Деница Сачева: От години зъзнем в „бермудския триъгълник“ на страх, вина и омраза

<p><em><strong><br /></strong></em></p> <p><em><strong>Деница Сачева е родена в София през 1973 г. Един от първите служители на НЗОК, а впоследствие и началник на кабинета на министъра на здравеопазването в правителството на ОДС д-р Илко Семерджиев. Работила е по международни проекти в областта на социалното и здравно осигуряване и политика. Председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. На последните парламентарни избори бе кандидат за депутат на ДСБ в Хасково.</strong></em><br /><em><strong>Известна е с правозащитната си дейност в подкрепа на сирийската общност. Доверява, че в това си амплоа се чувства не толкава като експерт или пиар, а по-скоро като доброволец. &bdquo;Имам лична история, свързана със Сирия. Поради това е и особеното ми топло чувство към сирийците&ldquo;, споделя амбициозната дама. Не определя себе си като &bdquo;филантроп&ldquo;, а като &bdquo;просто нормален човек&ldquo;.</strong></em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Как вашата агенция &bdquo;Интелдей Солушънс&ldquo; помага на бежанците от Сирия?</strong></p> <p>- Работим по темите за бежанците у нас отдавна &ndash; за първи път още през 2007 заедно с Българския бежански съвет. Първите сирийски бежанци у нас започнаха да идват още през 2012 г. и знаехме, че това ще продължи като тенденция. Затова още през ноември м.г. организирахме среща в Хасково на заинтересованите институции и неправителствени организации, предоставихме информация и контакти. Помагаме основно с информация, връзки с медиите и неправителствените организации. През последните месеци организираме и дарения, в които се включваме с лични средства и помагаме като доброволци в раздаването на храна на бежанци. В човешки и християнски план това е напълно естествен хуманен акт за нас, а в професионален &ndash; комуникацията с различни култури и борбата с предразсъдъците е предизвикателство.</p> <p><strong>- След изявлението на депутатката от &bdquo;Атака&ldquo; Маргарита Ташева за сирийските бежанци, в което тя използва епитети като &bdquo;канибали&rdquo;, &bdquo;сган&rdquo;, &bdquo;изчадия&rdquo;, &bdquo;масови убийци&rdquo; &ndash; смятате ли, че можем да говорим за ксенофобски нагласи в обществото?</strong></p> <p>- Такива нагласи в обществото &ndash; мисля и се надявам, че няма. Има определени гласове в тази посока, госпожата е най-яркият представител до момента. Мога да разбера, че някои хора нямат необходимите познания и това ги кара да изпитват страх, но неприкритата постоянна ненавист към другия е нещо, което не мога да приема. Крайното говорене очевидно е необходимо, за да се позачисти напълно морално сринатият имидж на &bdquo;Атака&ldquo;, но същевременно може да бъде изключително опасно. Не може да се говори с такава омраза от любов към България. Омразата ражда само омраза. Страховете могат да се преборят с качествена информация, с по-добра организация от страна на държавата, за да не се създава впечатление за хаос и изпуснато положение, с активна работа с бежанците за преодоляване на психологическите последици у тях вследствие на преживяното.</p> <p><strong>- Споделяли сте, че имате личен сантимент към Сирия и сирийците &ndash; разкажете повече за тази история.</strong></p> <p>- Като студентско бебе в моето отглеждане е помагало и едно сирийско семейство студенти. Тяхното бебе се е родило само месец след мен и сме раснали заедно до около 3-годишна възраст, после те са се върнали в Сирия. Майка ми поддържала връзка с тях, но после се загубили. Опитах се да ги потърся сега при конфликтите, но още не съм успяла да ги открия.</p> <p><strong>- Колко са сирийските бежанци в момента?</strong></p> <p>- Не мога да кажа &ndash; това е въпрос към институциите. По неофициални данни около 4000. Общият брой на бежанците е по-висок, но не всички са от Сирия. По различни данни на неправителствени организации, които работят по места, децата са между 950 и 1 000.</p> <p><strong>- Какво представлява техният социален профил?</strong></p> <p>- Тези, които съм виждала лично и с които съм общувала, са основно в София &ndash; в Овча купел, Военна рампа и във Враждебна. Повечето са семейства с три и повече деца &ndash; баща, майка, понякога по-възрастен родител или братя и сестри на родителите. Това са хора с различни професии &ndash; лекари, стоматолози, учители, инженери, имаше дори един лицевочелюстен хирург, дърворезбар. Много са различни, но моите впечатления са, че повечето са просто хора като нас.</p> <p><strong>- Съгласна ли сте, че се преекспонира въпросът с бежанците? Евродепутатът Ивайло Калфин призова да не &bdquo;драматизираме нещата&ldquo;.</strong></p> <p>- Не мисля, че се преекспонира, мисля, че още не е намерил адекватния си управленски отговор. Нямаше никакви превантивни мерки и план за управление на риска, а сега всеки втори повтаря: има криза. Мисля, че е крайно време да се координира разнопосочното говорене в медиите за това какво е предприето, кое колко пари струва, какви пари се дават. Всички говорят абсолютно различни неща, на моменти взаимно изключващи се. Например изявлението, че един бежанец струвал 1100 лв. на месец, когато всъщност тези хора вземат само 65 лв. и трябва да се справят само с това. Това обаче поляризира общественото мнение, създаде негативни настроения.</p> <p><strong>- Как стои въпросът с търсенето и получаването на европейски помощи?</strong></p> <p>- Държавата трябва да поиска средства от Европейската комисия, самата процедура не е ми е известна в детайли &ndash; знам, че може да се разчита на техническа и финансова помощ. От думите на Кристалина Георгиева разбрах, че има 2,6 млн. евро за България &ndash; поне така беше отразено в медиите. Как те ще станат достъпни за бежанците в страната и на какъв принцип ще се използват, засега публично не е оповестено.</p> <p><strong>- В интервю твърдите, че сирийците са много по-различни от представителите на останалия арабски свят &ndash; пояснете, ако обичате.</strong></p> <p>- Сирия е страна с вековни традиции в културното и религиозно многообразие. Сирийците се гордеят с уважението и почитта, която изпитват към всички религии. През 2001 г. папа Йоан-Павел ІІ влиза в Омаядската джамия в Дамаск, където се съхранява главата на св. Йоан Кръстител, за да покаже, че това е страна, която уважава религиозните различия. Това става световен прецедент. Всъщност шест римокатолически папи са родени именно в Сирия. Най-известният от тях е папа Григорий III.</p> <p>Сирия има повече от 4000-годишна история и на нейна земя се намират едни от най-светите за християнството места.</p> <p>В Сирия се намира Маалуля &ndash; единственото място, където все още се говори арамейски език &ndash; езикът на Христос. Думата означава &bdquo;вход&rdquo;. В Маалуля християни и мюсюлмани почитат т.нар. Малка Богородица (у нас се чества на 8 септември). Там се намира и най-старият в света действащ християнски манастир.</p> <p>Съвместното честване на християнски и мюсюлмански празници е традиция в Сирия. Архангел Гавраил е архангел, който в християнството и исляма открива тайните послания на Бога: той известява Дева Мария за предстоящото Рождение на Исус Христос (Благовещение) и нейната смърт, а на Мохамед диктува Корана.</p> <p>Сирия е мястото, където свети апостол Павел е приел християнството. Родина е на създателя на църковното православно песнопение Йоан Дамаскин.<br />Сирия е родина на маслината и на розата сорт &bdquo;Дамасцена&rdquo;, донесена у нас през ХVI в. и дала началото на Розовата долина. На нейна територия е открита най-старата нотна система в света &ndash; в Угарит.<br />Историите на България и Сирия са свързани и като древни държави в света, ние трябва да намираме общ език и да си помагаме в трудности.</p> <p><strong>- Като че ли в обществото ни се насажда страх, че едва ли не бежанците са заплаха нашето оцеляване, а дори и за националната ни идентичност. Как бихте коментирали подобни настроения?</strong></p> <p>- Страх, вина и омраза &ndash; това е &bdquo;бермудският триъгълник&ldquo;, в който в България са потънали не един или два плана за светло бъдеще. Абсурдно е да се смята, че бежанците са заплаха за нашето оцеляване и национална идентичност. В България има може би най-малко бежанци от всички държави по света, в които в момента има сирийци, бягащи от войната. От начина, по който ще се отнесем с тях, ще зависи и образът на България по света &ndash; дали ще бъдем страна миротворец, или ще дадем още аргументи за международно пренебрежение. С какво няколко хиляди бежанци ще повлияят необратимо на нашия език, писменост, култура и традиции? Това са безотговорно казани на глас думи.</p> <p><strong>- Адекватни ли са реакциите на държавните институции и медиите по отношение на влизането на сирийци в България?</strong></p> <p>- На медиите &ndash; по-скоро да, на държавните институции &ndash; по-скоро не. Има няколко медии, които имат крайни гледни точки &ndash; като най-ярък пример са телевизия &bdquo;Алфа&ldquo; и вестник &bdquo;Атака&ldquo;. Повечето обаче се опитват да бъдат балансирани, да представят повече гледни точки. Държавните институции за първи път се напасват да работят в такива условия. Липсата на далновидност, вечното мислене в пари вместо в хора води до това, че ние вечно сеем ветрове и жънем бури.</p> <p>Трябваше отрано да се направи план за управление на риска, да се намерят подходящи места за настаняване &ndash; например общежития, малки хостели и мотели, които са в лошо финансово състояние, дори запустели лечебни заведения. Изобщо всичко, което е далеч по-пригодно за живеене от училища или порутени сгради без условия и създаващи опасност за здравето и живота. Можеше да се проведат необходимите информационни кампании, да се създадат мрежите между здравни специалисти, социални работници и служители на полицията, да се създаде механизъм за адекватна комуникация с неправителствените организации и координация на дарителските акции.</p> <p>Например тези страхове от радикализация няма да изчезнат, като ние просто осигуряваме храна. Евентуалната радикализация се преодолява и като например се организират веднага адекватни занимания за децата и младите хора в лагерите &ndash; беседи за България, за културата, за това какво ни свързва като нации, игри, занимания. Честно казано, очаквах и значително по-активна роля от страна на Българската православна църква. Като християнка смятам, че БПЦ трябва да има силна, водаческа хуманитарна роля &ndash; това също е изключително важно за намаляване на напрежението и трябва да бъде пример за добротворство. В момента Главното мюфтийство прави акции и привлича и християни дарители, а можеше да сме свидетели и на обратното.</p> <p>Дарителските акции има и синагогата, както и католическата църква. Словото на патриарх Неофит за това какво означава да си лидер през юли т.г. беше много широко коментирано и очаквах да го видя претворено наяве.</p> <p><strong>- Какъв е редът за приемането на бежанци в страната ни?</strong></p> <p>- България предлага четири вида защита за чуждестранни граждани. Убежище, което се дава от българския президент на хора, преследвани заради техните убеждения, в защита на международно признати права и свободи. Статутът на бежанец се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците (този вид международна защита е строго персонализиран, отнася се за лица, които са членове на политически или други организации, заради което са преследвани). Временна закрила е мярка, която се предоставя при голямо навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си поради въоръжен конфликт (тя се дава компактно на цялата група).<br />И четвъртият вид е хуманитарният статут, който също се дава от председателя на ДАБ на чужденец (чийто живот и свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или причини от хуманитарен характер).</p> <p>Повечето сирийци, дошли у нас, получават хуманитарен статут. Процедурата, с която чуждестранните граждани получават хуманитарен статут или статут на бежанци, започва с 24-часово полицейско задържане в граничните полицейски управления. Там се установява самоличността на лицето и се снемат биометрични данни. Снетите пръстови отпечатъци от човека, който търси закрила (за лица над 14 г.), се изпращат в Евродак (система за автоматизирана идентификация на пръстови отпечатъци за бежанци и нелегални имигранти) и там се вижда дали той вече е подавал молба за убежище в друга страна. След това в рамките на 3 дни трябва да се установи дали искането е основателно и ако прецени, че лицето има бежанска история, започва общото производство, което трае от 3 до 6 месеца. Ако съдът отсъди, че може да бъде даден хуманитарен статут, бежанецът получава право на здравно осигуряване, може да пътува, децата могат да ходят на училище.</p> <p>По желание на чуждестранния гражданин може да участва в интеграционната програма на агенцията за бежанците. В нея се осигурява обучение по български език, както и курсове по компютърна грамотност и други.</p> <p><strong>- Достатъчно ли са центровете за бежанци, където се изпращат сирийските граждани?</strong></p> <p>- Не, те и в момента са над капацитета си.</p> <p><strong>- Как става всичко, как живеят тези хора?</strong></p> <p>- Хората живеят трудно, имат нужда от почти всичко. Тъй като са ходили доста километри пеш, преди да влязат в България, те идват тук с малко багаж, само с най-необходимото. Имат нужда от храна, дрехи, обувки, одеяла, санитарно-хигиенни материали, играчки, адаптирани храни и млека за децата.</p> <p><strong>- Личните ви наблюдения за това как се отнасят българите към новопристигналите или пристигащите бежанци?</strong></p> <p>- Общувам с хора, които са предимно добронамерени. В групите &bdquo;Приятели на бежанците&ldquo; и &bdquo;Хуманитарна помощ за бежанците в България&ldquo; всички искрено искат да помагат и непрестанно обсъждат акции и проблеми. Проучването, което представи &bdquo;Алфа Рисърч&ldquo; наскоро показа, че хората са склонни да помагат, но въпреки всичко изпитват страх. Мисля, че този страх е и заради впечатлението за хаос и неподготвеност, което оставя правителството. Това засилва чувството за несигурност. Има всякакви хора и реакции &ndash; вземете Магдалена Ташева от &bdquo;Атака&ldquo; например и сложете до нейната агресия уникалното добро дело на Моника Гецова, чието семейство приюти цяло сирийско семейство. Хората, които искат да помагат, са повече и това е най-важното.</p> <p><strong>- Как се решава проблемът с децата &ndash; не се очакваше да дойдат толкова много деца&hellip; Какъв е начинът да им се помогне?</strong></p> <p>- В България за първи път има толкова деца бежанци от последните почти 20 години. Тези деца са утрешните посланици на България. От начина, по който се отнесем днес с тях, ще зависи как ще бъдем представени пред света в бъдеще. Децата имат нужда от храни, дрешки, играчки, колички, всякакви бебешки аксесоари, кани за стерилизация на вода.</p> <p><strong>- Оказва ли се нужната здравна помощ на тези хора?</strong></p> <p>- Здравното министерство вече е изпратило инструкции за регионалните си инспекции, има трудности със здравното осигуряване, защото хората, дори и със статут, не се включват веднага в системата на НЗОК, има езикова бариера, която е много сериозна, така както има лекари доброволци, така има и такива, които отказват лечение. Най-много опит с бежанци има в болницата в Свиленград, там лекарите са свикнали от години да осигуряват медицинското обслужване и могат да бъдат източник на ценни съвети за колегите си. Там и в болницата в Хасково се родиха и първите сирийски бебета бежанци.</p> <p><strong>- Стимулират ли се хората, които искат да направят дарения и как?</strong></p> <p>- Добротворството е вътрешен подтик и няма нужда от външни стимули. Всеки, който иска да дари, може да направи това в БЧК или на адресите, посочени в страницата &bdquo;Приятели на бежанците&ldquo; във фейсбук. При даряване на храни те трябва да бъдат със сертификат за произход или касова бележка, да не съдържат свинско месо, ако са предназначени за мюсюлмани, дрехите трябва да са изпрани и подредени за деца, за мъже, за жени. Даряването е уникален етичен акт и начинът, по който даряваш, е толкова важен, колкото и самото дарение. Има нужда и от санитарно-хигиенни материали, сапуни, пасти за зъби, пластмасови прибори, чинии, чаши. В момента се обсъжда как да става даряването на лекарства, защото трябва да се внимава със самолечението. Най-обикновеният жест, който всеки може се направи, е да се изпрати есемес на номер 1466 за всички мобилни оператори.</p>