Достена Лаверн: ГЕРБ прикриват с общи приказки идейната си безпомощност по отношение на ЕС

<p><strong><em>&bdquo;Демократичните институции постепенно се изпразват от съдържание и стават терен на невъздържан лобизъм. Държавата приватизира част от своята администрация и създава двойни и тройни стандарт&ldquo;, коментира още Лаверн и пояснява: &bdquo; Създават се паралелни елити извън обществено договорените механизми. Застрашена е демокрацията, застрашено е обществото. И борбата с невидимата ръка на НПО диктата е една от задачите, в които лявото трябва да се концентрира.&ldquo;</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Защо избрахте да се кандидатирате за евродепутат от листата на БСП, а не като независим кандидат, подобно на Румяна Угърчинска, която също като вас не живее постоянно в България?</strong></p> <p>- Приветствам участието на независими кандидати в изборите. Хубаво е, когато хора с позиция и мислене заявяват ясно политически ангажимент. Аз самата бях издигната и подкрепена от 31 леви интелектуалци, голямата част от които не са партийно ангажирани.</p> <p>Заедно с това политиката се прави с партии - и българската, и европейската. А моите идеи винаги са били леви, винаги свързани с надеждата и шанса за една лява политика и в България, и в Европа. За мен БСП е естественият и осъзнат избор на политическо представителство. Това, което смятам и което съм правила публично достояние в различните си статии, инициативи, в книгата си, го виждам като перспектива в европейската програма на БСП и ПЕС.</p> <p>Само обединените леви в Европа могат да изведат успешно битката с неолибералния модел, който замества обществото с пазара и води до тежка социална, икономическа и духовна криза.</p> <p><strong>- В книгата си &bdquo;Експертите на прехода&ldquo;, която бе широко дискутирана не само у нас, критикувате монопола на неолибералните идеи, наложени чрез мрежите на неправителствени политически институти. Бихте ли припомнили за нашите читатели какво точно имате предвид и по какъв начин вашите убеждения и научни наблюдения се проектират върху бъдещата ви дейност като евродепутат?</strong></p> <p>- Това в крайна сметка е монополът на непредставителната власт. Ние често имаме &ndash; и с основание! &ndash; критики към политиците. Но политиците ги избираме и те носят отговорност пред нас. Докато експертите на прехода, анализаторите и съветниците от неолибералните НПО не са избрани от никого, те налагат един според мен пагубен модел на управление, но не носят отговорност за него.</p> <p>Те винаги се стремят да се изкарат правите и непогрешимите, винаги дават акъл от телевизионния екран и от вестниците, искат да бъдат последна инстанция на истината. Тяхната истина я видяхме в България последния четвърт век. Това е тъжната истина на демонтаж на социалната държава, на открито потъпкване на социални права, на отявлено фаворизиране на политики в полза на едрия капитал и на чужди велики сили. Тази тъжна истина вече не е само българска, моите изследвания показаха, че тя се разгръща и в Западна Европа, опитва се да оплете в мрежите си политическите елити на стари и уважавани демокрации &ndash; като френската например.</p> <p>Демократичните институции постепенно се изпразват от съдържание и стават терен на невъздържан лобизъм. Държавата приватизира част от своята администрация и създава двойни и тройни стандарти. Създават се паралелни елити извън обществено договорените механизми. Застрашена е демокрацията, застрашено е обществото. И борбата с невидимата ръка на НПО диктата е една от задачите, в които лявото трябва да се концентрира.</p> <p>Усилието за освобождаване на пространство за автентичните граждански инициативи, за проявите на истинско свободомислие е работа на Европейския парламент, на европейските институции, и то още сега, а не някога напред в бъдещето. Този парламент трябва да разбере, че Европа &ndash; това са нейните 500 милиона граждани, а не пръстенът от лобистки кантори и тинк танкове в Брюксел.</p> <p><strong>- За вас се говори като за лице на една обновена БСП, дори ви наричат АЕЦ-ът на левицата. Вие твърдите, че можете да реализирате левите си идеи единствено чрез социалистическата партия. Това ли е единствената формация в България, която генерира леви идеи?</strong></p> <p>- В България има много хора с ляво мислене и леви идеи, има и различни техни формации. Голяма част от тези хора стояха настрана от обществения и политическия дебат в годините на прехода, защото на тях не им даваха думата, те биваха маргинализирани, бяха заклеймявани като останки от комунистическото минало.</p> <p>Лявото не е идея на миналото, лявото е идея на бъдещето. И заслуга на БСП е, че единствена от всички партии не допусна за левите хора да се говори с презрение и снизхождение, че единствена не се огъна и в тежки моменти и продължи да настоява, че нацията трябва да се гордее с ляво мислещите и техния потенциал, вместо да ги мачка и отхвърля. Ето защо закономерно и днес БСП обединява мнозинството в лявото пространство.</p> <p><strong>- Как отговаряте на критиките, че само &bdquo;опаковката&ldquo; на БСП е лява, а по своята същност тя защитава интересите на олигарсите и едрия капитал?</strong></p> <p>- И БСП, и всички ние минахме през много трудни времена. Минахме през преход, изначално обявен за десен &ndash; преход, в който се създаваха олигарси, а не социални права. Общественото мнение беше силно изтласкано вдясно, всяко ляво говорене минаваше за еретично и незабавно се осъждаше от инквизиторите на десния политически морал. И до днес водещи политици на дясното се позовават на позорния иванкостовски закон за престъпленията на комунистическия режим, обявил за излишен живота, труда и мечтите на цели поколения българи.</p> <p>Сигурно БСП носи своя дял от отговорност за възникването на олигархичен елит, за един модел обаче, който не беше предложен от нея, а натрапен на нея и на страната от нейните опоненти. БСП не можеше да провежда истинска лява политика. Такива плахи опити, както през 1995&ndash;1997, бяха тежко наказвани. БСП функционираше в международна среда, изцяло доминирана от дълбоко вярващата в десния &bdquo;край на историята&ldquo; десница.</p> <p>БСП правеше коалиции с партньори, които поставяха спирачки на всяко усилие за цялостен национален ляв курс. Но това бяха все пак коалиции срещу крайно дясното. След 2009 вкусихме горчивите плодове на неговото антисоциално всевластие. Особено след режим като този на Борисов, благосклонно насърчаван от десните мнозинства в европейските институции, не можем да говорим за лявото в БСП като &bdquo;опаковка&ldquo;.</p> <p>Членове и симпатизанти на БСП са представители на най-различни социални групи. Не е въпросът в това, дали има и много богати. Самата партия не възниква преди 120 години като партия на бедни хора. Въпросът е БСП да има волята да наложи правила на едрия капитал, да доведе докрай намеренията си за борба с монополите.</p> <p>Да започнем да говорим сериозно за олигархията и обслужващия я НПО персонал, а не с клишета. Българското общество чака този разговор и БСП трябва да отговори на очакванията.</p> <p><strong>- В интервюта, а напоследък след старта на предизборната кампания акцентирате върху това, че ако бъдете избрана за евродепутат, ще се съсредоточите в няколко стратегически направления &ndash; образованието и науката, подкрепата на реиндустриализацията на ЕС и България като основен фактор в борбата с безработицата. Моля ви, пояснете по-подробно тези, а може би и други свои приоритети.</strong></p> <p>- Аз съм се занимавала много сериозно и активно с културни и образователни инициативи в различни европейски страни, в постоянен, макар и нелек диалог с европейски институции и фондове. Смятам, че познавам проблемите. И ми се струва, че приоритетите на Програмата &bdquo;Европа 2020&ldquo; заслужават много по-решително форсиране, ако не искаме тихомълком да се откажем от нея, както направихме с Лисабонската стратегия.</p> <p>Без образование Европа няма да бъде конкурентоспособна. Без културен диалог ще си остане разделена и лесна плячка на крайни националисти и външни сили. Без индустриален ренесанс ще изостава от световното развитие. Европейският парламент трябва да оказва натиск върху Комисията и Съвета по тези въпроси, да ги превърне във всекидневна тема на европейската политика.</p> <p>Партията на европейските социалисти е готова за това и смятам, че ние ще разчитаме също и на колеги от други формации. България има какво да каже като свой национален опит във всяка от тези сфери. Имаме достатъчно поводи за гордост в постиженията си там. Но трябва да бъдем по-активни и да правим истинските неща, които са важни за хората, а не само за банките. Образованието и културата не са пазарни сделки и не бива да бъдат. Те са част от самочувствието и значимостта ни като хора.</p> <p><strong>- &bdquo;Ние сме част от ЕС и трябва да го направим такъв, какъвто ни харесва, а не какъвто е бил през последните 10 години.&ldquo; Това са ваши думи, казани неотдавна на една от предизборните ви срещи. Критиките ви към ЕС сега, в каква посока виждате промените в него?</strong></p> <p>- Накратко, понеже това е дълга тема &ndash; в годините на дясното управление Европа се отдалечи от хората. Тя стана Европа на банките, на финансовия капитал, Европа, която спасява богатите и жертва с лека ръка бъдещето на десетки милиони млади хора. Това трябва да се промени. Една от най-коварните пропагандни тези на десницата е, че нищо не може да се промени, че бюджетната рамка за периода 2014&ndash;2020 е договорена и дава ограничено пространство за маневри, че Европарламентът има недостатъчни правомощия, че лявото и дясното в Европа управляват в коалиции и никаква реална борба няма.</p> <p>Напротив, всичко може да се промени. Бюджетната рамка може и трябва да се предоговаря. Трябва да се увеличат правомощията на парламента, включително с дискусия за нов европейски договор, коалициите с десницата не биват да остават правило. Добре е съвсем честно да си признаем, че в този си вид Евросъюзът не ни харесва. Той трябва да се демократизира в полза на гражданските и политическите права на европейците. Но ние не искаме той да се разпада, да се връща към националната самодостатъчност.</p> <p>Ние искаме той да бъде различен. Това, а не някой друг, е континентът, който измисли социалната държава. Това трябва да бъде и континентът, който ще реализира наднационално социално управление. Илюзия е да мислим, че може да оцелеем сами в контекста на глобализация и ожесточена икономическа война. Само ЕС, като една от най богатите икономики в света, може да се пребори за социална държава.</p> <p><strong>- Призовахте ГЕРБ на истински дебат за институционалните реформи в ЕС. Разискването на какви точно проблеми смятате за най-важни? Какви са вашите позиции по тези въпроси?</strong></p> <p>- ГЕРБ имат навика да прикриват с общи приказки идейната си безпомощност по отношение на ЕС. Не съм забелязала те да имат каквито и да било идеи за неговото бъдеще. Каквото им каже г-жа Меркел, те това ще правят, но понеже не го и разбират, ще се провалят за пореден път.</p> <p>А истинските въпроси са налице. Те разделят ясно европейската левица от десницата. Хайде да видим. ГЕРБ подкрепят ли съхраняването на политиката на 3-процентови тавани на бюджетните дефицити, които принуждават държавите да затъват в рефинансиране на банките, вместо да съживяват нуждаещите се производства и да подкрепят мерки срещу безработицата и бедността? Аз не го подкрепям и ще се боря срещу това.</p> <p>ГЕРБ подкрепят ли настоящия вид на трансатлантическото споразумение за свободна търговия със САЩ, което ще позволи корпорации да съдят държави, а социалните и екологични стандарти на Европа да се сринат до печално ниските американски равнища? Аз не го подкрепям и ще се боря срещу това. ГЕРБ подкрепят ли въвеждането на европейска минимална работна заплата, която ще гарантира достойното съществуване на обществата и ще предотврати социалния дъмпинг и подклаждането на ксенофобски настроения? Аз го подкрепям и ще се боря за това.</p> <p>ГЕРБ подкрепят ли размразяването на проекта за европейска сигурност и отбрана от 1954, който ще позволи на ЕС да стане наистина солиден и самостоятелен играч на световната геополитическа сцена, а не изцяло зависим от хрумванията на НАТО? Аз го подкрепям и ще се боря за това. Има и други, но нека започнем с тях. И не бих искала да чувам насреща безпомощни обяснения за общи становища с този или онзи, нито дебелашко-невежествените коментари на лидера им Борисов.</p> <p><strong>- В интервюта през 2010 и 2011 г. казвате: &bdquo;Болката ми е в театъра, който се играе в тъмното. В грубото използване на антикомунистическата риторика за конюнктурни цели, в създаването на мита за неопетненото от властта гражданско общество, за да се предотврати създаването на истинско такова&ldquo;. Продължава ли и днес &bdquo;играта в тъмното&ldquo;? Какви според вас са механизмите за създаване на истинско гражданско общество в страната ни?</strong></p> <p>- Играта в тъмното не е спирала. Доколкото забелязвам от протестите през миналото лято, в тъмното се нареждат и нови играчи освен онези, които си познаваме от години. Гражданско общество не се създава с указ. Ние и сега имаме гражданско общество, но то е потиснато от самозваните си говорители, които със своите инициативи компрометираха тежко идеята, че е възможно независимо и автономно гражданско действие.</p> <p>Сега, когато някой иска да предприеме нещо, всички го подозират, че получава пари отнякъде и че изпълнява чужди инструкции. Положението ще се промени, когато и ЕС, и България осъзнаят необходимостта от сериозно публично финансиране на граждански инициативи.</p> <p><strong>- Какви са индикациите, че в Европа лявото ще престане да прави компромиси с десните партии, с финансовите интереси, които опустошиха доверието на гражданите? </strong></p> <p>- Индикацията е в необходимостта от оцеляване. Вярно е, за съжаление, че европейските леви дълго време правеха компромиси с десни политики. Тези компромиси ги проваляха. През 2009, когато Европа вече се тресеше от кризата, левите загубиха тежко изборите за Европарламент, защото социално чувствителните европейски граждани не видяха в тях защитници на своите интереси.</p> <p>От много компромиси левият гигант на гръцката политическа сцена, ПАСОК, е на път да изчезне. ПЕС са наясно, че ако Европа има бъдеще като общ проект в името на хората, това бъдеще минава през леви решения. Съдейки по изявленията и документите, съдейки по разговорите си с високопоставени представители на европейските социалисти от различни държави, ПЕС имат волята за лява промяна.</p> <p><strong>- Как изглежда България от Страсбург, където живеете постоянно?</strong></p> <p>- Много по-добре, отколкото я описват самите българи, но и много по-лошо, отколкото ни се иска да я видим. България има неизползван потенциал и в социално и в интелектуално, но най-вече в духовно отношение. Имаме история, учени, творци, народ, който още е жив в същината си.</p> <p>Когато пътувам из страната и се срещам с хората събрани в зали или навън, имам чувството, че всички са мои чичовци и лели, баби и дядовци, съученици и приятели. Лицата им са живи в мен и след срещите... Ние не знаем колко сме силни! Отнеха ни вярата в собствените ни сили и затова тънем в бездействие. Ако мога да допринеса дори само като запаля неколцина след мен във вярата наречена България, мисля, че ще съм свършила работа!</p> <p><strong>- Какво успя да направи кабинетът &bdquo;Орешарски&ldquo; за досегашното си едногодишно управление и какви са критиките ви към него?</strong></p> <p>- Сложи край на едно социално пагубно милиционерско управление. Както предизборно обеща БСП през 2013, раздели икономиката от МВР. Даде въздух на малкия и средния бизнес. Пристъпи към макар и частичното решаване на социални въпроси. Показателни, ако щете, са дори последните закони на българското Народно събрание &ndash; за енергетиката, за частния фалит, за потребителските кредити.</p> <p>Това са все стъпки в правилната посока, и към тях мога да добавя още много. Колкото до критиките ми &ndash; смятам, че трябва по-решително и твърдо да се премине към премахване на плоския данък &ndash; въпреки че първата крачка и тук вече беше направена. Следя с тревога процесите в здравеопазването. Категорично не приемам идеите за масирано въвеждане на публично-частното партньорство. Надявам се нищо от това да не се случи, защото то ще е издевателство над българските пациенти.</p> <p><strong>- Какъв е вашият коментар на случващото се в Русия и Украйна? Вижда ли му се краят на т.нар. &bdquo;конфликт&ldquo; и как смятате, че ще приключи той?</strong></p> <p>- За съжаление не се вижда. Там, където е пролята кръв, остават за дълго дълбоки разделителни линии. И все пак най-важното е т.нар. международна общност да се осъзнае, да не подклажда или най-малкото да не гледа с безразличие възраждането на фашизма на европейския континент.</p> <p>Нека Европа да си спомни кога празнува своя празник и защо е той на този ден. На фона на част от украинския политически елит хора като Марин льо Пен са гнили либерали. От ноември насам, та досега станахме свидетели на твърде много безсмислено похарчени човешки животи.</p> <p>Съвсем безсмислено, защото приказките за Европа и демокрация на майдановците отдавна не значат нищо. Ако бойците от &bdquo;Десния сектор&ldquo; в Одеса имат кауза, тази кауза не е европейска и демократична, а фашистка. Ако Украйна продължава да твърди, че изстъпленията на нейна територия са руска провокация, значи изобщо не е държава. След последния кървав погром мисля, че единственият път на Украйна е федерализация.</p> <p>И въпреки създалото се напрежение между Русия и Запада смятам, че общият интерес на Русия и ЕС е една Украйна, която е мост между тях. Ако други сили не се намесват толкова подло в конфликта, съм убедена, че Русия и ЕС биха се разбрали. И според мен българската външна политика трябва да работи в тази посока.</p> <p><strong>- Ще продължите ли да работите и като журналист, ако станете евродепутат?</strong></p> <p>- Не, това все пак са две различни страни на барикадата. Като журналист задаваш въпроси, като политик вече трябва да даваш отговори. Журналистическият опит за мен е безценен, защото ме научи на критичен и самостоятелен поглед към европейската действителност, не захаросано-туристическата, нито бюрократично-досадната, а истинската, сложна действителност на едни общества и едни политици, опитващи се да открият пътека към общия по-добър живот. Така успях да се убедя, че пътеката на десните води само в пущинака на загубените илюзии.</p> <p><strong>- Преди време споделихте, че имате намерение да заживеете постоянно в България. С днешна дата това променило ли се е?</strong></p> <p>- Не.</p> <p>&nbsp;</p>