисия, утвърдила предизвестения избор. Това са формални отговори, които се плъзгат по процедурата, без да свързват избора на директора с реалните проблеми на училището.</p>
<p>За проблемите – нито дума, камо ли анализ, защото министърът не ги познава и не се интересува от тях. Освен непогрешимост и незаинтересованост министър Стоянович демонстрира надменност, заклеймявайки като „провинциално нахалство” демократичното право на всеки гражданин да оспори процедура, за която има достатъчно доказателства, че е нагласена. В същото време той небрежно премълчава, че освен от недоволните кандидати в Министерството и в Комисията по култура към НС срещу конкурса са внесени жалби и от двете синдикални организации в училището, резонно разтревожени от наложения избор и неизбежните последствия от него. Задържах този коментар достатъчно дълго, защото очаквах от министъра адекватни реакции на държавник, каквито не последваха.</p>
<p>Надявах се, че по повод на жалбите той ще предприеме единствено логичните действия: първо – да посети училището, за да се запознае на място със сложната ситуация; второ – да предприеме ревизия по опорочената процедура на конкурса. За съжаление, вместо да е загрижен от обострянето на кризата, министърът се дистанцира с аристократична гнусливост: „... чух такива взаимни низости от различните „лагери” в училището, че за пореден път се убедих колко болно е съвремието ни. Много се съмнявам, че имаме лек да го оправим!”. Тогава защо влязохте във властта, ако не да полагате усилия за оправянето на нещата – бих попитала министъра.</p>
<p>Той обаче предпочита да смъмри враждуващите лагери, вместо да се запознае задълбочено с причините, чиито следствия кипят на повърхността. Омерзителната реалност, която лъха и от коментарите под интервютата, не е даденост сама по себе си. Тя е резултат на 4-годишен морален разпад – следствие от бруталната кадрова политика на предишния министър. Грешките на предишния екип в МК би трябвало да се поправят, доколкото е възможно, от сегашния.</p>
<p>За съжаление това въобще не е цел за министъра, който бързичко се застрахова, че „няма лек“, още преди да го е потърсил. Управленското му упорство е насочено единствено да наложи приятелката си на всяка цена, обричайки училището на агония. Как точно ще се овладее кризата, когато „конкурсът“ овластява едно от нейните остриета – човека, които я предизвика заради властовите си амбиции?!</p>
<p>И още въпроси, породени от министерското изречение: „В Европа не е прието работодателят да се среща с когото и да е от кандидатите, които са в процедура, в конкурс. Това би било лош знак във всяка посока, нали разбирате. Просто не се прави“. А дали в Европа е прието да има двоен стандарт за един от кандидатите, който „по изключение” да бъде приеман по всяко време от министъра и неговите подчинени. Прието ли е в Европа една назначена конкурсна комисия, чиито членове са били вече известени, внезапно и без обяснения да бъде сменена с друга комисия, твърде удобна за протежето на министъра? Как ще оправдаете своето решение за смяната на комисията, г-н Стоянович?</p>
<p>Питам се също така прието ли е в Европа, работодателят – министър, да си позволи „привилегията“ да наруши драстично развяваната от самия него Наредба Н-4 за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти. (чл. 5, ал. 1, т. 1) и вместо концепция за три години, колкото е мандатът на директорите в държавните културни институти – такива са и училищата по изкуствата – своеволно да обяви конкурса за срок от четири години, за да назначи приятелката си за четири години с мандата на директор на български културен институт в чужбина! ТОВА ПРОСТО НЕ СЕ ПРАВИ, г-н министър, не само в Европа, но дори и в Нубия, защото освен лицемерно, скандално и цинично, то е незаконно!</p>
<p>В края на интервюто министърът твърди, че нямало потърпевши. Всъщност има и това са учителите, служителите и най-вече учениците – невинните жертви на всяко безхаберно управление. Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” има спешна нужда не от пошли кулоарни игрички на конкурси и концепции, а от екшън план за спасение и от ръководител, доказал на практика, че може да консолидира екипа.</p>
