Боян Рашев при Явор Дачков: Европа катастрофира енергийно. Рекордна цена на дизела, недостатъчни запаси от газ и все по-скъп ток

Явор Дачков разговаря с консултанта по управление на околната среда и ресурсите Боян Рашев за задаващия се енергиен шок в Европа, рекордната цена на дизела, недостатъчните запаси от газ, скъпия ток и провала на Зелената сделка. Разговорът е записан на 15 септември 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

Дизелът никога не е бил толкова скъп и ще продължи да поскъпва, а цената на тока също ще расте и ще повлече нагоре всички стоки и услуги. Брюксел ни докара дотам да се молим за мека зима. Европа няма нефт и газ и има огромна нужда от тях, но се отказа от руските ресурси, а заради зелената идеология не използва и собствените си. Газохранилищата са запълнени едва на 67% вместо необходимите 85-90% и при продължителен студ цените ще скочат още. Зелената сделка направи ЕС изключително уязвим - спряха инвестициите в собствен добив на нефт и газ, затвориха рафинерии, въглищни и ядрени централи. Заложиха на слънцето и вятъра, но без въглища, ядрена енергия или газов резерв енергийната система не може да работи надеждно. Докато Китай открива по една нова въглищна централа седмично, Европа убива собствената си индустрия с въглеродните квоти и губи конкурентоспособността си. От 5-6 евро за тон през 2017 г. цената на квотите достигна 80 евро - увеличение над десет пъти за по-малко от десетилетие. Без промяна на политическото ръководство скъсването със зелената идеология е невъзможно.
 

Още акценти: 

Русия от износител на горива се превърна във вносител и това е огромен проблем за целия свят. Дизелът и керосинът са рекордно скъпи, защото светът няма достатъчно мощности за преработка, а подходящият за производството им нефт идва основно от Персийския залив. ЕС затваря рафинерии, в САЩ от години не се строят нови, а Украйна бомбардира руските рафинерии. Петролът „Брент“ достигна почти 110 долара за барел, но много по-големият проблем е цената на дизела.

Китай вече има по-голямо влияние върху нефтения пазар от ОПЕК. Рязкото намаляване на китайския внос на суров петрол отложи очаквания още през май и юни недостиг на горива. Пекин разполага с гигантски запаси, трупани в продължение на години, и може сериозно да влияе върху пазара. Китай отново започна да увеличава вноса заради високото си потребление и резултатът вече се вижда в цените.

Европейските газохранилища са запълнени едва на 67% - рекордно ниско равнище за средата на септември. За спокойна зима са необходими 85-90%, а такова запълване няма да бъде постигнато. При студена зима газът и токът ще бъдат много скъпи и всичко останало също ще поскъпне. Инфлацията в България, която вече е около 4–5%, тепърва ще се увеличава.

Токът в България вече струва около 200 евро за мегаватчас на пазара „Ден напред“, а в други европейски държави достига 250-260 евро. Цената на газа определя цената на електроенергията в Европа, включително у нас чрез свързаните пазари на Гърция и Румъния. Българската индустрия получава компенсации над 120 евро за мегаватчас, но дори 120 евро не осигуряват глобална конкурентоспособност. Конкурентната цена е до 50 евро, а подобни равнища са останали само в Северна Норвегия и Северна Швеция.

Проектът за АЕЦ „Белене“ трябва да бъде възобновен. Реакторите са налични, площадката е готова и цялата документация е минала необходимите процедури, а централата не е задължително да бъде построена от руска компания – проекта могат да изпълнят френски или чешки фирми. Кабинетът трябва едновременно да движи новите американски реактори, да възстанови ПАВЕЦ „Чаира“ и да довърши язовир „Яденица“. Трябва да бъде възроден и проектът Турну Мъгуреле–Никопол, защото България е единствената държава по Дунав без хидроенергетика на реката, а комплексът би осигурил повече вода и за АЕЦ „Козлодуй“.

Без въглищата България няма откъде да осигури необходимия ток през зимата. Тогава потреблението е почти два пъти по-високо, отколкото през лятото, и може да бъде покрито основно от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните централи. ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече работи със седем от осемте си блока и е близо до максималния си капацитет. С намаляването на слънчевите часове батериите започват да се зареждат през нощта с ток от АЕЦ и въглища, а сутрин го продават по-скъпо.

Въглеродните квоти са „данък въздух“, създаден да убие въглищната енергетика. При сегашната им цена централите не могат да работят, ако токът струва под 160-170 евро за мегаватчас. През 2017 г. квотите бяха 5-10 евро за тон, а електроенергията в България струваше 40-50 евро за мегаватчас; сега квотите достигат 80 евро, а токът - 200 евро. За да се върне евтиният ток, цената на въглеродните квоти трябва да падне.

Китай открива всяка седмица по една нова въглищна централа с мощност около 1 гигават. Осемдесет процента от торовете в страната се произвеждат не от газ, а чрез газификация на въглища, от които се правят още метанол, бензин и дизел. При сегашните цени на нефта и газа китайските компании в този сектор печелят огромни пари. Международната агенция по енергетика всяка година обявява, че потреблението на въглища е достигнало връх, а след това признава, че отново е нараснало.

Плановете за центрове за данни в България предвиждат мощности от 9 гигавата при сегашно потребление на цялата електроенергийна система от около 4 гигавата. Изграждането на подобни мощности през следващите две-три години е абсурдно - няма откъде да дойде необходимият ток. Изкуственият интелект изисква не само огромно количество електроенергия, но и стомана, алуминий, бетон, мед и сребро за инфраструктурата. Европа иска едновременно да се превъоръжава и да създаде собствен изкуствен интелект, но нито едната цел е възможна без евтина и мощна енергетика.